Красивите картички, които ще поместя в този постинг са мой Коледно-новогодишен  поздрав към една от най-интелигентните дами в Блог. бг, г/жа Стела 50, с пожелание да посети тези места.


   Тези картини от една разходка помествам с цел популяризиране на тракийското светилище до с. Дъждовница. Дано се намерят хора да извършат проучвания по него както по Перперикон и Орфей. Ще поместя снимки от него от долината на р. Боровица до с. Дъждовница. От лявата страна е скална приказка, от дясно е една водна приказка - яз. Кърджали с двата си ръкава и полуострова, че и въжен мост над него, водещ към Полуострова със скалния връх Казанлъка. Има предание, че Ахмед ага Балтълъ заровил около него казани със злато.
   Преминават се долините на няколко дерета, всичките със скали уважени от траките и една долиина на по-голяма река, Студеното дере, в най-носката част на която има навеси, чешми, скамейки и постоянна река. Това е най-ниската точка на прехода и най-красивото  като природа място, заобиколено от  издупчени със скални ниши като сирене скали.
  По този път има разклонение за пещерата Утробата, но понеже тук идват обичащи да похапват вкусно - аз ги наричам лайновози - не съм виждал никакъв "турист" по тази пътека. За сериозните туристи, които спят на импровизирани лагери има прекрасни места с чешми, с навеси и други екстри, където те могат да отсядат. 
    Разстоянието е около 20 км. и това е тясната част на светилището. Огромно нещо. Непроучено, непознато, част от миналото на Родопа, Западната част на която е география, а Източната - история. Тук идват само хора с разностранни интереси. Отговарящите само на класа туристи не са за тук..
   Обичам да посещавам тези места. Прехващам някакво иизлъчване, което винаги ме стреми да идвам тук отново и отново. Това излъчване ми помага да преодолявам трудностите от всякакав вид, да не усещам умора, жега, да не ме плашат трудностите.
   Приятна разходка с мен из тези мееста, култов цеентър на траките преди 10000 години!




                    Пазачът на светилището от към Арда

Има такива места... с невероятно излъчване и вълнуващо въздействие...
Прочетох с интерес, мислено вървях по пътеката, стоях безмълвна
пред светилището... Чудесата на природата са толкова много,
много са оставените от траките исторически следи, неподвластни
на времето... Разходката е наистина приятна, снимките - чудесни,
а разказът - както винаги богат на факти и красиви описания.
Благодарности, Коста... прекрасен подарък за празниците.
Пожелавам ти здраве и сили за осъществяване на нови планове
по неотъпканите пътеки на Планините на България...
На съпругата ти специални благопожелания, както и на всички
скъпи на сърцето ти близки... Живот и здраве, късмет и добруване!

понякога си задавам въпроса:
- Дали това, което са написали трънчани на входа та града си "От Трън по-убаво нема!" наистина е така или е плод на местен патриотизъм след разделянето на Трънско на три части по Ньоския договор. Според мен причината е втората и написаното на входа на Трън е насочено към авторите на унизителния за нас Ньойски договор, което те трябва да четат така:
- Красотата на нашия край не можете да ни я вземете!
Весели празници с пожелание необразованите да не тласнат света с векове назад!