С посвещение и пожелание за запознаване с тези места:

                                          ОТ ШАРПАНА ДО КРОМЛЕХА

    Тази разходка ще осъществя по един дивен рид от махала Гузоолар до малката махаличка КъщАкьой, любимото ми място в Източни Родопи. Махаличката е в центъра на огромен светилищен комплекс, към който ппинадлежи и двореца на Орфей до с. Татул. 
   Освен светилища, тук е имало и ВПК /винопроизводителен комплекс/, за който свидетелстват многобройните шарпани. Те наподобяват каци от скала, някои от тях с обем до 3 куб. м. за събиране на гроздето в тях и мачкането му. В долня край на съда има канелка, от която виното изтича в един по-малък, но по-дълбок съд, за да може да се изгребва. Има и малки шарпани, побиращи не повече от 100 кг. грозде. Толяма част от площите тук вероятно са били ползвани за отглеждане на грозде и производство на вино.
   По други места, където наблизо е имало златоносен пясък пък траките са правили ЗПК /златопромивни комплекси/. Те се състоят от подредени по вертикала корита, в които е полаган пясъка.  При дъжд водата е отмиваала пясъка, а златото е оставало по дънота на тези корита. Най-големият ЗПК е при с. Ковил.
   По рида, започващ от махалата Гузоолар до спускането му при р. Буюкдере има десетки тракийски светилища. Таква има и на отсрещния му бряг, между които Казаните, има пещерен комплекс, скали, оформени да приличат на хора или на животни или пък на техни богове. Светилищата от типа кромлех тук са доста, ще покажа едно.
   Съвсем близо да махала Врело е село Кос, в което училището е пригодено за посрещане на гости, не знам колко е уютно в него. Но пък околностите на село Кос и пътната връзка през селото, съврзваща шосето за с. Татул и това за с. Звездел дава много големи възможности за преходи из този регион. 
   Приятна разходка с мен, ако някой не познава тези места, за него тя ще бъде виртуална.



    На възрастната кадъна мъжът й умрял, тя каквото сама си пригови за зимата - това. Роднините й в Турция, изпращат й пари, но тя няма къде да отиде и да си купи нещо. Не достигне ли зимнината й до пролетта, това ще бъде краят й. Бърза старицата да прибере от полупустинята всичко, което може да консервира за зимата. Като го изсуши. 







Преди 2000 години хората ми направили 4 метрова магистрала, как да не я ползвам.



                                                   Запазен шарпан











Тук трачките са стъпквали гроздето да стане на вино, а траките, вероятно подпийнали от него са изразявали "благодарността" си към тях...
    Вижда се кранчето и малкото съдче за изтичане от шарпана и наливане на виното.


  
                 Вино се е ляло тук! Сега ез правя вино, но не го пия, а го подарявам.



Друг шарпан, но почупен. Едиин идиот от махала Гузоолар е сторил бели по много шарпани тук, някакав луд.



Печат, който е поставян на шарпаните, вероятно, че стоката им е регистрирана по ДДС.



                  Почупени шарпани от хилядите години или от идиоти.







      Това са следи от длетата на римските роби, дялали пътя в монолитна скала.



         Добре са ми направили пътя робите на римляните, само дето нямам джип.



                          Поредното тракийско светилище, доста скромно.



                          Елемент от светилището



Непочистваният кладенец пресъхва. Все едно бебе да не суче, млякото на майка му секва.



                                      Паметници от възродителния процес



Аз съм в подмахала КъщАкьой към махала Гузоолар към с. Врело. Това е лубимото ми място на Източни Родопи, тук е най-голямата гъстота на тракийски светилища на квадратен км. От тук да трътнеш на някъде е подобно на ендшпил с цар в средата на дъската.







Сещам се за едно сравнение, държава без закони - клозет без врата.



                                               Почупин малък шарпан



                                      Нови шарпани







Доказателство, че климатът се променя, не че съм по-умен от Тръмп.



                                    Римски път



Знам кой най-много ползва римски пътища, но понеже съм много скромен няма да цитирам името му.



                   А сега - по коритата на реката. Ама какво корито!














   
                                    Някакъв окаменил се дзвер?











                Отправям се към кромлеха







                                              Бухал?







                                          Скалите около кромлеха



                                                             Мечо?



                     Вижда се издяланият в скалата римски път











  Ето ме на подстъпа към кромлеха - разширена за римски път тракова пътека.



                              Тези скали са външната част на кромлеха







            Следват снимки с елементи от кромлеха.











                                Проповедният камък в средата на кромлеха











                                                      Целият кромлех















                                     И обратно по коритото на реката






              
            Преди 2000 години приготвен /за мен?/ път

    По време на тази разходка преживах силен стрес. Самотна крава, вероятно подивяла съвсем защото няма кой да й дава сол, бавно се приближаваше към мен. Аз бях седнал да си почивам. Не се чуваха копита и по чупенето на съчки - тя идваше от тръните право към мен - помислих че е мечка. Знам си урока - никакво мърдне, все едно нищо не идва, но ме обзема напрежение. А на всичкото отгоре кравата черна. Минути минаха, докато се успокоих и можех да продължа разходката си.

  Прилаагам линк от произведението на Мусоргски Картини от една изложба:

Много вълнуваща разходка!
И коритото на реката е впечатляващо!
Мило и трогателно е как старата жена си събира зимнина...
На мен ми липсва Планината.
Днес правих за приятелите на Мишо от родопския чай на Гюнер, много го харесаха.
Както бяха премръзнали от пързалката, дойдоха вкъщи да се стоплят и добре им дойде по един натурален чай!
Поздрави, Коста, и още много такива разходки по вълнуващи места!

Това е разходка по любимито ми място на Източните Родопи. Ще продължа със снимки от съседни нему, познати само на мен и може би на още неколцина. Да имаше кой да защити пред ЕС необходимостта от екопътеки тук и да се осъществи финансиране, ще бъде добре за хората от региона. Фокусът обаче е насочен другаде, което никак не ме обнадеждава за бъдещето на региона. Като починат възрастните турци ще заприлича на Видинско само с една разлика - там се заселват цигани и изтласкват българите към големите градоове както кукувичето другите птичета от гнездото, а тук условията са такива, че дори получащите помощи цигани - осигурени лез да работят - не биха дошли тук. И ще имаме нови площи, не по малки от Видинско с ничия земя... Ака площта на една държава не й е потребна, това е симптом за успението й...

Много интересен преход, Коста. Кромлехите са интересни места, които през последните години станаха по-популярни. Виждал съм тридесетина мегалитни съоръжения, но има още много, най-вече в източните Родопи, Странджа и Сакар. Добре, че са на по-забутани места, че да не се посещават много често и да се рушат допълнително.
Поздрави!