Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.11.2018 20:40 - СЕЛО БЕЗВОДНО - ЕДИН ОТ БИСЕРИТЕ НА РОДОПА!
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 3755 Коментари: 0 Гласове:
5

Последна промяна: 27.11.2018 20:44

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 

  

 

     С посвещение на г/н Венцивалери 1951

                                   и на г/ца Радостиналаса 1995

              с пожелание да наемат кемпер за две седмици през

месец май 2019 г. и да се запознаят с  този красив край на България!

                             

 

        СЕЛО БЕЗВОДНО – ЕДИН ОТ БИСЕРИТЕ НА РОДОПА

 

   Вече не си спомням годината, когато за първи път бях в това село, вероятно бе 1960 или 1961, но красотата, която съзрях там не забравям  до днес. Стремежът ми да се докосна отново и отново до нея е причината посещенията ми в този регион вероятно да са вече няколко десетки. Упознах околностите на селото – прекрасни!  - а после и региона далеч-далеч около него. Така станах че този период на посещенията ми в с. Безводно включи както величието му, така и трагичната му история, която го сполетя  в резултат на проведената разработка на ДС, наречена възродителен процес. Изключително потресаващо за мен е да срещна чешма, служила на хората и на домашните им животни стотици години, потрошена от бригадите с чуковете на ДС, поради това, че на нея има името на турчина, който я е построил. Същите тези бригади потрошха и паметниците по гробищата им, счупвайки гробните камъни в най-слабото им мяста, на врата на паметника. Имах и доста познати от селото, на които помагах с каквото мога когато идваха в турското посолство за виза. Един от тях се оказа агент на ДС.  При влизането му в Турця го бяха върнали обратно, но го бяха и пребили. До днес той остава в селото.  В момента е болен, може и да умре, защото паднала греда го е ударила по главата и отхмесеци лежи, но не му се обадих. Тъгувам за случилото се в това населено място, което бе съсипано както за свое родно място. В Източните Родопи има две села, които са бисери, това е едното от тях. Ако това село имаше необходимата база за посрещане на туристи и реклама, която да покаже част от красотите му, то би могло да бъде едно прекрасно място за планинска почивка.  Второто село, разположено сред изключителна красота, но от друг тип, плюс антични останки е село Ягнево, където предприемчиви турци изградиха почивна база с ресторант, хотел и рибарник. Там през лятото да се намери място за почивка е по-трудно отколкото да се намери пътник български гражданаан по автобусна линия 79 с билет. За съжаление с. Безводно е обезселено до степен, в която в него вече никакав живот не е възможен, да не говоря за инициатива нещо да се напправи. Ничия земя, една от метадстазите на омунизма, в това превърнаха те това прекрано кътче на родината ни.  Една природна красота, някога населена с много хора и поне по десет животни на човек, живеещи по законите от ХVІ – ХVІІ век, бе съсипана завинаги. Ливадите прорастват с пасищни бурени, пътеките и пътищата изчезват, хората си отиват, тук остава вечното и неизбродно нищо. За връщането на това време проповедничат днес наследничите на маркспропутинците със  сгрешения си ген като Нинова/Радев и поддежниките им, изметта на България.

     Почти всички хора от това село отидоха в Турция. Голяма тъга в мен причинява надписа на една внушителна камена сграда, наподообяваща крепост, къща на преселници в Турция. Хората, вече доста възрастни, идват всяко лято в родното си место, остават за кратко време в този рай, поправят къщата, ако се налага, но вече не могат и да идват. Не само, защото са доста възрастни, а достъпът до къщата е пеша или на кон, но и поради срива на турската лира. Прекарали са си хората вода до къщата по тръби поне от километър, сложили са фотоволтаик, така имат и ток за осветление, хладилник и телевизор.. В невъзможност да подържат повече родния си дом, те са обявили семейната си къща за продажба. С голряма тъга, защото разбирам градиността на тези хора приемам този факт. Ще публикувам в блога си обявата. Само какви цвета е насадила туркинята в градинки пред къщата, зад къщата в двора – поне 10 дка – турчинът пуг то изчистил. Евалла на тези хора. Тях признавам за български гражани, не тези, които живеят от престъпност и детските. Продажбата искат да бъде символична, но целта на промяната на собствеността е някой харен човек да поеме грижите за тази къща и тя да не последва съдбата на длугите къщи наоколо, вече наподобяващи натрупана купчина камъни, обрасла с павой. Много спомени имм от този регион, които остават с мен. Краят на живота тук приемам като много голяма загуба и за мен. Безводно за мен е живо понятие, носещо ми много положителни емоции, а от преди две лета и една много силна,у която можеше да сложи крй на живота ми. Описал съм я в блога си.

    Сега ще опиша туристическите маршруи около с. Безводно, за запознаването с които са необходими седмици. Всяко кътче около с. Безводно е красиво и е достойно за самостоятелен преход до него. Възможоно е и преходът да стане кръгов, което доста удължава маршрута.

    Селото се състои от три махали, като най-ниската – с. Безводно център - е разположена на широка тераса на южен скат от Ненковската планина, според мен на около 750 м. н. в. Ненковската планина, избрана от траките за техен култов център започва от вр. Чилякая, най-високият в Източни Родопи, към 1400 м. и свършва при р. Арда. Преди да финишира в реката ридът има една византийска крепост, наречена Казанлък. Това понятие идва от преданието, че Емин ага –Балталъ заровил тук казани със злато. Колко е златото така не се и знае, още сехкопае, за да лъде то открито от иманярите, но неговият подобник Путин дне има 300 млрд. долара, което вероятно е много повече от това, което е имал Балталъто, заради което и одран жив и коремът му разпорен. Преходът по този рид е не по-малко красив от прехода от х. Трещеник до Рилския манастир в Рила. От двете страни на рида минават долините на реките Хамбардере и Балъкдере, която се слива с река Давидковска. Горе по билото на тази  планина има останки от селца, обезселени по време на възродителния процес, но села има и по двата ската на планината. Едно от тях е разположено между двете скали, наречени Двете Ненки, където хората не могат да се отърват от мечи набези над домакиинствата им. Които са виждали тази местност добре знаят защо така е наречено селото и цялата планина

    Долината, в която е разположено с. Безвоодно е най-къса от трите долини, които се спускат от Ненковската планина и се събират близо под селото. В Безводно-център се спускат през пролетта няколко малки реки, като водата на повечето от тях скача в малки или по-големи водопади. Най-големият водопад е със скален венец и е неописуемо красив. Скалите му от бели преминаават в черни и то на ивици. Понеже имам много /!!!/ силна зрителна памет в момента този водопад е пред очите ми. Който познаава водопада в с. Меча поляна, над с. Искрец, може да направи сравнение с този тук.  Вечер тук е много тихо, само самолетите произвеждат шум, но шумът на воподада се чува по цялото село. Нагоре към билото на планината селото иима още две махали, днес без нито една ообитаема къща в тях. С изключение на полуобитаемаата в най-високата махала, наречена Бозова, в която стопаните й живият по няколко месеца, идвайки си от Турция.

      Какви са туристическитее преходи, които могат да бъдат предприемани оот селото?

      Един от тях е този в посока на вр. Чилякая. То е кръгов и е по силите на най-сериозните туристи, изминаава се за 10-12 часа. За да се достигне вр. Чилякая се премиинава през едни разкошни тераси - почиствании от векове за пасища на домашните жевотни. Те са заобиколении с ивици гори от черен бор, насаждан при социализЪма, над тях има букова гора. Оригиналните гори тук са буковите, защото има достатъчно влага за тях. Достига се до осветен извор, наречен Леканя и се продължава нагоре към върха. След върха може да се продължи по рида, надвесен над долинаатаа на р. Хамбардере. Подчертавам,  красотаата е изключителна. Долу покрай реката се виждат махали, махали – по всички места, където има тераси - днес напуснати. В подземията на някои от тези къщи зимуват мечки, издълбали си дупки.

    Върхът /Чилякая/ се достига, той не е много извисен над рида, който отива до седловината Прелеза. Минава се през махала Балкан, сега наричана Планината, населена с помаци. Там пък какво красота е. Върви се по рида и се достига до шосето от Загражден за Лъки, което май никога няма да го направят. Хората казват, че от 20 и повече години парите за построяването му се открадват от мошеници. По това шосе се достига до отклонение за махалата Хамбардере, харесана някога от Пенчо Кубаадниски за резерват за якове. За жената пък на Пенчо, която е от с. Тополово, известна рибарка, са построени вирчета по реката за Лъки, влизащи в резервата за най-първите на времето, тези от политбюро, олицетворяващо Мафията на своето време с конци, дърпани от Кремъл. Още едни рибарници са строени за нея, тези по Жерковската река над мемориала Жерково. Да ти е драго да им е… майкята!

    В хамбардере живееха помаци, които ги изселиха за да не пречат на Пенчо. Къщите там са каменни, строени върху скали и приличат на охлюви, залепили се на къмък. От тук надолу започва едни свят, в който природата е ваяла, цепила, дълбала, образувала оазиси в съседство с пустини. Преходът надолу по реката Хмбардере е едно от най-великите преживявания за туриста. Всичко тук е единствено, по другите планини го няма. Минава се по каменни морени покрай реката, през каньони или над тях, защото има тесни и непроходими, под римски мостове, покрай мегамахали от двете страни на реката, последна от които е махала Реката. Тя днес е изселена, защото е във водосборната зона на язовира за питейна вода „Боровица”. От лявата страна на реката има моного тракийски светилища, от дясната  - нито едно. Има места, където реката променя посоката си на 180 градуса, прави пясъчни плажове, вирове, тече по голи скали, а в тях има вирове. Идеално място за мечки. Поради това ако се пътува по този маршрут, желателно е да е в група. Най-голямата забележителност в края на маршрута е една величава скала, наречена Саръкая в дясно и една друга, много остра, с множество култови ниши по нея. Марщрутът завършва по римски път, по който в планината са навлизали хората, живеещи от двете страни на реката. Той излиза на шосето, а от него нагоре има още 5 км. до с. Безводно. Римският път е много интересен заради строежа му – прорязвани са скали, правени са подпорни стени, немръднали 2000 години. Където скалите са надвесени над реката има скални парапети.

   Този маршрут е основният, но той има два подмаршрута. Единият е отиване до седловината Прелеза и обратно в Безводно. Много е красиво. Вторият е отиване до махала Реката и от там до два дивни обекта. Първият е светилището от дясно на реката, което не се достига много лесно. От дясно трябва да се набере височината, после да се обиколи и да се слезе от ляво, но с „осторожно внимание”, защото има сипеи. Не са опасни обаче. Поднасят те леко няколко метра и спират.

    Вторият подмаршрут е до махалата Саръкая, над която се извисява скалата, дала името й. Тази скала е от типа инкая, скала с пещера. Тази махала е най-дивата от всички махали на България. Лошото на този подмаршрут е, че се преминава покрай реката, където с удоволствие след като се напапкат мечките поспиват по плажовете покрай реката. Ако се ходи в тази посока трябва да се носи радио и то да работи непрестанно. Иначе – лошо. Ако се попадне обаче на територия на мечок, радиото няма да помогне.

    Друг красив маршрут тук е този по пътя за Русалско. Върви се нагоре към втората махала на селото, която е сред най-голямата красота в региона. И къщите са били красиви, от типа, наричани стройни – хем не големи по площ, хем високи.  Такива има в с. Песнопой много, защото там е имало богати търговци на тютюн.  Достига се до третата махала, чиято надморска височина е почти 1000 м. Тя не е нещо особено, но пък от нея има страхотен изглед към долината на р. Боровица и към дела Женда, друг един бисер на Родопите със светилищата си и отделните скали, неостъпни дории за траките, да издълбаят в тях култови ниши. От седловината, съвсем близо до махалата се върви по билото на рида на Ненковската планина в посока на с. Русалско. Има отклонение за един животновъд с ферма над яз.  Боровица. Върви се покрай изоставени къщи, а до тях – големи по площ гробища. Една къща, а колко много починали, живели в нея. Гробищата са в дъбови гори, дървото, почитано от турците. Дъбовото дърво храни с желъдите си овцете, те хранят хората, но също така през зимата храни и кравите и конете. На т. н. летен дъб шумата остава през зимата на дървото и с нея се хранят животните. През пролетта листата му падат. Господ си знае работата. Дъбът се почита и сред българите и помаците в Родопите. Дъб в българските села се е отсичал само за строеж на църква, като този, който го отсичал произнасял молитва за прошка. Под дъбви дървета са и оброците в Западна България.

    За този малшрут човек си прави сметка за силите си, за светлото време, което има на разроложение, за да се прибере обратно. Тук дивите свини са много, не са никакъв проблем. Дори са смешни.Те не са черни или сиви, а имат оцвеняването на сърните.

       Друг много сериозен маршрут от с. Безводно е този до махалата Саръкая, но горе през планината. Макар и доста по-тежък от предложения от мен преход по река Хамбардере до махалата, този е с предимство, защото по него мечки няма.

 

     Друг много сериозен варшрут, за жалост и той с мечки е този по долината на р. Караманица. За целта трябва с кола да се слезе долу до отклонението за Асеновград. Реката извира от масива на с. Бор и Три могили, като приема и един голям приток. Върви се само по долината на реката. Пресичат се римски пътища, има римски мостове. Не мога да опиша красотата с думи. Достига се до място на събирането на реките от селата Три могиилии и Жълт камък, след което става непроходимо. Някогашните вървища са изоставени след прогонването на турците от България и да се върви по долините на тези реки днес не е възможно. От долината на тази река в ляво има отклонение за махала Явор и любимата ми махала Мумджидам.  Те са на открити високи заравнени места, а Муумжидам е една от най-големите красоти тук. Някога се ползваше римският път от с. Три могили за с. Безводно, но днес той е под яз. Боровица. Под язовира е и селото, през което той минаваше, Кадънка, едно от зимните обиталища на Емин ага Балталъ.

 

  Посочих само основни маршрутиу но колко доста по-леки има още! От втораата махала на дясно има прекрасни места, нетрудни за достигане, особено за тези, които обичат карстовите скали.Под с. Безводно има още един римски път към реката Хамбардере, който достига запазен до днес римски мост. Римските пътища – всичките от типа 80 см.  – тук са по всяко дере. Най-широският обаче е този, който излиза изпод водата на яз. Боровица и по масивна скала вие като змия за да достигне билото на рида и по него през Мумджидам да достигне до с. Три могили. След това вероятно е продължавал към Инката, с. Орешец и е слизал  в Тракийската долина.

   Приятно запознаване с тези места. Маршпутите, които предлагам са трудни не само като преходи, те изискват една по-широка култура, недостатъчна само за тези, класифициращи се като туристи. Само такива хора биха могли да оценят и разберат красотата на този край, но също и историята му, античните останки, псиологията на хората.

   В заключение ще изкажа едно мнение:

   Униищожаването от комунизма на ценностната ни система е бедата ни днес, в оснновата на всичко. Въпреки жесттокостта на комунистимеското управление, аз знам две общонсти, които съхраниха ценностната си система и това ги обединява като общност. Едните са бълталрите в Западните покрайнини, поради обстоятелството, че имотите им не бяха отнети и те преврънати в пазарни субпродукти, а другите са турците в България. За турците в Турция не знам. Те надвиха над колективизацията, а останалите в България надвиха над възродителния процес и запазват ценнодстната си система. Именно тя епричината, да остават тези хора почетни и трудолюбиви, качества, присъщи на все по-малко от нас.

   Поразширих постинга си, на какво да правя – мисля многопластово, линеарно. Провеждане само на една тема, без да въвеждам странични, не мога да правя. А и темата „Безводно” за мен е доста емоционална. Ще продължа със снимки от този регион.

   Към пканените да упознаят всички предложени от мен маршрути и един музикален поздрав:






Гласувай:
5
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 7164384
Постинги: 3082
Коментари: 8197
Гласове: 15140
Архив
Календар
«  Април, 2020  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930