Село Йончево е разположено зад връх, виждащ се от прохода Паничково. Селото се състои от много махали, разположени на голяма площ. Площадът на селото е като наблюдателен пункт наоколо към повечето долини на река Харманлийска, по скалните брегове на които има много тракийски светилища. Само едно от тях е популярно, Пармаклъкая, до махалата Памука на с. Ночево. 
    Всичките села наоколо са разположени в отделни долини на притоци на р. Харманлийска по целия й изворен басеин.  Най-голямото като компактно населено място е с. Ночево, разположено в долината на най-голямата река тук, основната на р. Харманлийска. Тези реки са завирени в язовир Тракиец и се ползват за питейна вода на Хасково.
   Светилището Пармаклъкая е странично към основните, то е надвесено над една малка рекичка от този басеин. Светилищата, надвесени по левия бряг на основната река са твърде много. Те започват от село Ночево-център, на обратната страна на рида, при мафала Душка има друг скален щедьовър, той пък с пещери.  Светилищата по долината на най-голямата река са толкова много, че аз наричам тази долина, Долина на царете. Над всичките преминава тракова пътека, напълно запазена в участъците, където е издялана в скалите. Да се намерят днес тези светилища е трудно, защото скатът е залесен с бор и придвижването е трудно - трябва даян, но и дупце. Под махала Памука има малко светилище до язовира. Казах, светилищана по долините на река Харманлийска  започват още от с. Ночево, преди да се влезе в него в ляво. Те завършват чак при с. Сърница.
   Този път реших да посетя скалата с останки от делата на траките над с. Сърница от с. Йончево, но не се получи - трябваше да се придвижа по част от долина, която се обитава от мечки. Преди две години на четири пъти преживях този страх и повече не смея да се подложа на риск. Пред теб се появява силен звяр, който може да постъпи така, както намери за добре, противодействие няма.
   Разглеждайки околността на изворната област на р. Харманлийска от площада, покрай мен премина жена и аз за да завържа разговор я попитах как се отива до скалата. Тя каза, чакай тук, ще доведа мъжа ми. Мъжът й явно спеше, тя го е събудила, а той реши да ме води до възлово място, от което мога да тръгна в погрешна посока. Изминахме километри, посочи ми той дола, към който слизаше римски път, посочи ми посоката, която сда следвам и ме предупреди: 
          След каптажа в гората живеят мечки!
  Тръгнах аз по римски път, но мисълта за мечките не ме оставя. Няма вода никъде, няма и диви плодове, казвам си, няма страшно. Достигнах  каптажа на обилен карстов извор, след който надолу тръгваше река. Ами сега! Тръгнах по пътя, той върти покрай реката през гората, която стана толкова гъста, че притъмня. Появиха се  и бари, но не с блатиста вода, наричани сквинско игрило, а чисти. Без всякакво съмнение тук са се разхлаждали мечки. Казах си, още един завой и ако не се покаже отсрещния бряг се връщам. Не се показа. Оформи се нов завой, стана още по-засенчено. Реших, че ако продължа това пътуване може и да ми е последно, обзе ме страх и се върнах.
   Минавайки покрай къщата на хората, те ме чакат приветливо, канят ме, аз нямам време. Този път имах за подаряване кошници, които са декоративни, но здрави и стават за бита. Подарих им ги всичките. Те се притесниха и казаха, че нямат какво да ми подарят, освен една хубава тиква. Не я приех, като се извиних, че няма как. Казаха, че животът им е страшно труден, че поради жегата и липсата на вода няколко месеца през лятото, тук стават само картофи и тикви. С тях се хранят хората, с тях те хранят и дребните си животни, предимно пуйки, за други животни нямат сила. През 1989 г. хората от селото решили да се изселят по време на възродителния процес и сега по многобройните махали тук и там има останали по някои престарели хора. Къщите-каменни крепости са грохнали, други още стърчат и са обвити в павой, Много е тъжно. Възродителния процес сложи край на живота на хората тук, протичал по един и същи начин от началото на ХІІІV век до 1989 г. Прогони хората от родините им места, обезлюди Източните Родопи, където вече никой няма да отиде да живее…

     Това е видимата страна на айсбега от беди, струпани на хората в страните, където вилнееше човеконенавистгния строй на комунизма. Днес научаваме за нови беди, които той причинява в Сирия, Венецуела и в други страни, но той е жив и у нас чрез възможностите които демокрацията дава на неговите метастази-опростачватели, най първи от които троловете на Путин в България Нинова/Радев и Догана/Анала,  да отправят посланията си към най необразования и продажен електорат, който ги пъзи от изхвърляне от борда на управление на страната.

       Хората, пътували като мен и изминали много хиляди километри по най-бедните региони на страната ни са видяли ужаса, който я прегази по време на тоталитаризъма. Но този ужас има и други измерения, които не са видими, но са още по-страшни от материалните разрушения на страната, причинени от комунистите през техните 45 години. Разрушена бе ценностната система на българина - това, което ни обединява като хора в една държава. Това е първопричината за противопоставянето на хората днес, за възхода на популистите, чиито електорат са продажните гласове, цървулите и разпоретините.

      А сега, приятна разходка с мен около с. Йончево. То принадлежи към селищната система Черноочене - eдин непознат кът от България с много история...

                                                       Язовир  "Тракиец"











                                               Участък от римски път




























                  Тази скала исках да посетя, снимал съм я с много голям зум.



                                         Това светилище е над скалата.







                             Долина на приток на р. Харманлийска






                Още една долина с река, течаща към р. Харманлийска







            Доста са мимските пътища тук, останали са само участъци от тях.







                                                Смрадлика



   Това е вратата на една махала на Йончево, подобна на тази в с. Каялоба.



Тези пуяци се бяха покачили на колата ми, като са оставили микродраскотини с ноктите си. Стопаннът им ме успокои, че така правят с всяка кола, която се появи наблизо. Те останаха при мен и ми изнисоха пуешки спектакъл. За да олекотя малко въведието си включвам няколко пуешки снимки.




















                                                  База "Йончево"