С посвещение на Госпожата, посетила западната половина на светилището:

   В този постинг ще публикувам снимки от едно много известно тракийско светилище, но само от изгочната му половина. Твърди се, че в долината на това светилище е кацал извънземен кораб и поради това мястото е особено силно. Светилището няма име, то е разположено между селата Небеска и Соколите, като в средата му остава село Женда. От исторически данни е известно, че тук, в селата Соколите, Женда и Кадънка, а вероятно и в с. Безводно са били зимните конаци на Емин ага Балталъ, шефът на някогашните мутри. Когато една държава се разпада, тогава се появяват разбойници с имена, различни за съответнито време. Кърджалиите са били наричани секирджии. В книгата на Николай Хайтов "Родопски властелини" са описани тези страшни времена за България, която от ограбването на тези разбойници тогава заприличва на гол тупан, от който няма какво повече да се свали. Днес по същия ограбвачески начин, но не с балтии, а от канцелариите си с калем в ръка се изявяват съвременните разбойници,  олигарсите в Русия. Предполагам, че те не знаят какъв е краят на Емин ага Балталъ, но ако четат постингите ми им напомням за края му. Одрали го жив, изкормили го и му напъхали червата в устата муу. А бременнта му гювенидия изкормили, после я съсекли на парчета пред него преди да умре. 
    Регионът на Жендабалкан е особено интересен като география, като история, като етнография. Години ми трябваха, за да го упозная. Любимото ми място е със скалата Уланкая, къмкоято имах толково силно желание да слеза и да я обиколя, че преминах през дере с много стръмни брегове, където хората ме предупредиха, че има мечка. Приех и този риск, мечката не я срещнах, но си рискувах живота. Тук е пълно с тракийски светилища, които започват от с. Паничково, минават през с. Жълт камък, Узуново, двете Мурги, Саръкая, а съседна на Жендабалкан е Ненковската планина. Има и много римски пътища, мостове.  Ако един българин не познава този исторически регион на България, от мен да знае, той е от бедните турци, живеещи тук по-беден...




Тук до мезара /гробището/ на турците, понеже има чешма и понеже се вижда част от тракийското светилище съм си избрал мясото за база. Мясото е подтискащо обааче, защото голямата махала някога, Небеска, част от село Женда, е изоставена след изверването през 1989 г. и каменните къщи-крепости, а също и каменните двуметрови огради са паднали. ако съм писал за силни места, това е едно от най-силните.















                         Тракова работа!



















Тук вместо култови ниши траките са правиили тераси. Трапецовдните ниши и терасите, а също и кромлехите спъред мен са били правени за вероизповеданията на траките.



                                 Една тракова пътека





































































































   "Ако един българин не познава този иисториически регион на България, от мен да знае: Той е от бедните турци, живеещи тук по-беден..."

Нямам думи от възхищение.

Прекрасни снимки, една от скалите на някои от снимките наистина прилича на космически кораб и е много реалистичен, съжалявам, че не успях да го видя на живо!

И древното създание пазител е много интересно, сякаш опитва да говори...
Позрави, Коста, благодаря!

Тази поредица ще бъде много, много дълга. Дано повече хора да посетят тези места и да упознаят Родината си. По долината на р. Върбица има доста къщи за гости на местните хора там, турци и помаци, които са много мили и предлагат за храна само произведено от тях, без свинско месо. Дано да започнат да ги посещават "туристи" и да потръгне бизнеса на хтези хора, които търсят по-добър живот. Въвеждам един таг, хотел-ресторантчето на махала Ягнево към с. Беновски, насред природни красоти, между които и Крокодила, а също и много светилища на траките, между които много моделирани от тях скали, стотици камъни, където са правили жертви и две скалин гробници.
При опит за отговор на коментар блогът "забива", но аз не споменавам майки, защото съм убеден, че ще си оправят програмата.

Истински фен съм на твоето призвание да следваш обраслите за търсачи, камо ли за градски любители пътеки на българските природни красоти, и най-вече на ръкотворните истукани на траките.
За мене беше чест да следвам темпото ти заедно с Веси по източните Родопи, възхитително за възрастта ти, и почитаемо за вдъхновението ти.
Аз не мога още да подредя моите снимки... а твоите които публикуваш тук са артефактни паметници...
Почитания и благодарност за споделените ти преживявания!

за античните останки на траките, която ще включва поне 2000 снимки. Дано туристите, хората, жените, природолюбителите, учениците и други, на които се извинявам, че не ги назовавам, да започнат да посещават тези интересни места. А в блога ми има и много други.