Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.10 22:12 - ЗАВРЪЩАНЕТО...
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 783 Коментари: 3 Гласове:
5


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 
                                                                                                С посвещение:

  ЗАВРЪЩАНЕТО  ОТ  ПОСЛЕДНОТО  МИ ГОЛЯМО  ПЪТУВАНЕ

        ЗА ГОДИНАТА  ВИНАГИ  Е  СЪПРОВОДЕНО  С  ТЪГА…

 

  Завърнах се от пътуването си по силната за мен планина, Родопите, последното ми в България за тази година в България. Ще имам още две, едно в Македония и едно в Щатите на Скалистите планини, но те няма да надминат преживяването ми от срещите с природните красоти на Родопа и вълнението ми пред анти

Ните останки от траките. Този път ударението падна върху околностите на с. Равен, където светилищата са преобладаващо от типа кромлех. Подобно светилище има при с. Горни Главанак, но то е доправяно от хората, за да бъде атрактивно, защото до него има построена с финансиране от ЕФРР екопътека. Кромлехите около с. Равна са  оригинални, такива, каквито траките са ги направили – зад отвесни скали над река, където са заравнили кръгла площ, оградена с големи камъни, според мен достигащи тегло до два тона, в центъра на кръга стърчи един още по-голям камък, на всяка страна на който има някакви символи. Има един много разпространен по Източните Родопи техен символ, който наподобява следи от печат с диаметър около 30-50 см. В него има някакви символи, които наподобяват следите от печат върху восък за запечатване на колетна пратка. Срещите ми с тези антични останки ми навяват мисли, разсъждения, сравнения, а вечер вместо да спя като да ги виждам рред себе си. Много е вълнуващо за мен е докосването ми до останките от културата на траките. Не можейки да заспя от вълнение през главата ми мина мисълта, че древните гърци, на които сегашните се пишат наследници, са били някакви племена на траките.. Към тях са принадлежали тениите като, Архимед, Аристотел и другите учени и философи, а днешните гърци са някакви араби, завладяли земите на траките. Съвременните гърци нямат нищо общо с тези древни гении, но пък по изявите се те са много близо до тези на арабите. За да не обиждам гърците, спирам разсъжденията си до тук.

  

    Вместо да започна да пиша за тази планина в блога си и да помествам снимки от нея, към които прибавих още около 800, наложи се спешно да помогна с регионалните си познания по Западния Балкан на територията на Западните покрайнини на каузата да бъде отменено строителството на около 60 МВЕЦ-а там. Това понятие МВЕЦ има няколко популярни имена – маливец, минивец и мутровец, защото където се строят такива малки централи, строителите и бъдещите им собственици са мутри, б. м. бушони на някой мафиот, който е истинският собственик и който задкулисието /б. м. мафията/ крие. Той не може да не принадлежи към ззадкулисието, другаде наричано мафията в съответната страна, защото сферите Боклук и Енергопроизводство винаги са били към мафията. Те и двете са нещо много сладко. Привеждам две страни с подобно отношение към боклука, България и Италия, а по линията на енергопроизводство – България и Русия. Като се построи някъде МВЕЦ, подставено лице /б. м. откровена мутра/ става бушон на истинския собственик, а към централата с пари от ЕФРР се строи и луксозна сграда за собственика на централата в новия архитектурен стил Мутробарок. По разработени схеми тази собственоост придобива определено лице, което ще се появи на даден етап. А дали тази централа е била необходима, дали не е нарушена екосредата, дали тя ще работи въобще –това не важно, важно е усвояването на европарите и кой ще придобие после собствеността върху нея. Схемата е така добре разработена, като тази на слънчогледовите мутри, които източват еврофондовете и застрахователите, но и съсипват почвата от редуваненто на една и съща култура на нея. 

    Простаци, ползващи властта си в симбиоза с мафията да имат властта одобрят разрушаването това кътче от рая считам за провокация срещу човечеството. Сътвореното от Майката-природа за милиони години, част от нашата жизнена среда, простаците ще унищожат за месеци. Ще унищожат нещо, което никога не са виждали и не знаят какви вреди причиняват на околната среда, на флората и фауната, на хората, които обитават тези земи и които са българи.  По този повод имах срещи с представители на различни организации от Западните покрайнини, внесох документи до няколко наши висши учреждения и в посолството на Сърбия, които изготвих аз. Изразходвах много психическа енергия, получих похвала за тези документи. На 29. 09. бях гост и на Телевизия Скат в предаването „Облаче ли бяло” от 16 ч. Запитах от ефира сърбите, не ги ли е срам, че един чужд гражданин познава техните планини по-добре от тях и ги приканва да запазят красивата си природа от мафиотските домогвания на разните строителни мафии, които единствено ще спечелят от разрухата на природата. Разобличих и лъжата, че това строителство на МВЕЦ-ове било разпоредено от ЕС. Идеята е на сръбското правителство, вероятно на самият Вучич, а нактивиралите го да иска средства от ЕФРР са строителни мафии. И после ще дЕлат. Защо хората в Сърбия не си опазват сами природата, а я оставят на мафията да я разруши, ги попита чрез ефира без да ползвам грозни думи, абсолютно подходящи в случая. Това ще навреди на поминъка на хората там, които са българи, ще отвори ерозионни рани в снагата на тази красавица, Западната Стара планина, по някаква причина опазила красивата си природа до днес. Дадох пример с римляните, строили път през ждрелото на р. Височица, където тя се провира под древни скални манастирски комплекси и скривалища на богомилите, като напомних, че дори римляните не са се решили да унищожат тази красота. Вместо през ждрелото, те са построили два пътя на всеки негов бряг. Умствено немощните и свнързни с мафията им управници на Белград сега искат да преградят ждрелото и да го завирят. Днешните варвари са с още по-нисък морал от този на римляните преди повече 2000 години

 

    А сега за последното ми пътуване по Родопите:

    Осъществих го, каато посетих три дяла на Източни Родопи. Първият от тях бяха изворите на р. Харманлийска, където има много светилища. Изходната ми база бяха селата Ночево и Йончево. В този регион е известна само една скала от него -  огромно тракийско светилище, това е скалата Пармаклъкая  /Скала с пръстови отпечатъци/ до махала Памука на с. Ночево. Подбна, но по-малка скала с ”пръстови отпечатъци” има и долу при язовира под махалата. Скалите с дела на траките по тях са тук са много. Зад рида със скалата Пармаклъкая има още една долина, левият бряг на който е низ от скали, надвесени над реката, върху които траките яко са работили. Над тези скали преминава пътека на траките, осигуряваща достъп до тях. Величава скала при с. Сърница в рида Драгойна е последната от тази Долина на царете. Ще отбележа, че около махалата Душка на с. Ночево също има много скали и пещери, където траките са извършвали според мен религиозна дейност. Водата от всичките тези реки пълни яз. Тракиец, осигуряващ питейната вода на Хасково.

 

      Второто място, което посетих бе долината на с. Безводно, според мен най-красивата долина в Източни Родопи. Тук съм идвал десетки пъти и винаги когато си тръгвам ми се иска да се отбия пак за да видя отново тези красоти. Този път останах тук доста дълго време.

    Долината на селото се състои от три реки, като селото е разположено източно от тях на прекрасно възвишение на 700-800 м. н. в. Така то представлява нещо като балкон за разглеждане на региона около него, като зад балкона има скална преграда от сивобели скали. Регионът тук е прекрасен. Благодаря на Господа, че го упознах целия, благодаря на Господа, че когато се бях упътил към спящ мечок не го събудих. От дясно на селото има прекрасни карстови скали, като постепенно карстът изчезва и се покрива от сива скала, която зъвъършва при най-високия връх на Източни Родопи,  Чилякая, висок около 1400 м. н. в. В сравнение с един друг красавец тук, вр. Бездювен, Чилакая не е труден за изкачване. Село Безводно /Сусусдере/ се състои от три махали.  Помня всяка от тях още от първото ми посещение в този рай от преди много, много години, преди развиляването на т. н. възродителен процес тук, пагубен не само за тази прекрасна долине. Тогава селото бе многолюдно, а вечер младите се събираха в едно помещение на кметсвото и играеха разни танци. Преди това от някоя махала се чуваше тъпан, друг тъпан започваше да бие от съседна махала и накрая 4-5 тъпана от различни места биеха едновременно поне пет минути. Следваше събиране на младите хора в едно голямо помещение на кметството, където те под погледа на възрастните играеха техните си танци. Съотношението на момчетата към момичетата, които играеха бе поне 1 към 10 в полза на момичетата. Имах познат в това село, при когото тогава многократно нощувах. Млади години, през които за мен понятието УМОРА бе непознато. 30-40 км. на ден, 7-8 часа сън и отново на път. Почивен ден няма. Тогава изминах и прехода от Прелеза до махалата Кадънка, днес под яз. Боровица.

    Маршрутът нагоре към следващите махали на Безводно става все по-красив. Минава се под извит скален масив, от който до към м. август скача водопад. Този водопад през м. април е така многоводен, че бученето на водата се чуваше долу от яз. Боровица до последната махала горе на превала, Бозова. Първият карстов масив свършва, вижда се осветеният извор Леканя до примитивно дървено тюрбе и пътеките нагоре към вр. Чилякая, които отвеждат до други красоти около село Загражден и махалите Балкан и Хамбардере. Масивът от дясно се променя, остава приказно красив, под него има още една махала, а после и трета, горе на превала, който някога хората са ползвали за да се прехвърлят в долината на р. Давидковска или пък по рида на Ненковската планина за да достигат до селата Русалско и Песнопой, разположени в гънки-биисери на планината. Предупредиха ме, че тук има мечки, но по това време на годината те слизали долу към реките Балъкделе, Давидковска и Боровица.  Беше пълно обаче с диви прасета, които тук са кафяви. Те не ме притесняват с нищо, дори са ми смешни. Като ме усетят се събуждат и тичат като ракети на Путин. Тук прасетата са дребни, като се събдят не изквичават, а скачат и побягват.

    Може това пътуване по Безводно да ми е последно и поради тази причина освен красотите, които преживявах, пред очите ми преминаха и много спомени. Селото преди да се изселят хората, падението му, сега разрухата. Моят живот съвпадна с това преломно време, в което бях съпътствн само от глупости и простотии. Да изгониш от страната работливиите турци и да приемаш сега в страната боклуци от къде ли не, това е един от резултатие на управлениито на БКП/КПСС. И друга една промяна забелязвам със себи се – възприемането на красотите с течение на възрастта става все по-силно, а извършените вандалства спрямо този регион, причинили падението му – разрушените къши след обезлюдяването им, потрошените чешми и гробни паметници на турците от блигадите с чуковете, тези безумия и жестокости сега ми се струват още по-ужасни. Предполагам за враговете на България, ниновА и радеВ, всичко това е било необходимо както отнемането на собствеността на хората.  Една каменна къща на 300 години, покрай нея още няколко, строени по-късно, и хората изоставили всичко това, всичко се разрушило, това се вижда на много места. Спомням си как преминавах някога покрай една голяма къща в прекрасна долина сред голяма ливада, сега разрушена, а в разрухата се виждаха детски пластмасови играчки, сандалки и др. неща. Тук няма магазин, няма лекар, има само едно огромно по плащ гробище, защото турците не погребват в предишен гроб. Колко хора са живели и умряли само в тази къща. Каква опастност бяха тези работливи хора за България по този регион, полупустинята Родопи, превърната от тях в градина, сега наподобяващ пустиня. Над поляната има скален връх с два улея, които по време на дъжд се превръщат в реки. Преди да изгони турците от Източни Родопи и да станат те една ничия планина, комунизЪма разби селото, основата на страната ни, след това ликвидира каракачаните и Балканът опустя. Някогашните ливади днес са непочистени, обрасли са в смрика и върху тях се завръщат горите. Разруха след себе си навсякъде, това остави комунизЪма. Ще дам за ппример няколко държави – Русия, КНДР, Сирия, Венеецуела. Това бе времето, което сега отново искат да върнат маркспутинците ниновА и радеВ, най големите врагове на страната ни.

   Още едни спомен ме връхлетя докато бях тук. Излизайки от селото към следващите махали, пътят минаваше над една голяма къща. Имам спомен когато преминавах над нея. На двора бе седнало едно красиво момиче, което не ме виждаше, според мен около на 20, което с шлупки от обруления орех боядисваше ноктите на краката си. Да са красиви, красиво облечени, към това се стремят момичетата. И тези тук, които са сред планината и рядко се срещат с други хора. И те носят този код в чипа си, валиден за всичките нормални момичета, да изглеждат красиви. Днес модата е друга - доста от момичатата се стремят да привлекат вниманието върху себе си с  првокативно грозното си облекло, подути устни и други простащини. Тук беше все едно друга държава, така е и сега. Идиоти унищожиха този регион, предизвикаха масови преселения, видни сега от съсредоточаването на възрастните турци предимно в Кърджали и Черноочане, където се строят жилищни блоци като за световно. А селата и махалите на хората се превръщат в змиярници, мечкарници. Имах щастието да ги видя, когато в тях кипеше живот. Затова сега ми е толкова тежко.

   На най-високата махала има останала сега само една населена къща, която е основно ремонтирана от турчина и се продава. Има ток от фотоволтаик и вода. Къщата е поне на час и половина над с. Безводно, като до нея няма път за кола или джип. Ако се изнася някакъв товар до нея, той трялва да е на гърба на конче. А в Безводно вече няма имагазин. Идва камионче-магазин на определена дата и в определен час. В него има доста неща, кой каквото е поръчал му се доставя.       

   Дограмата на къщата-крепост е сменена, покривът е ремонтиран. Единият телефон за връзка е български, другият – турски. Сега бабата и дядото се бяха върнали от Турция. Дворът е целият в цветя, зад къщата има още един двор, поне 10 дка. Снимах обявата, снимах и къщата, ще ги публикувам като реклама. Един овчар ми каза, че собственициите на тази прекрасна къща не толкова държат на парите от нея, но искат някой да я купи и да я подържа, да не падне както всички изоставени около нея. Тук са се родили хората, родното място ги влече, ако може да остане роодната им къща неразрушена, ползвана от някого, тово би било последната им радост в живота. Накиприли са я страхотно, украсена е и дворната чешма, водата до коята се води от извора по тръби от около км.

   Над тази къща има още една, вече паднала, в която живееха две луди сестри. Баща им беше пияница, обясняваха лудостта им другите турци, не трябва да се пие, а да се стяга, казваха те. Стягам означава работя. Къщата им сега представлява купчина камъни…

   Тук над с. Безводно, където хората ми казахха че в момента мечки няма се убедих колко съм наплашен от тези животни. Имах време да отида до любимата ми скала в Източни Родопи, Саръкая, която е от типа Инкая – скала с пещера в нея, както и в махалата до нея, но не посмях. Ако все пак отида, знам ли какво ще изскочи от подземието на някоя къща, а откъде вече и смелост да се придвижвам по реката, където по времето на засушаването слизат мечките. Пътят за тази скала и махала по коритото на река Хамбардере по това време не е за ползване.

    В този регион има много римски пътища. Ако кажа, че няма долина без римски път, това е самата истина. По долинта на р. Хамбардере има три римски пътища, единият от които – най-запазеният, остава с участък под водота на язовира, други два вървят успоредно, може би на км. отстояние, друг се изкатерва към с. Соколите, още един отива към с. Три могили, друг пердаши горе само по билото, минавайки през дивната махала Мумджидам. Има и още. А тракийските светилища – интересното за тях е, че те са само от дясната страна на реката Хамбардере, от лявата няма нито едно. И всичките тук са от типа скални ниши. Това е един свят, който може да бъде интересен и вълнуващ само от подготвени да го възприемат хора. Пътуваанията са трудни, но не от тях идва опастността, а от вероятността от среща с мечка. Какво ще се случи зависи само от нея. И затоова трябва да благодаря на Бога, защото преди две години има четири срещи с мечка.

   Специално искам да отблележа - един от най-красивите маршрути тук е от седловината Прелеза по коритото на р. Хамбардере до останките от махала Реката. След това по римски път седостига до шосето за с. Безводно. Каньони, пустини, оазиси, останки от каменни къщи-крепости – никъде в Българяя няма такова нещо. Някога тук бе пълно с хора и стока, а сутрин и вечер имаше автобус от Асеновград до с. Три могили.  

 

    А сега за с. Равен:

    Не само огромните дъбове хилядолетници по поляните насред селото са свети обекти. По всичките долини на реките тук има тракийски светилища, някои много големи, като известните Харманкая и това на Орфей, но тук върху всяка скала има следи според мен от религиозната дейност на траките. Ако по Ненковската планинаа има светилища от типа със скални ниши или терасовидни, някои от тях много големи, други в комплекс от няколко, тук преобладават светилищата от типа кромлех. Кромлехът е светилище, при което има наредени в кръг големи камъни, според мен тежащи до два тона, в средата има още един, но по-висок от другите, със някакви писаниия по него. Този кръг е напавен върху връх, който е избран до скала, по-висока от кръга с камъни, спускаща се отвесно към реката под нея. Не на всички такива скали обаче има скални ниши. Каква работа е паднала да се заравни горе под стърчащата скала върхът, кък с кремък е била стъргала тази монолитна скала за мен е загадка. Връзката обаче на тези светилища с пътищата на траките е очевидна – няма тракийско светилище, в близост до което да няма римски път, тук той е стратегически. Пред очите ми е един кромлех под махалата Къщакая, под който се преминаа по стратегически примски път, широк 80 св, вкопан в монолинта карстова скала. Без всякакво съмнение той е ползвал за трасето си пътеката на траките за обслужване на това светилище.Под нея в монолитното корита на реката се виждат вирчета – поилки за животните, напавени им от Бог по време на сухия период. Сам сред тази приирода, напрегнат, защото където има вирове има и мечки, се изкаачих на този кромлех, от който отново си тръгнах с мъка и все същия въпрос, който си задавам в последните години: Ще бъда ли някога отново тук?

    Сега ще опиша местата на концентрация на тракийски светилища около с. Равен:

     Първото голямо светилище се намира в посока към р. Арда по пътя за с. Биволяне. Това е един голям свети комплекс на траките, който лежи под и около село Чобанка. Селото е на рид, върху който има вдълбани разни фигури по скалите, а от двете страни на рида има скални върхове. На рида в посока на с. Биволяне има голямо светилище, Харманкая, което обаче включва и долиинаата под него със скали със скални ниши, а издяланото върху скалите – Големият и Малкият харман са загадка, която няма да бъде разгадана. Отбелязвам, че още Харманкаи има и по други места по Родопите, включително и в с. Равен.

   Че това място е свято и носи своята сила и днес показва и мюсюлманското светилище тук, под което има аязмо. Има едни особени извори в планината изпод скали, такъв е и този под Кръстовръх, които са причина да се основават окооло тях свети места от вдсички религии. Турцте не държат който идва по светиите им места да е мюсюлманин, но непременно вярващ. Неверникът, наричан от тях гявурин е символ на нещо много лошо.

    Голяма концентрация на светилища има на изток от с. Врело, част от селищнатаа система на Равен. Два рида тръгват на изток в посока на светилището на Орфей. Първият има две светилища, като второто е нещо уникално. До него има един шарпан, където са мачкали гроздето с обем около 3 куб. м, такова огромна нещо другаде не съм виждал. До него ее светилището. То е характерно с това, че са дооформяни големите скали, на които е придавана различна форма.  Доста трудно достинах това светилиище, скъсах си дрехите, успях на петия път. Причината бе, че сгреших в преценсата си за отстоянието му от първото светилище, а навлезеш ли в гората или бодливите, храсти никаква ориентация не върви. Времето бе отлично за снимки, обиколих го от всички страни. Считам това светилище за значимо както тона на Орфей, което е наблизо.

    Вторият риид със светилища е съседният, този над с. Кос. На самия път – четириметрова римска магистрала, на места широко до шест метра - има един шарпан, запазен 100% - с двата си съде, с отвора между тях. В дясно от него има светилище със скали, надвесени над с. Кос и още няколко шарпана. За съжаление два от тях са потрошени с чук от един луд човек от махалаа Гузоолар. По рида има още две светилища, първото от които е нещо много огромно, изпъстреноо със скални ниши. Второто е по-скромно.

    До тези светилища е била махалата Къщакьой, принадлежащаа към махалата Гузоолар, отвсякъде оградена със светилища. Като красота местоположението й съперничи на това на с. Безводно. Махалата Къщакьой е в центъра на свети места на траките, поне десетина. Ако човек е запознат с региона идойде до това село с джип по римската магистрала седмица няма да му стигне да упознае района около него. Накъдето и да тръгнеш, натъкваш се на светилище, а от него се виждат още доста. Но да се достигигне до тях не е лесно, защото планината вече е обезлюдена. Препятствията са скали, но най-вече тръни. В сухите места те преобладават.

   В долините на реките, които извират от рида горе, на койтоо са разположени махали на с. Врело има светилище до светилище. Най-голямата концентрация е под с. Равен и под махала Гузоолар.

    Освенхсветилища тук имаа и уникални природни красотии – реката е оформила в карста своето корито с меандри, вирове, езерца на различна височина, сини ями, към които ако погледнеш се ужасяваш при мисълта какво ще стане ако поднеш в тях.

   Долината между махалата Къщакьой и Въз е центърат на светилищата тук. В нея попада и това на Орфей. Тук има един светилищен комплекс, напавен върху 5 скали, наричани Казаните. При маловодна река под тях се минаава, има възможност да се изкачи човек до тях и да ги обиколии от горе. Това за мен е центърът на светилщните комплекси околоо с Равен. И Големит и Малкият Казан са издупчени с долапчета, съседните скални групи са дооформяни. Надолу по реката се минаава покрай още три скали с дейност на тракитте по тях, но долината на реката става непроходима поради каньоните в нея и скалните прагове, високи по стотиита и повече метри. Не е висока планината тук, но е трудно проходима. Преди светилищеето на Орфей има още една изключителна скала с долапчета, след това група от много скали, една от оито наподообява лъв.

    Интересни са и светилищата по двете пътеки от с. Равен по посокаа на Казаните. Това е приказка, която съм запечатал в картини. Още в с. Равен има един скален комплекс, наричан Харманкаая, надъолу има още няколко скални комплекса, като в ляво има един с направени по него печати, а също и шарпан, единственият квадратен такъв. По-надолу започват нови скални комплекси,  за съжааление се стига до място, което в посока на Казаните става непроходимо поради обрастването на мястото с тръни.

     Светилища има много и по един римски път от с. Равен към Казаните, най-видно от които е товаа с пещерата, в която могат да се събират 300 овце. На две места в региона има скали, наречени Чиляка, защото са с форма на човек. На единия чиляк турциге казват Адамчиляк. Тук един турчин ми обясни, че Христос бил брат на Исмаил и поради това картините в тюрбетата много наподобяват тези на иконите с Исус Христос.

     Изключетелно място е това под махала Къщакьой, от която може да се слезе поне към пет светилища. Самото село е зад един кромлех, а пред него по скално кориито се спуска река. Тази река слиза в реката, идваща от с. Врело. Такова красиво място не си спомням да съм виждал. И толкова диво. От всякъде към него се спускат римски пътища, щирооки 80 см. и едиин много широк, магистралата, която описах. От нея, като от гръннак на риба се отделят на двете страни римски пъътища, широки 80 см, по които хората са навлезли с животните си по планината и са се заселили тук.

    Тук е един свят, непознат хна хората. Непознаването й, мвоже би трябва да кажа простащината, е причинаа за неопазването на природатаа, защото неосъществящият връзки с пиродата е ограничен човек, манипулируем, не осъзнаваащ мястото си сред природата, в чиято среда той живее. Последният пример е с планирааният строееж на минвецове в Западния Балкан. Простаци ще решават съдбата на природата там, ваяна от милиони годиини. За жалост такива като мен са малцина и ги считат за откачени. За себе си твърдя, че не съм.

    И паксе връщам на темата, по която съм писал доста.

    Тук бе един уникаален за страната ни регион, хората си жевееха в него по техните закони, кагото са се населили тук преди 300 годиини. Подчертавам, в порупустинята, която направиха на градина. Кому пречеха тези хора, работливите турци животновъди, та по заповед от Москва бяха прогонени от родните си места, за да навлизат днеес в страната ни боклуци? Въпрекии малкото останали хора тук, товаа е една друга България. В нея се работи, поздравът е „Лека работа”. В нея не се лъже, не се краде, хората си помагат, защото живоът е много гежък, каквото се произведе е истинско. СоциализЪма не успя да разруши ценностната системаа на тези хора и те си останаха хора, докато от нас истинските българи с ценностната ни система,у съхранила ни като такива останаха само българите в Запаадните покрайнини. Защото имотитее им не бяха отнети и те прогонени от родните си места. Това е необходимо и достатъчно да превърне хората в гявури, лъжци. Тези хораа ги ообединява езикът, вярата им, ценностната имсистема, това ги обединява в един етнос. Често съм разговарял с тях, те ми имат пълно доверие. Дори ми разреешиха да снимам гробовете в тюрбетата им. На път натам винаги им нося по нещо. Сега трогнах едни ъзрастни хора, живеещи на безводно място през лятото, на които откарах към 50 л. вода. Това е армаган, казаха те. Вода, без която животът секва, която те носят от  едно аязмо под махала Въз поне на 100 м.по вертикала под тях. Направих това, защото знаам ценаата на водатаа тук, оставих им и съдовете.

    Понеже в колата има трион и лозарска ножица, приведох в ред едни млади дръвчета, които далата пари за строеж на чешмата туркиня, рабонеща в Англия бе насадила около чешмата.

    Пътуването тук  е трудно, опастността от изгубване е вероятна, определени места пооради заселване на мечки в тях вече не бива да се посещават. Този регион е не само за хора, изтъъкващии се като тууристи, а за един кръг от широкоскроени хора, духовно богати, с разностранни интереси и познания – исторически, регионаални, етничечески, верски. Дано по линията на ЕФРР бъдат изготвени проекти за екопътеки из този край, посещаван от много малко туристи. За себе си претендирам, че познавам толкова светилища из Източните Родопи, колкото много малко хора. Достъпът до тях ако не се прочистят съществуващите пътеки, които са римски пътища, става все по труден.

  Ще завърша с една среща между мен и изгубила се от стадото си крава, която показа до колко страхът от среща с мечка у мен е нарастнал.

   Почивам си на малка полянка встрани от римски път, издялан в монолитна скала и със символи по скалите в страни от него. Чувам шум от чупенне на съчки, който идва към мен. Е, казвам си, може и това да е краят ми, мечка. И си стоя без да мърдам, да не я уплаша. Шумът се приближава до мен и от храстите над тглавата ми се надвеси една огромна черна глава на крава. Не мръднах, клавата обаче се изненада от срещата, уплаши се и побягна. Уплших се и аз когато се приближаваше, защото тук стока няма, а по чупенето на клонките разбирах, че нещо много едро е приближава. От напрежението бях настръхнал каато таралеж и минути след това не можех да се концентрирам и да тръгна отноово. Вероятноо това бе абсолютно подивяла крава – такава, на която хората не дават сол – и затова бе самотна в тази скална пустния, където освен чакали и вълци, според овчарите няма никакво друго животно няма

 

  Следва продължение на този постинг за случващото се в Турция от първо лце, което научих от разговорите си с турци с двойно гражданство.  И разбира се, когато се върна отново в блогаа ще публикувам хилядите снимки от този край на България. Само от тях се вижда, че това тук е една друга България, а аз усетих тази разлика със сетивата си…

  





Гласувай:
6
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. radostinalassa - Чудя се защо не те блокират
01.10 22:30
Ти си артист като политиците ни. Не ставаш за тая работа, скрий се сам.
цитирай
2. planinitenabulgaria - Коментарът Ви ме учуди, защото Вие не сте в сътояние да разберете постинга ми.
01.10 23:02
radostinalassa написа:
Ти си артист като политиците ни. Не ставаш за тая работа, скрий се сам.

Поради това с паролата си порових в Архива на Центъра, като прегледах Работното Ви, Кадровото Ви, Личното Ви и Служебното Ви досие. Имам право обаче само на достъп до тези документи, но не и да публикувам докладните на наблюдаващите Ви оперативни работници, поради което предприех друг ход - обърнах се към моя центрови приятел Венци. Копирам неговото мнение по повод Коментара Ви:
" Не си образувай нерви! Човекът поумнява като ходи по планините, а жената - от извънбрачните връзки."
Мисля, че разбрах какво иска да ми каже. Само това извадих от отговора му, защото ако извадя още нещо, ще се изчервите като биен гъз.
цитирай
3. vesever - Драго ми е да чета за места, някои от ...
02.10 09:20
Драго ми е да чета за места, някои от които и аз видях това лято благодарение на теб.
Наистина тези места привличат и на човек му се иска пак да се връща.
Поздрави от мен, Коста!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 6017705
Постинги: 2653
Коментари: 6403
Гласове: 13741
Архив
Календар
«  Декември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31