Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.07 01:42 - ЕДИН МАРШРУТ ЗА МНОГО НАПРЕДНАЛИ В ТУРИЗъМА
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 751 Коментари: 0 Гласове:
6

Последна промяна: 17.07 06:26

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

    ЕДИН  МАРШРУТ  ЗА  МНОГО  НАПРЕДНАЛИ  В  ТУРИЗъМА

 

   Има една планина до София, наричана Манастирище или Мали Понор. Много специална е тази планина по излъчването си, заради което съм я поставил в раздела Силни за мен планини. Вероятно поради тази причина, а може би и много други преди да ни завладеят турците планинаата е била християнски култов център. Макар и унищожени от турците, останките от манастирите личат и сега, а камъните от тях и от оградите им са послужили за строеж на къщите на хората, заселили се по тези места благодарение на пътната инфраструктура, построена от римляните. Специално отбелязвам, че византийците са ползвали тази инфраструктура, като чрез строеж на отклонение от нея са достигали мястото, набелязано от тях за изграждане на крепости срещу напиращите от север да я разрушат варвари, наричани и остготи.  От благодарност за камъните за къщи, обори, огради, за настилане на улиците или като отдаване на почит към светите места тук, днес почти навсякъде където е имало манастири има оброчни кръстове – една от темите, залегнали в моята туристическа програма.

   Подобна на тази планина има на още едно място в България, но не в Софийско, а в Кърджалийско. Това е Ненковската планина, носеща името на едно от селата под нея. Не помня турското му име, което преведено на български означава Двете Ненки. Това са две скали ва края на едно плато, абсолютно наподобяващи папили мами, но едната има малко по-изразена цицка, като бутон на шайк. От светилището над с. Хайранлар тези скали наподообяват абсолютно на двете гърдички на полегнала по гръб 16 годишна жена.

     Тази планина преди 10000 години за свой култов център си избират траките.  Много от светилищата им са запазени до днес, а след малко ще опиша местонахождението на един оригинален траков път за обслужване на едно от големите им светилища в този регион - три едно срещу друго! -   надвесени над дълбоки долини с постоянни реки.

   Днес живътът е друг - хората кесят пред компютрите си, посещават местата, където се сбират снобове – Банско,  Слънчака и др. За планината, изворът на сили, вдъхновение и красота трябват усилия, вече готови на такива жертви почти няма. Чувал съм мотиви на непосещаващи планините: Трябва да се ходи, а сам да се ебаваш…  Затова туристичееските пътеки сред природата запустяват подобно на душите на тези, които не считат за разумно сами да се ебават. Резултатите от обездвижването се забелязват от специалистите – момчета с дебели дупета, момичета, които попържат без задръжки като пернишки каруцари от времето на Боян Радев, правят кукиш, комбинация от три пръста, запашват с туй, дето самъ мъжете го могат.

 

    Сега ще опиша един великолепен маршрут с изходна точка с. Ненково, наситен с много природна красота, сред която и  едно голямо колкото Белинташ тракийско светилище, при това от същия тип.

    Тръгва се от с. Ненково по посока на р. Боровица. Черните щъркели и птици-рибри по реката са многобройни като гарвани в долина. Достига се един римски мост над реката, доста голям. Той е обезобразен от иманяри, после е ремонтиран за да се преминава отново по него. Следва Помпената станция, която даваше вода за Кърджали, сега изоставена, защото водата идва от яз. Боровица. Станцията е окрадена от циганите, обитаващи квартал „Боровиица” в гр. Кърджали, окрадени са и парапетите по подпорната стена, която се ползаше за мост. Сега замръзне ли вода по стената животните преминават през реката, а хората се качват на кон и така преминават.  Продължава се още надолу и се стига до две забележителности до самата река в дясно. Първото е едно скромно за тези места светилиище с не много култови ниши, но пък скалите са доправяни от траките и имат определени форми напр. глава на хора и животни.  Отбелязвам, че тук няма долчинка със скали, по които траките да не са работели нещо, цитирам скалата Калпаккая. Тук над реката стърчи известната скала Сикикая /сик в превод от турски означава фалос/. Тя от всякъде прилича точно на това, но от едно място съвпадението е 100%. Правена ли е от траките тази скала да наподобява сик, изправен над светилището им или е естествена, аз не мога да кажа, мнението ми е 50:50.  Турците от Ненково казват, че ако скалата е естествена, нямаше да прилича на обрязан фалос, известен още с наименованието рязана карабина. Минавайки от тук си спомням за един блогър, обладар толкова жени, колкото звезди има по небето. Няма да го цитирам, защото може да му се подпали компютъра от мераклийки да го видят…

    Пътят към първата забележителност тук се заизкачва по рида, започващ малко преди скалата, като за целта туристите трябва да се върнат малко назад. Това е стратегиически римски път, изгледът от него е неповторим навсякъде, включителто и към две други светилища от дясната страна. Пътят води за с. Дойранци. В началото на селото римският път е размит от годините, камъниите са отнесении и под тях се тях се вижда оригиналния траков път към светилището им в дясно от пътя. Където стръмнината е по-голяма траките са дялали скалите във форма на стъпала.

 Едно отклонение:

 При с. Равен има една огромна скала с три стъпала, издялани в скалата. Един турчин ме заведе при тях и се похвали: Туй нещо аз го наппавих?

  Проектирайки трасето за своите пътища римляните са ползвали където може трасетата на изградените тракови пътища към светилищата им и поради това почти до всяко тракийско светилище води римски път. Продължението на тази съвместна работа е строежът на крепости по времето на Византия. Византийците ползват римски пътища и правят кратко отклонение до върха, където ще се строи крепостта.  След византийците тези места се заселват, обяснил съм точно в кои години и от кои, като новопрадставящитехсе ве тези регионии отново ползват древната инфраструктура, която аз още ползвам.

      Светилището под с. Дойпанци е огромно, като това на Белинташ. Може свободно да се покачищ на всичките му скали, има и път под него, за да се заобиколи от към дола, над който са надвесени скали с издялани в тях скални тераси, вместо скални ниши.

    В селото има само едно възрастно семейство, ро-точно казано гаснещи баба и дядо. Цялото село е решило да напусне домовете си и да се пресели в Турция по време на изверването. Много тъжно изглежда селото днес. Къщите са построени на скали,  доста под тях на плодородната почва са градините, ливадите, днес всичко изоставено. Като черепи без очи изглеждат къщите сред този рай.  Старото семейство има две крави, от които се прехранва. Единственият водоизточник е един извор над селото, който в последните години започнал да пресъхва след автуст. Над селото обаче какво става:

   Римският път извежда на превал, където се слива с още един по-широк римски път, идващ от долината на р. Арда и отправящ се към Русалско.  В ляво той извежда на крепостта Патмос, построена сред едно чудо на природата. За да се достигне до нея се минава пред едни морени, толкова големи по площ няма и на Витоша. Тук районът е изпъстрен с морени, по които човек може да се спаси от все по-стесняващите се поради непочистване от храсти римски пътища. Регионът вече е почти 100% ничия земя, благодаря ви възродители. Уж възражданее на региона а ми еб…е майката.  Тролът Варг1 или някой друг трол беше, забравих името, защото нетовите тролове се множат много бързо, е виснал една „статия” в нета, как ББ обезселвал Странджа, за да настани там емигранти от Турция., за целта набеждавал животните им, че са болни и изпращал колячи…. Ако е минавал по тези места тролът, чието име забравих и знае какво е положението тук или по Видниско и по други региони на България, може би щеше да го е срам да троли? В посока на Русалско красотите се скриват от една доста висока планина тип чал. Добре е да се мине под скалите на Патмос, тип скални или за да се разгледат те от долу. Там минава и римският път. Къс римски път извежда горе на крепостта. Това място е като пункт за наблюдение къв вр. Чилякая, вр. Чилтепе /висок2003 м./, светилищата над с. Дъждовница, светилищата и скалите над с. Женда, където са били зимните конаци на Ахмед ага Балтълъ.  Чувал съм, че по отвесните скали под крепостта, по-високи от скалата на Мальовица  европейски фирми изпитвали подсилени алписки въжета – програма, в която участие вземал Делян Пеевски, депутиран от турците, обитаващи този регион. В името на истината но не съм го виждал как скоква от скалите, вързан на въже, за докажат производилети му, че ще го удържи.  Да не пропусна още един поглед към Полуострова, това е ридът на Ненкоската плранина, започващ от вр. Чилякая и свършващ в долиината на р. Арда. От едната страна на Полуострова в яз. Кържали е долината на  р. Арда, от другата – на р. Борвица, днес завирени от язовира.  Някога от това място сутрин и следобед пътуваше лодка, за да се пибират хората по селата напряко от Кърджали, вместо да обикалят към 60 км. около язовира. Днес лодката вероятно е приватизирана, където бе пристанището днес има водна мутробаза.

     Следва връщане до Чушмата – това е поилката за животни на превала, където се събират двата римски пътя. Продължава се през буковата гора, излиза се над махалата Безгинлер и от там още нагоре. Нагоре вече вода вяма, трябва да се слезе в махалата. В тази махала гавазите извервачи не са идвали, нито бригадите с чуковете да им потрошат чешмите и гробищата, а са пратили милиционер да ги предупреди да си вземат тескеретата и да слезат долу на пътя на определено място, където ще им издадат ниви тескерета или става страшно. И  тези хора, както и от Дойранци напуснали родните си места, като не е останал нито един човек. Днес там са дошли да живят двама братя, които гледат животни. Да бе дошъл и някой, който да гони мечките, за да не им правят пакости!

    Следва изкачване на превала за с. Русалско, към което се устремява римският път. Ползва се пътят през гората, където е запазен 100% и се излиза под вр. Бездювен, един друг шедьовър. Трудностите да се ходи през гората към върха, на места да се преодоляват шипки и къпини или да се ходи между опасни скали, да се подрива пръстта под теб или да се прескачат камъни с доста голямо разстояне между тях отказва голяма част от туристите, но пък изкачилите върха не го забравят. Той е не по-малко обгледен от Патмос, макар висок само 1100 м. н. в. Скалната му група е приказка, не разбирам защо, неоценена от траките.

   Връщането от този дивен преход може да стане по същия път, но може да се ползва и друг, доста труден за ориентираане от горе на долу, през една махала на платото при скалите Двете Ненки, на които е кръстено с. Ненково. Не е желателно да се предприеме слизане през гората по този маршрут, заащото там мечките са повече от зайците.

 

   Този постинг посвещавам на трите много първи и най-много четени блогъри – КВГ 55, Пандо и Андрей. Маршрутът е труден не само като релеф, но той изисква и познания по историята на този край, чието изписване тук се започва по скалите още преди 10000 години – по-така трябва да бъдат тези, на които посвещавам постинга, не на ОБИКНОВЕНИ турсти. Не харесвам понятието ПРОСТИТЕ туристи, дето само одат нагоре-надолу.  Като бивш професор от Центъра, обучавал десетки години оперативни работници с паролата си влезнах където трябва и узнах, че най-четени от тези трима блогъри са творбите на Ленин, Сталин и Путин, за които те знаели всичко. Но знаят ли те всичко и за руската култура ще разбера от коментариите, които поръчвам от тях за музикалното приложение към този постинт, един шедьовър на руската култура - Концертът в ми бемол мажор на Шостакович за виолончело. Ако тези трима господа съумеят да направят анализ на прозведението, значи аз просто до сега съм ги подценяал относто степента им доколко са вътре и в руската култура...

  

    






Гласувай:
6
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 6022197
Постинги: 2654
Коментари: 6406
Гласове: 13747
Архив
Календар
«  Декември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31