Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.07.2018 08:30 - ЕДИН ИЗМЪЧВАЩ МЕ СПОМЕН....
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 1617 Коментари: 2 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 

          ЕДИН  НАТЪЖИЛ  МЕ  ПРЕХОД  ПРЕЗ  ТАЗИ  ГОДИНА…

 

    Преди много години, вероятно през 1977 или 1978 посетих с. Песнопой. Първата ми среща с него остава незабравима.

    Пътуването предприех от Кърджали, като рано сутринта с автобус пристигнах в гр. Ардино. През нощта валя дъжд, природата бе като изкъпана. Ардино е едно от любимите ми места по Родопите, тук са царе на закуските. Мекиците тук са на цената на тези по София, но са поне 2 пъти по-големи и много вкусни, същото важи и за другите закуски. Докато закусвах се поогледах около мен. Хора, изрлащащи животните си на паша, други натоварили вече конете и отиват на нивиите. През града минава реката Етридере, идваща от вр. Алада, но нсъбираща още десетина рекички от двата й бряга докато достигне Ардино. По всяка тяхна долчинка има махали с много хора и много повече добитък. До града е туристическият комплекс Бели брези, някога доста посещаван от туристи, не от днешните снобове с джиповете и скъпите коли.

     Нямах план, дошъл бях тук да се запозная с красивите и историческите места в региона. Които не са идвали тук е добре да знаят, че на час над града има тракийски култов комплекс Орлови скали. Днес до него има екопътека.

     Посоката ми бе към селата по левия бряг на р. Арда, които бях виждал от десния бряг на реката. Високо-високо в планината, вечер селата светеха като коледна украса. От Ардино към Дяволския мост има/ше/ римски път, който доста върти преди да слезе до моста, аз минах през едно възвишение с централна махала Дядовци. Възвишението е покрито с дъбова гора, в която има махали от по 2-3 къщи, а около тях голямо по площ гробище в гората. Гробищата на турците са големи по площ, защото те не погребват втори път починал в гроба на някого. Премитап възвишението, от което се виждаха селата горе по рида, Латинка, Любеново и махалите покрай тях и се надвесих над моста. Това е незабравим момент в живота ми. Тогава мостът не бе обезопасен, той бе без каменните перила, които направиха по-късно, за да могат да го преминават безопасно. Без тези перила неговата красота бе различна – наподобяваше опънат лък на стрела над реката. Велико творение на хората, за което имат претенции и турците и българските майстори, но аз считам този мост за римски. Доста вътре съм в тази тема и мнението ми е компетентно. Разликата от типичните римски мостове е няколкото полусвода, но така е разрешавал релефът на скалите над реката. Сводовете на моста са седем.

    Как са били строени тези мостове:

    Римляните са избирали сравнително тясно място над реките със здрави скали по бреговете. В тях та са издълбавали фусове, на които да стъпят колоните на моста. Ако реката е голяма, решенията са били да се намери здраво място за още един или няколко фуса, както е сторено при строежа на Ардинския шейтан. Веднаж издигнати колоните, макар тази дума да не точна, защото това са опори за сводовете, от тях започват с форма на полукръг да се строят  сводовете на моста. За целта са били правени много здрави скелета от дървета с форма на полукръг, върху които са поставяли носещите камъни. Носещите камъни са дебели здрави каменни плочи, които се поставят диаметрално на полукръга и се слепват с нещо като цимент, изкючително здраво. Мутри събориха един такъв мост при с. Дрангово, от който остана половината. Тя не падна, не се разлепи. След изгражданена сводовете и поставянето на клиновидни камъни на симия връх на свода се прави още един зид над него, който дава наклона на пътя върху моста. Така изпълнен в най-високата си точка мостът остава най-тънък. За да не сеподпира иизцяло от моста придошла висока вода, колоните на моста се правят кухи. Подобна технология прилага нашият найголям строител Колю Фичето при строитесво на на мостове и сводове на църкви по-късно. Така направен каменният мост, нетовите камъни се самонатискат. Гарантирам, че ако по такъв мост премине нй-тежкият ни министър, Каракачанът, няма да го падне. Едва ли някой е виждал повече римски мостове от мен, поради което ще допълня темата:

   Този мост е най-великият от тази серия, но най-красив от всички е мъничкият мост над р. Девинска до х. Орфей. Той като да е строен от поети. Най-близкото село до този мост е Борино.

    разходих се по моста, но смея ли от около 30 метра да погледна надолу – тогава мостът нямаше перила. Разходих се под него от двете му страни. Приказка на 2000 години. И по римския път, който слизаше от Ардино и премиинавше моста продължих по течението на р. Арда. Тогаваа хора имаше навсякъде. Пътуваха с коне, натоварени с някакви потреби за тях и животните им, имаше кой да поясни кои са селата наоколо, как се стига до тях. Минах и покрай един съборил се доста голям мост над р. Арда, от който стърчаха само колоните, достигнах до пещерата Хладилника, от която духа леден въздух. Хора разтоварваха бира от един камион и я складираха там. Попитах за пътя си, те ми предложиха много опции – по коритоото на река Загражденска, по пътеки, по шосе. Избрах път по коритото на реката, като хората ми обясниха, че при първата река, която идва от дясно, трябва да тръгна по нейното корито. Стигнах откронението, тази реката беше по-малкамалка. Коритото на р. Загражденска се състои от заоблени като хляб камъни, по които се стъпва и се върви удобно, а водата става за пиене. Коритото на втората река, наречена Балъкдере /Рибен дол/ ибе дсота различно. По нея камънии нямаше, само пясъци, пясъци, пясъци. Имаше построени баражи, всичките бяха отнесени от водата или пречупени като клечки. Каква мощ е водата тук, когато придойде реката! А от двете страни на реката махали, махали, махали, деца викат по добитъка, други водят натоварени коне или пътуват с конете по сипеите. Свлече ли се конят от сипеите, край и с него и с децата, помислих си. Обясниха ми хората, че след пясъците следва каменно корито и на около 2 км. по коритото на реката в дясно през боровата гора мога да достигна до с. Песнпой, което е на възлово място. Жегата бе много силна, тук и там обаче намирах места с вода, в които имаше риби, жаби и водни змии, но водата бе прозрачна като кристал. Пиех от нея. Имаше и черни щъркели покрай тези вирчета, явяващи се част от коритото на реката, където водата излизаше изпод пясъците. Достигнах боровата гора, напълних си бутилката с водата и поех нагоре по пътеки от кравите и овцете. Такава жега после през живота си не видях. В боровата гора въздухът бе абсолютно сух и през ума ми мина мисълта, че ако тя се подпали по някакъв начин аз ще изгоря за секунди в нея. Това ме накара да бързам още повече, изсъхна ми не само устата, но чувствах, че от липса на вода ще ми стане нещо. Минах през гората, виждам къщи, което значи и хора и вода, виждам и чешма. Чешмата пресъхнала. Виждам чешма в страни от тази, но дсато по-високо, достигнах я и нея. И тя пресъхнала. Чувствам такава липса на вода, че ми става зле и влязох в двора една къща. Кадъната веднага каза: Ожаднял си много, трябва айран. Донсе ми тя един таз с айран, поне литър, изпих го наведнаж. Отблагодарих се, кото дадох на детето й кутия окум. Силите ми се ръзвърнаха, умирах от прегряване. Обясни ми жената, че съм в махала под с. Песнопой и че чак при мезара /гробището/ има чещма с вода, всичко друго е пресъхнало по това време.  Показа ми и мястото, където е гробището. А край гробището купи със сено и сено, което още не е плАстено, идеално място да нощувам.

     Имах още светло време и започнах да гледам къщит на хората. Оказах се в махала на търговци на тютюн, които си бяха направили красиви къщи, много стройни – на малка основа три етажа с декоративна зидария, а долу стените бяха дебелии почти метър. Повечето къщи бяха необитаеми. Едни турчин ме разведе из тях, обясни ми как хората в дебелия зид са имали място за да се запази яденото топло или да служи за хладилник. Имаше камини, наподобяващи каменни печки с места за поставяне на съдове. Къщите от  вън бяха целокаменни, в противопожарно изпълнение, прозорците се издърпваха нагоре. Всичките тези къщи бяха построени на самите скали над река Балъкдере, течаща на стотици метри под тях. Същинската част на селото оставих да разгеждам на другия ден, защото денят превали, а аз трябваше дса се върна до гробището, където имаше вода и сено да спя на него.

   Направих си „гнездо” в сеното за спане, налях си студена вода, лягам, утре ме чака много път. Идват обаче едни възрастни турци и казват, че е обидно да съм в селото им и да не спя в тяхна къща, а тук до гробището, където трябва да има тишина. Избрах си един турчин, със страхотно излъчване, явно бе ходил на българско училище, тръгнах за неговата къща. Не беше близо, селото – продълговато по скалист ред - се виждаше от едната му страна. То е построено на скалисто място, всичко е от камък, също и дуварите, високи поне два метра. Около скалистото място обаче навсякъде поляни, от високиите места около селото слизат стада, стотици стада, големи и малки с овце и крави. По малките деца водят овцете, по-големите – кравите. И цялото това животиинско воинство към нас. След него туй, дето турците нариичат фашкии, които значи животински лайна. Човешките те наричат бок, а клозета – боклук.

Озовах се в някакъв свят, какъвто не бях виждал – животни, животни, животни. А в селото и други животни, всички видове без свИни. Прибират си хората овцете в овчарниците, които са извън къщите им, кравите минават през издояване и те отиват извън къщите. Хората не се крадат, помагат си.

    Приготвиха ми хората вечеря, която става за 10 души, към нея имаше и техните сладки неща като пилаф и баклава. Стопанинът на къщата се похвали първо с мулето си и го изведе от обора му, една стая под къщата. Мулето бе огромно, но с къс кръбнак и много високо, с крака като на унгарски кон. Каза, че благодарение на това муле имат дърва за зимата, хранителни провизии, ярма за овцете, слама за кравите, сол за животните – всичко. Мулето обаче ималоедна особеност, не слушало никой друг от семейството освен стопанина си. Можело да носи до 200 кг. от с. Русалско до селото, 6 км, като се прехвърля един рид. Аз спах на едни черги в стаята над мулето. То се скъса да пикае и да пръхт, а след всяко изпикаване все едно в стаята изсипваха шише с амоняк.

   На другата сутрин хората станали рано, приготвили ми закуска. Ядох много, взех си храна поне за два дни, включително и кутия с баница,  благодарих им и си тръгнах. Сега обратния процес – от селото на всички страни тръгваха по скатовете на ридовете животни, викове на деца, на възрастни, все едно бях в друг свят. С мен тръгна и стопанина, да ме изведе до чешмата, строена от техния род, от където започва пътя за с. Русалско. Да не се изгубя до там. Човекът има работа, но искаше да ми окаже внимание, предложи ми и кон, с който да ме изкачи до чешмата. А за губенето ме подцени, не се губя лесно.

    Ще поясня, че да се достигне с кола до с. Песнопой не е възможно и до днес, може само с джип, като се обикаля от Кърджали през с. Кобиляне, после през с. Боровцица, слиза се на р. Арда, след която има едно безкрайно изкачване по асалтов път, където не могат да се разминат две коли. А къкви пропасти има под пътя! Хората от селото казват, накрай света сме, до нас рядко идва чиляк.

    От с. Песнопой има прекрасни маршрути до с. Русалско и после до р. Боровица, до с. Безводно, до вр. Бездювен и от него по избор към едно огромно тракийско светилище под с. Дойранци, към крепостта Патмос, едно от най-дивните места на Родопа. Пред очите ми са скалните игли, на върха на които византийцте са зпоочнали да строят крепост, но не са имали време за това.

    Влюбих се в тозии регион, водих и туристи тук. Спомням си при едно пътуване тук валя доста дъжда, по всяка скална цепнатина потекоха буйни реки, а на едно място от скалист връх започвха две реки. Те текат минути, водата се изтича. Голяма красота е тук, но…

    Ето ме отново тук, 40 години по-късно. Този път дойдох от с. Русалско. По пътя за с. Песнопой и Безводно се изкачих на мястото, където от билото на Ненковската планина слизат три рида към р. Арда.  На средния, най-ниския е с. Пенопой. Всичко потрошено, срутиило се, няма нито едиин човек от тези, които видях при първото си посещение тук. Достигнах чешмата, построена на възлово място, където стадата излизат от селото и после се връщат. Налетя мъка. Хораата направили чешма, където животните им да пият вода, има и чучур за хората. Бригадите с чуковете за да заличат турското име на старата чешма потрошили тобелката, но и горната част на чешмата, от където тече водата. В коритота на чешмата растеше трева. Направих снимки на тия изроди, бригадите с чуковете от възродитерния процес, които потрошиха на хората чешмите и паметниците по гробищата им ако има по тях турски имена.

    Тръъгнах надолу към селото, обиден като да са счупили чешма, която съм правил аз. Поне половин чаас има до селото, аз се спрях като да си взема сбогом с него и с върнах. Казах си, ако слеза до него със сигурност повече няма да се върна тук, страх ме беше да не видя къщата, в която нощувах хсрутена. Видях обаче два големи овчарника. Натъжен и обиден, че живея сред наследницитее на тези изроди, които сториха тази пакост настраната ни и на всичкото отгоре днес ни управляват – агент Павел, агент Сава и хилядите други – тръгнах към базата ми над с. Русалско. Чувам по едно време тропот на копита на овце, които бягат, един турски младеж вика на овцете, за да не се изгубят. Заговорих го. Каза, че той и още едиин като него, сега 20 годишни, преди две години дошли тук и завъдили овце. Сега стадаа им били по около 500 брава. Вмеско коне, ползвали джип когато може, за да си прекарат сол, ярма, храна за тях. Казаха, че са родени от преселници от този край след възродителния процес долу по селата край Кърджали и Хасково, но искали да гледат животни и затова си избрали това място, защото била най-благодатно за тази цел. Родителите им направили на около 2 км. от селото чешма с огромна поилка, други чешми възстановили, а също и по двете рекички от двете страни на с. Песнопой. Ще си направиим къщи, казаха момчетата, ще си вземем булки и ще живеем тук с животните.

    Имах още светло време, връщах се бавно, ако пък стане тъмно, нося две фенерчета. Размислих се. Вероятно това ще ми е последното посещение на с. Песнопой, помислих си. Размислих се  и за въпроса ми към момчетата, знаят ли нещо за моите познати, при които някога идвахме. Те са много стари, казаха те, за да ги знаем, вижте за имената им по камъните на мезара /гробищеето на селото/.  Много мисли ме налегнаха, прибирайки се към базата ни, но и въпросът:

  Защо идиотите постъпиха така с тези хора, които живееха тук с животните си както Авел сред природата, та съсипаха живота им, навредиха на страната ни икономически и екологически - от градина, местата които те обитаваха се правърха в пустиня. Съсипаха се къщите, строени изцяло от камък, строшихте на хората чешмите, поругахте гробовете на починалите.

   За това ли се бореха тези, чиито наследници днес, Нинова, Радев, Сидероов, Доган и др. искат да ни откъсна от Европа и да ни пръсъединят отново към страната-примат, от която дойде заповедта за това безчовечие, наречено възродителен процес?

   Проклети да са и възроделите и помагачите им доносници от средите на самите турци!
    Когато публикувам снимките от тези места, ще има и други натъжени...





Гласувай:
4



Следващ постинг
Предишен постинг

1. krumbelosvet - "Безчовечието"
15.07.2018 19:19
"Безчовечието" Възродителен процес имо ТУРСКО продължение. Още на ганицата, дядовските фамилии се сменят НА МЯСТО, ОТ ГРАНИЧАРИТЕ, с измислени на момента турски фамилии. Запомнил съм една , "Шентюрк" - Весел турчин. Толкова е бил измъчен и обиден "екскурзиантът", че това име е осенило "кръстниците".
В Турция ВЪЗРОДИТЕЛНИЯТ ПРОЦЕС О Т Д А В Н А е ПРОВЕДЕН. Законът позволява само турски имена и всеки гражданин на Турция е турчин. Нещо да кажете за нашето "безчовечие"? Щото нашите "екскулзиянти"-тракийци са прогонени с КРЪВ И ОГЪН, М Н О Г О кръв и огън. И днес в Турция български имено НЯМА... Защо бе, драги българино от planinitenabulgaria.? Такива сте "българи" всички анти и фоби. За кожата на един комунист ще дадете цяла България.
цитирай
2. planinitenabulgaria - Няма да Ви отговарям по същество, защото имате вкарани в чипа пгрешни команди.
15.07.2018 23:49
Ще отбележа само, че хората поумняват ако ходят по планините, а жените - от извънбрачните връзки. При Вас са налице необратими процеси, с доста лоши последици - трудности при различаване на добро от зло, на светло от тъмно, на дигитус от фалос и още много други. Ако изминете преходите Тимок-Емине по гърба на Балкана и после от Безбожка тумба до Ивайловградския проход и приложеното в линка, тогава ще допусна отново Ваш коментар в блога ми. Не прави смисъл Вие да ми обяснявате какво се е случило на Балканите - тема по която съм отлично запознат. Във Вас е жива и ще Ви прави неподходящ за контакти с нормалните хора Брадата спирохета на Маркс, която Ви е докарало до туй деедже - да се ешвате само с маркспутинци. Ето и линка:
http://planinitenabulgaria.blog/muzika/2015/02/14/330-godini-iohan-sebastian-bah.1338399
На Вас посвещавам следващия си постинг за един американец, досущ като изяви като Вашите.
Горячими маркспутинскими приветами!
Сегодня я был щастлив - на мондиале увидел Путина!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12184677
Постинги: 4545
Коментари: 10754
Гласове: 18319
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031