Тези няколко снимки са от с. Студен кладенец. Познавам това село много години преди да се проведе там възродителния процес. То бе много голямо село със стада овце в планината, която тук е доста висока и специална порода крави, които без стопаните си пасяха около селото. Пасяха в каменната полупустиня, между камъните на която след дъжд имаше някакви бурени подобни на див лапад. А каменната пустиня се състои от две огромни морени с камъни, изторколили се от вр. Кечикая /Кози камък/. Нивичките покрай р. Арда бяха обработени и поливани с водена от някъде вода чрез пластасови маркучи. Има някаква мистика в мястото на това село, непосредствено до естествения скален мост на р. Арда под извор, дал името му. От тук започват страхотни преходи по планината, всичките които са с много интересни. Уточнявам, преходите са около двата бряга на яз. Студен кладенец. От лявата му страна срещу течението на р. Арда има много останки от тракийската култура, венец на които е светилището Читкая до с. Лисииците. До това село върху стестение на язовира е прехвърлен въжен мост и така с. Лисиците има достъп до ж. п. спирка. Селото има е нещо като пристанище, от което с моторни лодки върналите се от Турция бългрски турци пътуват през язовира до Кърджали. Фантастична е и частта от планината между с. Студен кладеенец и Крумовград. Да се упознаят тези места на туриста са необходими години.
    Днес с. Студен кладенец е пълна скръб. Не е пресилено ако кажа, че там са останали само няколко семейства. По времето на възродителния процес хората от селата се събираха и решаваха сами да напускат ли селата си или не, това е и причината да има останили села с цялото си население. Студен кладенец принадлежи към селата, които бяха напуснати от обитателите си. Днес в този регион, по-скоро географски, се вихрят политически страсти. Тук се води борба бежду хората на Догана /агент Сава от врето на възродителния процес/ , пропутинците, и между хората на Местан /агент Павел от времето на възродителния процес/, който пък работи за Ердоган. Това е и причината за многобройните кандърмакьошета, призовааващи за едната или другата посока, за жалост и двете насочени против страната ни. 
   Ако държавата ни имаше акъл, ако инвестираше в тези райони, те можеха да станат привлекателни за хората от Европа, защото тук има толкова ценни останки от различните култури, непокътнаата природа, цигирам резервата "Вълчи дол", че те биха идвали с интерес. Това би довело до подобряване състоянието на хората тук, да откривенане на работни места , но интелекта на управляващите ни е много нисък, стратегии нямат никакви. Освен с понятието Перперикон едва ли те свързват този регион с нещо друго. А този регион е история, тук непрестанно се е водела борба между религии. Абдикиирането на държавата от него доведе до сегашната политическа борба там и претенциите на Ердоган да го присъедини към Турция.
   Снимките ми като да доказват, че този регион, някога полупустиня, превърната от турците в градина, днес става пълна пустиня. Времето бе ужасяващо топло, едвам работи фотоапарата ми, въздухът е непрозрачен, не става за снимки. 
   Сезирам тези, които отварят постинга ми, как хората в страната ни се съсредоточават в няколко големи градове и как Родината ни се превръща в ничия земя. Сега тук управляват феодали, но и техният край се вижда, защото скоро няма да има кого да управляват /б. м. да ограбват/. И претнеците следват:
   Сърбия иска Шопско / област София/ и Турлашко / Белоградчишко/, Турция иска Източни Родопи и Делиормана.
     





                                         Къщичка за депесеемисарите.



Депесебиринджии са платили на селяните да боядисат камъните и така да е видна партията, която ще спаси България за преминаващите от тук.







Доганът може не само да съборва банки, ако му не аресват, но и да пише по камъните.



Ето го извърът, наречен Студеният кладеенец. В малка пещера има карстов извор с ледена вода, идваща някъде от реката Вълчи дол. За хората тук тя е като аязмо за нас.



       Пустинята отново си възвръща отвоюваните от нея за ливади и градини места.



                                                  Мараня като в Сахара?



                                                           Горната морена



                        Отвоювана за място на селото част от Долната морена



                   Кючуккьопек /малко кученце/







                                        Укротената поради язовира Арда







Селската мера на с. Студен кладенец. Тревата расте направо в пясъка, който пък е върху скала. Поради това някога се поливаше.



Следа от геоложки проучвания. Тук скалите съдържат различни цветни мегали.









Старият мост над р. Арда. По него е преминавл път от  Крумовград към Тракйската низина. И тунел е бил прокопан. Няма кой да го поправи вече. От мястото, където съм до другия бряг разстоянието е около 300 м. Ако сега някой иска да премина на другия бряг трабва да да се изкачи до стената на язовира и да отииде отсреща, което е поне 3 км. 

Поздрави, Коста !