Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.03 21:24 - ЗАМРЪЗНАЛИТЕ КОНЧЕТА НА ОСОГОВСКАТА ПЛАНИНА
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 552 Коментари: 5 Гласове:
10

Последна промяна: 27.03 21:28

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 
image

                                 Платото на Осоговската планина и вр. Руен



            КАРАКАЧАНСКИТЕ  КОНЧЕТА  НА  ОСОГОВО -   ЗАЛОЖНИЦИ НА
                      ЖИВОТНОВЪДНО - ЗАСТРАХОВАТЕЛНА  МАФИЯ ?

 

   Всички страни в ЕС получават помощи за селското стопанство. При някои те са с отрицателен знак – пари, ако не произвеждат определена земеделска продукция, защото пазарът е преситен. Благодарение на тези помощи селскостопанските стоки на Гърция са толкова евтини. Македонските цени пък са ниски, защото в тях влиза ниското заплащане на производителите, албанците.

     Българиия също получаваа помощи по това перо от ЕС. Голяма част от получаващите помощи у нас са професионални източвачи на средствата от този фонд на ЕС, като на първо място по източвачество са слънчогледовите мутри. Не само аз знам за тях и съм описвал схемата им на източване в блога ми. Лошото е, че макар много хора да са съвсем наясно, като да нямаме държава, главен прокурор, полиция. Пример от вчера:

    На спирка на Автобусна линия №1 сме, един циганин от квартал Мечта, така хората наричат гетото Стената на Панчаревското езеро, с моторна резачка режеше едно голямо дърво сорт див орех при отклонението на пътя за гетото. Поне 4 кубика за горене ще има в него. Той режеше събореното вече дърво на по 30 см, други цигани мъкнеха дърветата към гетото. За него закони няма, ред няма, студено му е, трябват му дЪрва…

    Връщам се на темата:

    България получава по програми пари от ЕС за опазване на природната среда, за земеделие, за животновъдство. Малцина знаят, че има програма „Опазване пасищата на страната”, за която от ЕС отпускат годишно много милиони. Пасищата ако изчезнат ще се промении климата, пари за опазването им получава дори Австрия. Само че даващите парите следят със спътник извършена ли е работата, за която средствата се отпускат – почистени ли са ливадите от стари треви и храсти, окосена ли е новата трева. Това се прави като превенция срещу опожаряването на пасищата за да се „опресни” тревата в тях и срещу причинените от тази просташка постъпка горски пожари.

    За живтновъдството също се получават помощи, без тях животновъдството да е сънвесм умряло. Плаща се на глава овце, свине, коне, крави, птици.

     А сега за конете в планината:

    Те са там по две направления. Първите са конете та стопаните, на които през зимата  животните не им трябват. Вместо да ги държат в обора и хранят, те ги пускат в планината заедно с други коне, събират се на стадо и така остават в планината до пролетта. За да не щъкат много-много, хората оставят каменна сол за тях на определено място. Конят никак не е глупав – ако времето ще се застуди, стадото слиза по-ниско в плананата, ако се затопля, отива по-високо. През пролетта стопанинът отива в планината свирейки с уста сигнал, познат на коня му или викайки го по име. И конят от някъде идва с радост гъм него.

    Второто направление коне са тези, които се отглеждат целево. Това са коне на стада на полудиво отглеждане, при които през лятото стои коняр, чиято задача е най-вече да не отвикнат конете от връзката с хората. Човекът им дава ярма, сол, така контактът се запазва. Тези коне са предимно за клане в Италия, където се откарват с тирове и се заколват веднага. Работниците на този тип бизнесмени казват, че от коне за износ /за месо/ се печели много. Загубите на тези хора от набезите на вълците, които изяждат малките кончета, също са много големи. Огромни такива ската има по Годечко и по Софийския Балкан.

   Така както има слънчогледови мутни, така има и конски мутри. Те декларират опреден брой коне, вземат за тях помощи от ЕС, но и застраховат конете си. Така ако конете им умрат или изчезнат някъде, защото те буквално ги изоставят, печели и стопанина им и задстрахователя. Халвджиян за Бозаджиян…Класиическа схема за източване на ЕС. Да се преброят конете на стопанина обаче е трудно, номерата минават.

   Ще допълня, че за отглеждане на овце помощите са много високи и поради това в регионите с турци овее се отглеждат все повече, а също и крави. Предприемчиви турци са построили на много места овчарници по планините, където прекаврат 7, 8 и дори повече месеци годишно. Съществува обаче една зависимост за връзка между животните, която хората винаги са спазвали – има ли крава, трябва да ма прасе. Защото от кравата остава суроватка, пресечено или мляко в повече, гранясало масло, а също при заколване на кравата за свинятаа има много неща за варене – черва, бели дробове, лой и много други неща.

   Каракачанските коне са особена порода, характерна със своята издържливост на дълго ходене и на студ ПРЕЗ ЛЕТНИЯ СЕЗОН в планината. На студ през летния сезон в планината издържа и каракачанската овча, която при лошо време ако остане извън овчарника спи без да се притеснява, че е студено и вали. на тези условия издържа и кучето каракачанка, а също и каракачанинът, който се увива в кепето си, така каракачаните наричат ямурлука си и спи на сухо и топло в него макар да вали цялата нощ. Без да бъде завиван гърба на каракачанското конче, то също издържа на студа.

     Написах конче, защото каракачанските коне са доста дребни, малко по-големи от магаретата. Характерна е породата им,  но дали кончето е каракачанско се познава по копитата му, които са доста по-малки от тези на конете и магаретата. Имам спомен от детствотоо ми, как каракачаните преминаваха от Гърция към Балкана на два етапа. Първите каракачани идваха с инвентара и инструменти да поправят пътищата си, къшлите си високо в планината. После идваха стопаните със стадата, водени от каракачанина и каракачанката, на коне с украса и те самите празнично облечени.

    Какво стана с кракачаните, напомням. Те бяха двуезични, говореха малко български и малко гръцки език, имаха двойно гражданство. Милиициятаа обаче не спи, хвана ги, че всичките са гръцки шпиони. Секвестираха иим животните, като овцете минаха през народните кланиици и народът ги изяде. С конетата им обаче - много хиляди - се появи проблем. Аз съм чувал, че са ги застреляли след секвестирането им и ще приведа разказ за такъв разстрел на коне в планината между Жеравна и Котел. Докарват там много, страшно много каракачански кончета, заграждат ги и милицията ги пази. Нито храна, нито вода за кончетата, те колабират от топлината. Какво да се прави?

    Милиционерите, които ги пазят не дават да се доближи никой до тях, хората от Жеравна искат да си вземат по едно конче защото им трябва и така за го спасят. Отговорът е, не може! Тогава хората водят по един свой стар, ненужен им вече кон, за да го сменят с едно хубаво каракачанско конче, пак не може. И дошли разстрелячи. С по един куршум в челото на конете ги застреляли.  Заминала си и охраната им, останало нещо страшно. Този ужас, казваше човекът, който ми разказа за него, никога няма да забравя.

    И аз преживях нещо такова. В годините веднага след 1989 г. хората от селата около Кремиковци както всяка зима си пускат конете в планиината. Курилски мафиот, наричан Курилеца с наети от него ловци застрелва конете на хората и ги измездря /взема от тях месото им/, като според това, което са ми  разказвали, месото откарвал на някаква фирма БРАВО. Стана така обаче, че тогава минах през гората на разстрела, където видях насечените с брадва на парчета коне, от които е извадено месото от бедрата им и малко от гръбнака. Другаде месо по конете няма. Изтърбушени бяха, защото е бил взет и черния им дроб. Една от най-страшинете картинии в живота ми. При друг случай пред мен мутроловци застреляха самотен кон. Да допълня, че циганите от Елисейна след това изядоха магаретата на хората от махалите над Елисейна.

    Макар и малко вече, в селата по ниските планини трайно остават хора. Техният транстпорт е кончето или магарето. Магарето става за преминавне по тесни и опасни места, кончето – за по-широки пътища. Миналото лято забелязах, че породата коне на селяните по реките Кирковска и Дранговса са каракачанките кончета. Един помак вървя доста дълго време с коня си и се хвалеше, че е случил с него. Аз казах, че конят му не е каракачански, защото е много едър, но той накара коня да си вдигне предния крак, накара ме да пипна копитото му и да се убедя, че е малко.

    У мен има някаква много силна привързаност към конете и поради това при среща с тях в планината мисля, че радостта е двупосочна. Има коне, които ме помнят и ако ги срещна отново се държат по специален начин. Доста пъти, без да съм видял вечерта конете, те идват където нощувам в колата си и ме заобикалят плътно. Сутрин ставам, те като плътен обръч около мен. Имах такъв случай и с магарета над с. Джанка, които по нощите ми изкараха акъла. Едно от тях започна да се чеши в колата ми и да я клати, а аз сънен, не знам какво става, мисля, че е мечка.

    Още вендаж коне посред нощ ме изплашиха - затичаха се затрополиха. Аз само включих габаритите за да не се ударят в колата.  Това се случи на превала под вр. Ком, където ридът разделя реките Височица и Сребреница. Там има извор, затова и конете нощуват там. На сутринта конеете ги нямаше. Отидох първо до изворчето, а на пътя на метри до него - едно огромно ако на мечка от „преработени” боровинки. Но с размери, мисля само Делян Пеевски би могъл да ги надмине.

    А сега за предположенията ми за изоставените и замръзнали кончета на Осогово:

    Ако бях следовател, бих попитал собственика им как така, след като кончетата са били в с. Буново, са се озовали на Осоговската планина?  Село Буново е на планината Конявска с плато, високо малко над 1000 м. н. в. Дори да бяха извън селото при лошо време конете могат да слезат по-ниско. Как тези коне са отишли на платото на планната Осоговска, високо над 1800 м, където няма нито гора да се скрият и да ядат листа, нито вода, защото там всичко замръзва. А разстоянието от с. Буново до платото на Осогоовската планина, започващо след месността Трите буки е към 40 км. Защо собственикът на кончетата като ще ги мести, не ги остави напр. на планината Лисец, която е подобна на Конявската, а ги е покачи на 1800 м. височина на голото плато и близо до Македония? Имам предположение – кончетата са закарани там за да умрат, със сигурност имат застраховка.

    Гледката с умирашите кончета и малките им ме потресе както гледката на времето с насечените с брадви на парчета коне и поради това написах този постинг.

    Ползвам повода, доста трагичен, да кажа, че Осоговската пранина е една от много красиивите планини български, а най-красивият преход там е по долината на р. Елешница през селата Раково, Чеканец и база в с. Сажденик. От там – нагоре към  вр. Руен и бекрайните му поляни. Пътувнето е възможно само с джип.

     Следват няколко снимки от Кюстендилско:

image


 image  

   

image



image



image



image










Гласувай:
10
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. sande - Ако бях следовател, бих попитал ...
28.03 11:08
Ако бях следовател, бих попитал собственика им как така, след като кончетата са били в с. Буново, са се озовали на Осоговската планина? Село Буново е на планината Конявска с плато, високо малко над 1000 м. н. в. Дори да бяха извън селото при лошо време конете могат да слезат по-ниско. Как тези коне са отишли на платото на планната Осоговска, високо над 1800 м, където няма нито гора да се скрият и да ядат листа, нито вода, защото там всичко замръзва. А разстоянието от с. Буново до платото на Осогоовската планина, започващо след месността Трите буки е към 40 км. Защо собственикът на кончетата като ще ги мести, не ги остави напр. на планината Лисец, която е подобна на Конявската, а ги е покачи на 1800 м. височина на голото плато и близо до Македония? е – кончетата са закарани там за да умрат, със сигурност имат застраховка.Имам предположени
цитирай
2. syrmaepon - на дълго ходене и на студ ПРЕЗ ЛЕТНИЯ СЕЗОН в планината
28.03 11:09
Не разбирам от коне и отглеждане на животни, за това се извинявам, ако напиша глупост. Но не е ли по-логично конете и животните да се пускат на свобода, когато имат възможност да си доставят храна сами и да оцелеят, тоест при всички останали сезони освен зимата.
цитирай
3. syrmaepon - "Башкирская порода лошадей ...
28.03 11:13
"Башкирская порода лошадей достаточно неприхотлива в содержании и в пище. Это одна из самых выгодных пород для разведения. Почти круглый год животные способны жить на открытом воздухе и питаться подножным кормом. Подобно тарпанам, кони разгребают снег в поисках травы. Лишь во время сильного снегопада надо предоставить питомцам заготовленный заранее корм и хлев. К холодам у них отрастает длинная густая шерсть. В отличие от других лошадей, её необязательно чистить. На зимних пастбищах для «башкиров» ставят пригоны – крытые помещения, в которые животные могут зайти при необходимости. На пастбищах также надо заготовить сено. Характер животных полудикий. Они не боятся больших расстояний и дорог."



Hrunya - ваш незаменимый помощник на ферме http://Hrunya/loshadi/masti/bashkirskie-3437.html#ixzz5B4JNzb48
цитирай
4. schumpov - Като класически пример за унищо...
28.03 11:30
Като класически пример за унищожаването на традиционния начин на живот в България от българските комунисти и невъзвратимостта му, посочвам "мероприятията" проведени с каракачаните.
цитирай
5. planinitenabulgaria - По-логично е, има такива породи животни.
28.03 17:28
syrmaepon написа:
Не разбирам от коне и отглеждане на животни, за това се извинявам, ако напиша глупост. Но не е ли по-логично конете и животните да се пускат на свобода, когато имат възможност да си доставят храна сами и да оцелеят, тоест при всички останали сезони освен зимата.


Има порода Искърско сиво говедо, което е зимувало в Искърския пролом покрай реката. В блога си имам доста писано за него. Има Кулско говедо, и то почти без грижи на стопаните е прекарвало зимата навън. Има Смолянска крава, най-дребната в България, катери се по скалите като коза, няма нужда стопанката да я пасе.
Днес тоя номер не върви. Мутри веднага ще избият и измездрят животните, които не са под контрола на стопаните си. Дадох пример с мутрата, носеща прякор Курилеца, която застреля конете на хората от софийските села.
Конете могат да прекарват зимата без грижите на стопаните си и това се прави навсякъде, където покрай селото има планина. Най-идеалната от всички планини за тази цел е Софийската планина, която предлата няколско височинни пояси, вода и листа по дърветата, наречени зимен дъб. Ако снегът стане тънък конете духат върху него, топят го и пасат тревата под него. Лоштно е, че ромове конекрадци предимно от Литаково крадат конете на хората...
Във всички страни има създадени породи коне, които да служат на хората в тях и да са пригодени за климатичните им условия. Има Унгарски кон, Владимировски тежковоз, в Монголия има диви коне и дори диви магарета и овце.
Лесно е било с животните, когато хората са били честни, а не сега, когато станаха разбойници. Сега няма "бизнес", който да не е "разработен". Кражби на животни, на продукция, на домовете на хората, това е основната причина за западане на цели региони на страната ни, за миграцията към градовете. Това е резултатът от отнемането на собствеността на хората, на прогонването им от селата, на прекъсване на връзката на следващото поколение със земята и стоката, опростачването им и падението ни днес.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 5514593
Постинги: 2538
Коментари: 6092
Гласове: 13287
Архив
Календар
«  Април, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30