Този постниг посвещавам на економистО , който е много изключителен. Красотата на природата в моя постинг свързах с неговите постинги, които являються  филигранно-ювелирными жемчужинами. Помествайки тази разходка в картини, в съзнанието ми нахлуха неговите постинги, неговият прекрасен български език, по звучене надвишаващ този на поетите, анализите му, които никой друг не може да направи и аз така се развълнувах, че забравих къде съм правил снимките.
   Чувал съм от пловдивчани два израза, които описват точно какво вълнение преживявам в момента, спомняйки си за постингите-жемчужинии на економистО. Първият израз е, станах хампи. Вторият е, получих колос. Истината е, че въпреки желанието ми да се съсредоточа с осторожно внимание върху това ми пътуване, сейчась не получаеться. Буду ждать.
   Описанието към снимките ми и към региона ще поместя ако си спомня къде съм ги правил.
    За мен голяма радост би било економистО благодарение на суперинтелектността си и на висшата си умност да намери и да посети тези места, заслужава си. Тук се родил Агент павеЛ, за известно време шеф на най-българската
партия според неговите думи,  ДПС.

        Няолко часе по-късно:
        ПРОДЪЛЖЕНИЕ на постинга ми, след като се съвзех от възхитата пред Творенията економистО-ви. Мисля, че каквото и посвещение да му се направи, то няма де достатъчно за достиженията му. Повтарям, той е мното изключителен и мното уникален!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
        От долното течение на р. Крумовица достигнах до гр. Крумовград и се възкачих по един от възлюбените от мен дялове на Родопа, наречен Стръмни рид. Ридът възлюбих заради светилищата в селата Обичник и Друмче, уникални, но вече тук няма хора, които да те упътят към двете светилища и това, което е наречено Болида. Този Рид разделя реките Върбица и Крумовица, две страшилища след голям дъжд или при бързо снеготопене. Избрах за пътуване най-дългия рид, спускащ се от планиината Стръмни рид към р. Арда. Пътят върви все по билото на рида, който се обтича от реките  Кьсебаир и Елбасан. От дясната страна на пътя /на юг/ се вижда архипелаг от села, изглеждащи доста различно. Долу в плодородните места живеят помаци, горе по голите баири в каменни къщи, построени върху скалите живеят турци. За съжаление те напуснаха страната през 1989 г, изостаавяйки каменните си крепости и голяма част от тях са в разруха след 30 години неподържани покриви от каменни плочи. Помаците твърдо остават по населените си места, но работят по Европа и когато нямат работа се връщат по домовете си. Центърът на тази красота е с. Токачка, доста голямо помашко село като природна даденост подобно на тези около Аврамовиите колиби, но тук селата са доста по-големи и подредени. Селата в тригълника с върхове прохода Маказа /Ножицата/, Крумовград и Момчилград са в изключително благоприятна за обитаване площ.
   От лявата страна на реката е пълна дивотия, там има само помашки села. Ислямът /българите, изповядващи ислям!/ задържа хората в планината, защото не им разрешава да се кръвосмесват с хора от друга вяра.  Същото важи и за Велинградско, където в разните махали /Кьорава, Кръстава и др. с  по няколко души/ хората твърдо остават по родните си села, а село Света Петка стана депесекрепост. Лошо гепиха от ДПС помаците, които имат мутри из тези региони, ограбващи хората и които са превърнали тези региони във феодални владения. Въвеждам таг, с. Сърница.
   Най-уреденото село в този триъгълник е Чорбаджийско, населено със 100% турци. Това е родното място на бившия шефна ДПС Лютиф Местан. И училище имат и уредени магазини, улиците са подръжани, чисти. В училището Лютиф Местан е преподавал български език, той е завършил Българска литература в СУ. По време на изродителния процес е бил доносник на ДС с псевдоним Агент павеЛ. Неохотата му да следва линията на Догана към Москва и изразяването на открита подкрепа за Турция му изяде главата. Днес е шеф на Партия ДОСТ, на нещата не му вървят, защото Доганът не разпределя част от путинските парични потоци за партията му.
   До Чорбаджийско има много голямо тракийско светилище, което ще покажа в следващите постинги. При посещението ми на това светилище улучих някакаква ДПС сбирка в с. /само/Китка. Един примат на около 20-25 спря скъпа кола и ме запита какво правя тук, заплаши ме и с изпращане на полиция от Чорбаджийско. Намери си майстора обаче. Зад него се возеха два тлъсти думуза в черни дрехи и вратовръзки. Угрижих се за рязаните им карабини /сиковете им/ и ташаците им, защото под това свръхтегло те могат да им се приплескат или спарят. Вместо да се изплаша от агресивния тон на шофъора на дебелите думузи, аз му казах: Мараба, оглу, ти сикиджансикиш ли търсиш? Както едно куче лае за да покаже, че пази стопаните си, така постъпи и това копеле, да покаже, че пази дебиите думузи.
   Приятна разходка с мен!




                              Светиилището, погледнато от далеч.







  Двама депесеактивисти разглеждат светилището. Обясних им къде наблизо има още десетинта, те след всеки мой термин тъсеха има ли такова нещо. Да ядят на депесесофрата могат, да си научат региона - защо да се халят...



















  Неразмит от вековете жертвен кладенец.



  Това е връс с останки от крепост, зад него е село Секирка.







                             Доста голям жертвен кладенец











                                 Оригинален траков път за светилището







Не съм с чадър, главата ми прави сянка над едно жертвено кладенче.







                       През светилището преминава и река.


































































































Вече съм на светилището. В слдващите постинги ще покажа елементи от него.

Отново си първи.

Красотата ще ни спаси.

Очите ми останаха във водопада и това езерце, което се образува между скалите, уникално и уютно!

Неповторими направо.

Водата му е към 30 градуса. Само че в него има водни змии, трябва да си готова за такава среща. Тук обитават черните щъркели, които се хранят само с риба. Змиите нямат кой да ги хване и отнесе на мълките щъркелчета.