Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.02 22:42 - ЕДИН НЕСТАНДАРТНО ОТПPАЗНУВАH СВЕТИ ТРИФОН ЗАРЕЗАН
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 464 Коментари: 3 Гласове:
8

Последна промяна: 15.02 08:38

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 

                  ЕДИН  НЕСТАНДАРТНО  ОТПPАЗНУВАН

                              СВЕТИ  ТРИФОН  ЗАРЕЗАН

 

   Многобройните ми хобита включват и лозарството. Обичам лозите, обичам да ги отглеждам, да им правя асми. Не правя това заради виното, макар да имам всяка година по 100-200 л. което предимно подарявам, защото почти не пия. Ракия не правя, джибрите изхвърлям около корените на лозите за тор.

  Всяка година сезонът за градинските ми работи започва след като си изрежа асмите. Това правя около 1. 04. Рязянето на лозите за мен е като ритуал. Преди да го изрежа ги оглеждам много внимателно и си правя план кое да премахна, на кое да дам път за развитие, къде да посна нова стрела и да отстраня застаряващ клон. Това правя, за да извърша резитбата красиво на първо място ии на второ така, че гроздовете да могат да бъдат огрявани от слънцето и изхранени пълноценно. За да стигна до това рязане съм преминал през доста етапи. Първият е да направя асмите, които при мен представляват доста специална и изискана конструкция. Всичките ми асми са направени от водопроводни тръби от ѕ цола до цол и половина, за да са достатъчно здрави да понесат товара без да се огънат. Резбите си нарязвам аз. Съединенията им осъщеествявам с водопроводни елементи като муфи, колена, холендри в края, тройници от два типа – с две оси и с три оси, които се намират само в заводския магазин в Монтана. Асмите ми са стабилизирани хоризонтално и вертикално, колоните им стъпват на метални фусове. Ако фусовете потънат малко има възможности за вертикална компенсация докато хоризонтирам носачите. Имам специални планки, които си правя сам за да завиват асмите на на 30, на 45 и на 60 градуса.Толкова са здрави асмите ми, че 190 килограмовият Делян Пеевски, ще го удържат без проблем. Той сега се е поправил, гаранцията ми е за 190 кг.

    Сортовете съм избирал след като се убедя, че са добри и отговарят за климатичните условия при мен. Лозниците вървят по теловете успордно, без никакви залитания, подредени са като тухли по декоративен зид.

    Виното ми е по-спецално, аз го наричам екологично. Преди да затворя джибрите да ферментират измервам захарността им и тя ако е около 23 градуса и не добавям захарен сироп. Леко кисело остава виното, но аз го считам за по-истинско от вината, които се предлагат бутилирани по магазините, нямам предвид ментетата и боклуците. Да не би траките някога да са добавяли захар в шарапаните си? Да пиеш вино мое производство или купено от магазина е доста различно. Разликата е все едно да „работиш” с една млада, естествена и жизнена селянка или с една наглАсена гражданка с подправени устни комплекти и наобемистени цици, днес такива ги наричаме силиконки. Специалистите знаят каво е разликата.

   Аз имах възможност днес за разходка и посетих махала Добруджанците. Писал съм за тази махала, тя е основана от н. в. Цар Борис ІІІ, който подарил на тези хора земя, където те да се заселят поради сушата в Добруджа, след като измрял добитъка им и те за да спасят живота си напуснали родните си места. Ама не сполучили много. Живели тук към четвърт век, устроили се с помощи от държавата, направили си къщи, обори, разработили си ниви. Изоставили всичко в Добруджа, тук наново изградили живота си. Само че за кратко. Колективизацията им отнема всичко с изключение на дома им. Без нивите си, без ливадите си, без стоката си, те са принудении да слизат от махалите си в по-големите села, за да работят в ТКЗС-тата, после да се катерят отново до махалите си.  И така добруджанците отново се оказали на път. Акостирали в София, където за да заобиколят изискването за жителство постъпили на работа по строителството, чистотата, транспора и Кремииковци.

   Днес много рядко се появява по някой човек, който казва че е потомък на добруджанците по изоставените домове, голяма част от тях срутени или ограбени. И като капак над всичко, пътят до тези махали днес го няма. Дърварската мутра „Белия Мерцедес” посече горите по река Свиновска, където са махалите на тези хора. Реката след тоова придойде и отнесе пътя. Вече няма кой да го поправи. Сега да се отиде до тези махали е все едно от Калофер да се премине през вр. Ботев за да се достигне Карлово. Идва ми наум израза, банда от идиоти…

    

   Едно малко отклонение:

   Днешният празник бе повод за изява на пиянищата. Всички неработещи и нетърсещи работа бяха на гроздове тук и там, носеше се мирис на печено. Каниха ме на няколко места, но аз знам поговорката:

   Пет лева даваш за да се хванеш на хорото, десет лева дадаш за да те пуснат, ама не става. Да се спра и да пия с пиянища, това няма как да стане. Край на отклонението.

 

    Понеже съм от хората, които познават страната си ще цитирам още една такава трагедия:

    След гръцко-турската война тракийските българи биват прогонени от местата, в които те живеят. За да се спасят, те бягат, оставяйки всичко. България ги настанява по различни региони, един такъв е долината на р. Перперек. Това е едно от най-благодатните за земеделие региони на Родопите, но става и за животнодъвство. Зеселват се хората там, започват всичко от начало. Правят си къщи, обори, стъпват отново на крака. Но идва колективизацята и за тези веднаж ограбени хора злото се показва с различен лик. Те отново напускат местата, където са се заселили, отиват по градоовете. Сега прогонени но не поради възможността да ги изколят турчите иили гърците, а защото им е отнет поминъка.

   Днес в с. Перперек е останала само църквата им, ремонтирана с парите на тракиец, преселил се в Канада. Нагоре по реката, та чак до Черноочене по селата има останки от църкивите на теези хора. След напускането на този регион от българиите, от полупустините над него слизат турците и се заселват по тези места, за които отново казвам, че са едни от най-благоприятните за живот като климат и като природна даденост. Пред очите ми се появява една разкошна поляна, огромна, ползвана за селска мера от турците, обградена с борова гора. В селото – полуразрушена българдска църква, изоставена. Паметта не ми връща името на селото. Но ако пътувам пак натам ще го намеря или по тази поляна или по църквата в него.

    Човешката глупост е безкрайна, но защо таака направиха идиотите, че на преселилите се в планината добруджанци, че на избягалите да не бъдат изпоклани по Гърция и Турция българи, заселили си по долината на р. Перперек, им е…. майката? Днес местата, които те обитаваха напомнят за тях само по паметните плочи на гробищата им и по порутените църкви. Държава, враг на народа си, не знам да има друга такава некомунистическа държава.

     Такъв геноцид спрямо собствения си народ може да бъде извършен от изроди, които не могат да мислят, които са чужди агенти. Защо Тито не допусна това нещо в Югославия?  

 

     И един финален въпрос:

     Попитах защо на тези хорица от двете долини идиоти им е…. майката, не попитах обаче защо и на други, a после и с цялата страна направиха същото. Та ни докараха  до положение, днес да сме за никъде. Изоставяме си страната, която става ничия земя, а по градовете работа за населението на цялата страна няма. Както не може всички пакистанци, афганци  др. да имигрират в Берлин.

     Потомците на тези „хора” , които катастрофиираха България не ги ли срам днес от най-високото място на страната – парламента, президентството - да забравят какво са сторили родителите им на страната, та да имат сурат да дават акъли, да препоръчват да не се чества Ден на репресираните, кои паметници са ценни, къкъв геополитически курс да следваме? А никой не ги пита напр. внучката на джуревеца Живков от къде има пари за двореца си в с. Лозенец, внукът му от къде има пари цял живот да пие, след като няма един ден трудов стаж.

    При моите пътувания попаднах веднаж на Шешел в Западните покрайниини, но децата или внуците другарите с Чайките, дето ни е… майките не срещнах никъде. Не, че съм имал желание, а вече май нямам и време…

   ПП:
   Спомням си един разговор с възрастна жена от с. Врабча. Тя каза, че макар и разделени от роднините си - половината село е придадено към Западните покрайнини - животът си протичал. Но идва колективизацията, отнемат на хората земята, стоката, хората напускат селото и в момента там живеят само 8 души. Събират се всееки ден в една от къщите, за да видят дали някой не е починал. 
   Откъсването наа хората от страната, според разказа на тази жена не е било толкова страшно, колкото отнемането на поминъка в родните им места. 
   





Гласувай:
8
0



1. sande - Поздрави, Коста !
15.02 11:30
Благодаря за лозарската лекция.

Тази пролет това ме чака в Пастух.
цитирай
2. vesever - Имам няколко лозички, наследство ...
15.02 21:15
Имам няколко лозички, наследство от бившия собственик на мястото.
Учих се да ги подрязвам по учебник, ала не съм сигурна, че се справям както трябва. Преди години един приятел винар ми дойде на гости и взе да ги подреже. Като грабна ножицата, раз-прас и за секунди се развъртя и оряза, обясни ми кое как, но толкова набързо, че докато мигна, беше ги подрязал...
В моето село хората като подрязват лозите, на Трифон Зарезан, ги поливат малко с вино, това било традиция за плодородие.
Богата реколта ти пожелавам, Коста!
цитирай
3. planinitenabulgaria - Лозарството е доста сложна професия, освен това, че изисква много труд.
15.02 22:23
vesever написа:
Имам няколко лозички, наследство от бившия собственик на мястото.
Учих се да ги подрязвам по учебник, ала не съм сигурна, че се справям както трябва. Преди години един приятел винар ми дойде на гости и взе да ги подреже. Като грабна ножицата, раз-прас и за секунди се развъртя и оряза, обясни ми кое как, но толкова набързо, че докато мигна, беше ги подрязал...
В моето село хората като подрязват лозите, на Трифон Зарезан, ги поливат малко с вино, това било традиция за плодородие.
Богата реколта ти пожелавам, Коста!


Собствениците на кръчми по селата някога са били лозари, произвеждали са много вино и ракя, които са продавали в кръчмите си. Отглеждането на лозя е била една от най-тежките селски работи, освен това и много рискова. На мен напр. всичкото ми бяло гразде тази година се нацепи. Това не е от значение за мен, защото не моят поминък, но за разчитащите на тази реколта е важно. Много тънкости има този занаят. Още по-трудно е да се справиш ако лозата е като асма. Цяла система е всяка година да отправяш клоните по теловете и носачите, да ги подменяш, когато остареят, да не оставиш толкова пъпки, че лозата да не може да ги изхрани, защото следва измръзване и безплодие и за още един сезон. При мен лозарството е хоби, но заради красотата на асмите ми те ми се отблагодаряват щедро.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 5390938
Постинги: 2494
Коментари: 5950
Гласове: 13114
Архив
Календар
«  Февруари, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728