Снимките са от раздела "Микрофотография". Човек все се стреми към големите неща, макар да не са му по силите. Такава тенденция има и при мъжете, които харесват едри или много едри жени, ако може от Искра Фидосова нагоре да са. Малките неща също имат голямо съдържание, те носят и много красота. Такава тенденция има и в Америка, където вече мъжете не харесват моми от категориията  "Китоловки", а като видят нещо по-дребно, веднага започват да му се усукват...
      Красотата е навсякъде около нас, но неподправената и истинска красота за мен е тази сред Майката-природа. 
      Ако младите хора оставят телефоните си и проходят сред природата, ще се убедят, че е така.

    Понеже при тази разходка трябва да тръгна или да се прбибера от Искъра, ето едно стихотворение на Вазов за Искърския пролом, комуто се струва, че влакът пътува твърде бързо, за да бъде разгледана тази "клисура-поема": 

                                                       К Л И С У Р А Т А 

                                                       Трус ли гороломен

                                                       надве презполви се,

                                                       някой ли огромен

                                                       Крал Марко проби те,

 

                                                       Искърът ли твойте

                                                       гранити проеде,

                                                      бог ли сам в завойте

                                                      водний друм проведе —

 

                                                      о, Балкан — не зная:

                                                      но творенье нема

                                                      друго, като тая

                                                      клисура-поема.

 

                                                     Ред долове тъмни

                                                     канари гигантски,

                                                     гори, урви стръмни,

                                                     върхове балкански!

 

                                                     Дивотий и хубост,

                                                     раеве незнайни,

                                                     в природната грубост

                                                     красоти омайни —

 

                                                     прехласват очи ни

                                                     край Искъра дивен —

                                                     от буйни картини

                                                    синджир непреривен!

 

                                                    Всеки миг ни с нови

                                                    изненади чуди,

                                                   самотий сурови

                                                   влакът като буди.

 

                                                  О, влак, по-полека!

                                                  Спри скорост голема.

                                                  Та по-дълго нека

                                                  таз чета поема. 

                    Фотографът на зимните красоти

О, да!
Красотата е навсякъде, стига човек да има очи да я вижда...
Много ми харесаха снежните изящности, какви ли не фигури видях сред тях...
И фотографът много чаровно стои!
Поздрави, Коста!

Допълних малко постинга си. Пожелавам Ви повече възможности, за да посещавате красивата ни природа. Защото съсипването й се превърна в печеливш бизнес и тя се променя...

Невероятни хубости и чудни фигури.