НА  ЛУКОВО  ВСИЧКО  Е  КАКТО  СИ  БЕШЕ…

     Във вторник бях на Луково на туризъм. Във влака хората казаха, че в центъра на селото имало полицейска кола и проверявали влизащите в селото. Това означаваше опастност да ми провалят плана за деня и аз приложих изпитана рецепта – вместо да минавам през полицаите, за да отида някъде в планината, аз ги заобикалям изотзад и завършвам пътуването си при тях. Те няма как да ме върнат обратно в планината или пък в Сърбия, ако съм на разходка п билото на Западния Балкан.  Този номр съм го прилагал много пъти, той е мой патент.

    Продлъжих с влака до Реброво, изкачих се по стар път, следващ рида между реките Батулийска и Луковска. Балканът крй мен наподобяваше на развълнуван океан. Отново се убедих колко силно съм привързат към Софийския Балкан, малцина за който знаят че той е между 2 и 4 пъти по-голям по прощ от Витоша. Започвайки от вр. Мургаш междуу реките Чурекска и Еловица, този триъгълник расте, за да достигне участъка от  Искърсия пролом между Реброво и Курило, като планината носи името Голема.  Пак от Пролома между река Искрецка и скатовете на планината към Софийското поле Софийската планина продължава на запад, като включва в себе си Чепън планина, Три уши и др, достигайки бреговете на р. Нишава. В този участък планината се нарича Мала, но това е защото е по-ниска, площга й е доста по голяма от тази на Големата. Тазиогромна планина е една от големите ми планински любови.

   Изкачвайки се към вр. Голата глАва минах покрай манастира, който се пази от баба Тодора от с. Момичловци, Смлянско, но този път не се отбих в него. Стигнах до обгледно място - оброк с премахнат кръст, за да да бъде построен там ограбения днес от към скрап партизански паметник. Селянин от махалите на ската към Батулия си пасеше козите по поляните с храстите, там снегът се беше стопил. Попитах го как е положението след тези убийства тук. Човекът се разговори и каза, че вина за това носи полицията в Своге. Не може, каза той, този престъпник да изнасилии дете от с. Луково и да продължава да живее в същото село, макар и осъден преди десеет години и полицията да не го открие. Само е играл с полицията, каза той, а родителиите на детето вероятно заплашил, че ще убие. Чак от София дойдоа го хвана, каза човекът. Ако полицията от Своге го бе хванала, кза той, нямаше да ги има тези убити от него. На мен пък ми мина през ума за Стависки, съпруг на Албена Денкова, когото полицаи хващат пиян зад волана, но той явно им се е „отчел”, за което те са го пусналии да продължи да кара пиян и удари абитуриентите. Ако полицаите и тогава си бяха свършили работата, нямаше да има тези жертви и трагедията с Емануела Горсова, обречена заради този изрод да бъде жив труп докато е жива…

   Старецът каза, че докато на власт е бил Тодор Живков тук е имало ред и сигурност и затова, каза той, ще се борим отново да стане така. Аз му казах, че причината е много по-стара, отнемането на имотите на хората, изселването от родните им места и поради тази причина се е стигнало до обезлюдаването на планината. Имах един колега, с произход от Луковската махала Гола глАва, той доста ми е разказвал за онези години. Старецът ме погледна както полицая във влака Маяковский, като разбрал, че има руски паспорт…

    На поляната, която достигнах минава старият път от с. Луково за всички софийски села от Курило до Бухово. Тук наблизо е връх Голата глАва, едно чудо на природата. На метри под него минава пътя. Имам спомен от тука, от който още ме побииват тръпки – преминавайки през боровата гора под него наблизо се чуваше ръмжене на вълци, които може би разкъсваха прасе.

    Мислех да се спусна по рида Турска могила, където трайно живее една фамилия, направила на плакат родословното си дърво от стотици години. Този път обаче се спуска направо на гарата и поради това реших да мина през центъра на селото. Ползвах пътя, който луковчани за ползвали да достигат на времето София преди да е построена ж. п. линията и пътя покрай нея. Навсякъде стари, падащи вече къщи, няколко нови, красиви къщи, това има покрай главния път.  На равното, където е центъра на селото има красиви къщи, но и те явно вече са непосещавани. Под гях израстна скъп мутробарок. Никъде не срещнах полицаи, но също и хора. По туй време на годината няма хора и по вилите, сега е времето на крадците. Имаше само един човек със софийска кола и разкошно куче в двора, с когота се поздравихме и го попитах как е в селото. Както си беше и преди, отговори той.

   „Разтегнах” времето си за да не чакам влака, пих едно кафе в магазинчето с предверие за гаровите пиянища. Всичките маси бяха пълни с възрастни хора, а пред тях чаши с питиета и нарязан салам от типа „Кучешка радост”. Магазинерката им бе пуснала сръбска музика, като навсякъде по Пролома. Животът продължава, казах си аз.  Взех си едно кафе и една вафла и тръгнах към гарата. А срещу мен още един осквернен оброк от другата страна на реката. Той е на много видно място и мутра с помощта на кмета и на Синода купи хълмчето с оброка. Първата му раблота бе де изчезне от мястото му каменния кръст. Започна да строи кръчма, но умря. Попитах, убиха ли бизнисмена /б. м. мутрата/, що стана, хората казаха, сам си умре. Строежът бе замразен от години. Сега обаче явно има се е появила нова мутра с пари и сроежът напредва. А целта на този строеж - на много красиво място, влакът преминава в тунел под него - е да ппривлече пиянищата от магазина край пътя и така не магазинерката, а мутрата да прав бизнес с тях.

   Пак се връщам на полицията в двата случая, когато заради нея Стависки изтепа абитуриентте, а сега – нетърсен от свогенската полиция престъпник и вероятно свързан с нея, утепА 6 души. А моралът на полицията, имам предвид тия на началнческите служби е такъв, че хората изгубиха доверие в тази инстанция. Какъв е моралът на този точно тип полицаи, спазват ли те закона, отговор дават паркираните в два реда техни лични коли пред Паспортното на Мария Луиза. За преминаващите коли са оставени трамвайните релси, образува се тапа. ЦГМ, Общината, министъра на полююционерите, никой ли не вижда, че това е опасно за хората, противозаконно и наекскременирва суратя на МВР, а от там и на правителството…

   А иаче, да искат все по-големи заплати и то тези от полицията, които не са изложени на опастност от престъпници и ненормални, това го владеят до съвършенство.



Вероятно по такъв сценарий - сплътяване между двете страни! - е протичало търсенето на престъпника от Луково от полицията в Своге. Сценарият е престъпника се прави, че се крие, полицията се прави, че го търси. Десет години са продължили издирвателнооперативноследствените действия, резултат не е имало. През това време престъпникът живее от престъпност в която може да въвлече и други хора, да стори големи бели...