Постинг
25.12.2017 07:13 -
НА РЕЗЕРВАТА ВЪЛЧИ ДОЛ - 4
Достигнах билото на рида, разделящ долината на р. Крумовица и р. Арда. По него преминава римски път, изкачващ се от долината на р. Арда. Този път е послужил на заселниците тук преди 300 години да навлезат в планината в търсене на подходящо място за целогодишно отглеждане на животните си, където да си построят и село. Пътят достига до с. Бойно - най-високото село в този район, подобно на селата по Велинградско и около Поточарка, след което се спуска към Крумовград, но освен този път тук има много други. Времето не бе добро, като при спускането здраво ме намокри. Това попречи и на снимките ми, но по тези места имам да ходя още, ще направя други. Този регион на Източните Родопи няма тракийски светилища, те са под него покрай долните на реките, но и без светилища тук е много красиво. Днес обаче ремето се държи като неразположено и снимките ми не станаха добри...
Приятна разходка с мен!
Скала от резервата Вълчи дол
Ето го и римският път, който пердаши по билота на рида и отива в Гърция.
Останки от римския път по билото
Следват няколко снимки от един скален превал, ползван някога от овчарите.
Отново "сърце", тук ги има доста, но времето днес не е подходящо за добри снимки.
Връх Козята скала
Кладенчово селфи...
Скалите тук са съставени от няколко пладстове.
Дъждът ме хвана, няма пускяне повече. Зад гози връх горе е с. Стари чал, а над него е развъдника за белоглави лешояди.
Долината на рекичката, извираща при с. Стари чал.
В дъжда, преминаващ под ниски клони едвам достигам пясъчниците под село Стари чал.
Дъждовните капки пречат на фокусировката и снимките не стават добри.
Не е Роженското дере, а това под с. Стари чал. И дъждът не спира.
Аз съм се покрил срещу дъжда, вероятно приличам на тези скали. На брега на р. Крумовица съм. Изчаквам да спре дъжда и да продължа към с. Горна кула, където има останки от гтракийски светилища. Тук реката може да се премине само по въжения мост за хора и животни. Коли се изкачват по селата само когата водата в реката позволява да преминат през нея.
Енергетиката на древния град в картината...
НА ЧИЯ СТРАНА СТЕ, БРАТЯ БЪЛГАРИ?
Очевидно е, че имената Тартария и Българ...
НА ЧИЯ СТРАНА СТЕ, БРАТЯ БЪЛГАРИ?
Очевидно е, че имената Тартария и Българ...
Но няма да го кажат.
защото и те, като нас, предпочитат даси пият шливовицата и да философстват , без файда.
Резерватът си заслужава името "Резерват". Всичко е впечатляващо, забележително, уникално.
А скалте, ах скалите, те вълнуват.
Поздрави , Коста ! Специални поздрави за празниците !
цитирайзащото и те, като нас, предпочитат даси пият шливовицата и да философстват , без файда.
Резерватът си заслужава името "Резерват". Всичко е впечатляващо, забележително, уникално.
А скалте, ах скалите, те вълнуват.
Поздрави , Коста ! Специални поздрави за празниците !
Разположено-неразположено, снимките са добри!
Тези сърца много ми харесват, ето как и Природата говори.
По римски път съм минавала само веднъж, близо до Кръстец и оттам на х. Българка. Възножно е да греша името на хижата, много отдавна беше.
Гледката отгоре беше един простор, свят да му се завие на човек. Ала тогава нямах апарат, за съжаление...
Не бях виждала квадратен кладенец, има нещо мистично, въобще, кладенците ги усещам като нещо мистично.
Аз обичам да си правя преживявания с дъжд и буря...
Когато виждам, че наближава буря, слизам при реката и я изчаквам. Седя си на брега, дъждът ме мокри, небето трещи и усещането е като общуване с Бога, много ми е силно.
Но понеже живея близо до реката, след това се прибирам на сухо. А във Вашия случай е доста по-трудно.
Но такива спомени остават завинаги, предполагам не се забравят тези мигове. :)
Пък аз бях написала едно стихообразно по повод една буря на реката, и след малко ще го изровя и ще го постна като коментар, за поздрав.
цитирайТези сърца много ми харесват, ето как и Природата говори.
По римски път съм минавала само веднъж, близо до Кръстец и оттам на х. Българка. Възножно е да греша името на хижата, много отдавна беше.
Гледката отгоре беше един простор, свят да му се завие на човек. Ала тогава нямах апарат, за съжаление...
Не бях виждала квадратен кладенец, има нещо мистично, въобще, кладенците ги усещам като нещо мистично.
Аз обичам да си правя преживявания с дъжд и буря...
Когато виждам, че наближава буря, слизам при реката и я изчаквам. Седя си на брега, дъждът ме мокри, небето трещи и усещането е като общуване с Бога, много ми е силно.
Но понеже живея близо до реката, след това се прибирам на сухо. А във Вашия случай е доста по-трудно.
Но такива спомени остават завинаги, предполагам не се забравят тези мигове. :)
Пък аз бях написала едно стихообразно по повод една буря на реката, и след малко ще го изровя и ще го постна като коментар, за поздрав.
Таях Мечта от много време -
При тихата ми и добра Река
Дъждът да завали, да слее -
Небесната и Земната Вода
Небето и Земята да танцуват заедно -
Под ритъма на пролетния Дъжд
И с чистия си аромат треви омайни -
Цялата Вселена да дарят
Приседнах на брега, зачаках кротко -
Слънцето погали хребета игриво
Вятърът довя отнейде отвисоко -
Пера на Ангели, песни на Самодиви
Гръмки гласове отекнаха във Небесата -
Причерня навред, земята стихна
Диви патици се устремиха над реката -
И във убежищата си се скриха
Дъждът пое в обятията си тревите -
Във вихрен танц ги силно завъртя
В танца им се съживиха пак Душите -
А аз облегната на моя бряг стоях
Гледах тихо черното Небе -
Попивах жадно всеки звук и песен
На Земни и Небесни светове -
И в Ритъма им светъл се понесох
Дъждът намокри моето лице -
Докосна с топли пръсти и косата
А аз танцувах като палаво Дете -
В очите ми - огряла Светлината
Гласът, отекнал от Небето -
Се вряза в моето Сърце
И аз оставам тук, където -
Съм винаги танцуващо Дете
...............................
А в заглавието на коментара прилагам едно свое селфи по темата, от една разкошна буря при реката, с пожелание: Всичко да Ви върви по вода през новата година!
цитирайПри тихата ми и добра Река
Дъждът да завали, да слее -
Небесната и Земната Вода
Небето и Земята да танцуват заедно -
Под ритъма на пролетния Дъжд
И с чистия си аромат треви омайни -
Цялата Вселена да дарят
Приседнах на брега, зачаках кротко -
Слънцето погали хребета игриво
Вятърът довя отнейде отвисоко -
Пера на Ангели, песни на Самодиви
Гръмки гласове отекнаха във Небесата -
Причерня навред, земята стихна
Диви патици се устремиха над реката -
И във убежищата си се скриха
Дъждът пое в обятията си тревите -
Във вихрен танц ги силно завъртя
В танца им се съживиха пак Душите -
А аз облегната на моя бряг стоях
Гледах тихо черното Небе -
Попивах жадно всеки звук и песен
На Земни и Небесни светове -
И в Ритъма им светъл се понесох
Дъждът намокри моето лице -
Докосна с топли пръсти и косата
А аз танцувах като палаво Дете -
В очите ми - огряла Светлината
Гласът, отекнал от Небето -
Се вряза в моето Сърце
И аз оставам тук, където -
Съм винаги танцуващо Дете
...............................
А в заглавието на коментара прилагам едно свое селфи по темата, от една разкошна буря при реката, с пожелание: Всичко да Ви върви по вода през новата година!
Каква Гърция? България в Гръцко, натам води римския път!
цитирайsande написа:
Но няма да го кажат.
защото и те, като нас, предпочитат даси пият шливовицата и да философстват , без файда.
Резерватът си заслужава името "Резерват". Всичко е впечатляващо, забележително, уникално.
А скалте, ах скалите, те вълнуват.
Поздрави , Коста ! Специални поздрави за празниците !
защото и те, като нас, предпочитат даси пият шливовицата и да философстват , без файда.
Резерватът си заслужава името "Резерват". Всичко е впечатляващо, забележително, уникално.
А скалте, ах скалите, те вълнуват.
Поздрави , Коста ! Специални поздрави за празниците !
ще бъдат от резервата "Пчелнитее скали".
vesever написа:
Таях Мечта от много време -
При тихата ми и добра Река
Дъждът да завали, да слее -
Небесната и Земната Вода
Небето и Земята да танцуват заедно -
Под ритъма на пролетния Дъжд
И с чистия си аромат треви омайни -
Цялата Вселена да дарят
Приседнах на брега, зачаках кротко -
Слънцето погали хребета игриво
Вятърът довя отнейде отвисоко -
Пера на Ангели, песни на Самодиви
Гръмки гласове отекнаха във Небесата -
Причерня навред, земята стихна
Диви патици се устремиха над реката -
И във убежищата си се скриха
Дъждът пое в обятията си тревите -
Във вихрен танц ги силно завъртя
В танца им се съживиха пак Душите -
А аз облегната на моя бряг стоях
Гледах тихо черното Небе -
Попивах жадно всеки звук и песен
На Земни и Небесни светове -
И в Ритъма им светъл се понесох
Дъждът намокри моето лице -
Докосна с топли пръсти и косата
А аз танцувах като палаво Дете -
В очите ми - огряла Светлината
Гласът, отекнал от Небето -
Се вряза в моето Сърце
И аз оставам тук, където -
Съм винаги танцуващо Дете
...............................
А в заглавието на коментара прилагам едно свое селфи по темата, от една разкошна буря при реката, с пожелание: Всичко да Ви върви по вода през новата година!
При тихата ми и добра Река
Дъждът да завали, да слее -
Небесната и Земната Вода
Небето и Земята да танцуват заедно -
Под ритъма на пролетния Дъжд
И с чистия си аромат треви омайни -
Цялата Вселена да дарят
Приседнах на брега, зачаках кротко -
Слънцето погали хребета игриво
Вятърът довя отнейде отвисоко -
Пера на Ангели, песни на Самодиви
Гръмки гласове отекнаха във Небесата -
Причерня навред, земята стихна
Диви патици се устремиха над реката -
И във убежищата си се скриха
Дъждът пое в обятията си тревите -
Във вихрен танц ги силно завъртя
В танца им се съживиха пак Душите -
А аз облегната на моя бряг стоях
Гледах тихо черното Небе -
Попивах жадно всеки звук и песен
На Земни и Небесни светове -
И в Ритъма им светъл се понесох
Дъждът намокри моето лице -
Докосна с топли пръсти и косата
А аз танцувах като палаво Дете -
В очите ми - огряла Светлината
Гласът, отекнал от Небето -
Се вряза в моето Сърце
И аз оставам тук, където -
Съм винаги танцуващо Дете
...............................
А в заглавието на коментара прилагам едно свое селфи по темата, от една разкошна буря при реката, с пожелание: Всичко да Ви върви по вода през новата година!
Няма ограниченя в групата по тракийските светилища с поетично дарование да бъде само един, може и повече...
vesever написа:
Разположено-неразположено, снимките са добри!
Тези сърца много ми харесват, ето как и Природата говори.
По римски път съм минавала само веднъж, близо до Кръстец и оттам на х. Българка. Възножно е да греша името на хижата, много отдавна беше.
Гледката отгоре беше един простор, свят да му се завие на човек. Ала тогава нямах апарат, за съжаление...
Не бях виждала квадратен кладенец, има нещо мистично, въобще, кладенците ги усещам като нещо мистично.
Аз обичам да си правя преживявания с дъжд и буря...
Когато виждам, че наближава буря, слизам при реката и я изчаквам. Седя си на брега, дъждът ме мокри, небето трещи и усещането е като общуване с Бога, много ми е силно.
Но понеже живея близо до реката, след това се прибирам на сухо. А във Вашия случай е доста по-трудно.
Но такива спомени остават завинаги, предполагам не се забравят тези мигове. :)
Пък аз бях написала едно стихообразно по повод една буря на реката, и след малко ще го изровя и ще го постна като коментар, за поздрав.
Тези сърца много ми харесват, ето как и Природата говори.
По римски път съм минавала само веднъж, близо до Кръстец и оттам на х. Българка. Възножно е да греша името на хижата, много отдавна беше.
Гледката отгоре беше един простор, свят да му се завие на човек. Ала тогава нямах апарат, за съжаление...
Не бях виждала квадратен кладенец, има нещо мистично, въобще, кладенците ги усещам като нещо мистично.
Аз обичам да си правя преживявания с дъжд и буря...
Когато виждам, че наближава буря, слизам при реката и я изчаквам. Седя си на брега, дъждът ме мокри, небето трещи и усещането е като общуване с Бога, много ми е силно.
Но понеже живея близо до реката, след това се прибирам на сухо. А във Вашия случай е доста по-трудно.
Но такива спомени остават завинаги, предполагам не се забравят тези мигове. :)
Пък аз бях написала едно стихообразно по повод една буря на реката, и след малко ще го изровя и ще го постна като коментар, за поздрав.
резеервата "Пчелните скали", този резерват е на р. Арда при Железния мост. В блога си имам много-много постинги за Родопите и не сачо от там. Дано някога хората, ако станат отново нормални отворят блога ми и узнаят какви неща има в страната им...
8.
planinitenabulgaria -
Оставам с убеждение, че сте посетила тези места набързо, без да ги упозноете в
25.12.2017 20:09
25.12.2017 20:09
rosiela написа:
Каква Гърция? България в Гръцко, натам води римския път!
подробности. Когато пътувате към Маказа-Гърция, поспрете малко тук...
:) Благодаря, Коста!
Аз преглеждам поетапно и старите постинги.
А за групата, дано повече приятели се присъединят, за съжаление много от хората са ангажирани с работно място и работно време, аз съм "привилегирована" сама да определям работата си като времетраене, интензитет, дори местоположение.
И в гората съм сядала да превеждам, и при реката, дори на плажа ))).
Напоследък, обаче, реших, че трябва да спра претоварването и почвам да отделям време за почивки и пътешествия, по време на които никаква работа, никакъв компютър, само красоти, природа, радости!
цитирайАз преглеждам поетапно и старите постинги.
А за групата, дано повече приятели се присъединят, за съжаление много от хората са ангажирани с работно място и работно време, аз съм "привилегирована" сама да определям работата си като времетраене, интензитет, дори местоположение.
И в гората съм сядала да превеждам, и при реката, дори на плажа ))).
Напоследък, обаче, реших, че трябва да спра претоварването и почвам да отделям време за почивки и пътешествия, по време на които никаква работа, никакъв компютър, само красоти, природа, радости!
planinitenabulgaria написа:
подробности. Когато пътувате към Маказа-Гърция, поспрете малко тук...
rosiela написа:
Каква Гърция? България в Гръцко, натам води римския път!
подробности. Когато пътувате към Маказа-Гърция, поспрете малко тук...
11.
planinitenabulgaria -
По южните скатове на вододелното било на Родопите живеят помаци.
25.12.2017 23:52
25.12.2017 23:52
rosiela написа:
Каква Гърция? България в Гръцко, натам води римския път!
Те и да днес говорят български, рзавален по две линии - защото са били отдалечени от българите в планината и защото са били присъединени към Гърция. Някога през тези села се преминавали стадата на зимни паши по Беломорието, а села от север и от юг на билото са били побратимени. Кото видят българска кола хората идват и заговарят с нас на български. От Гюмюрджина на запад по южните скатове на Родопа е страхотна красота, има върхове над 2000 м.
Търсене
За този блог
Гласове: 18322