Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.12.2017 07:13 - НА РЕЗЕРВАТА ВЪЛЧИ ДОЛ - 4
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 3257 Коментари: 11 Гласове:
6


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 
    Достигнах билото на рида, разделящ долината на р. Крумовица и р. Арда. По него преминава римски път, изкачващ се от долината на р. Арда. Този път е послужил на заселниците тук преди 300 години да навлезат в планината в търсене на подходящо място за целогодишно отглеждане на животните си, където да си построят и село. Пътят достига до с. Бойно - най-високото село в този район, подобно на селата по Велинградско и около Поточарка, след което се спуска към Крумовград, но освен този път тук има много други. Времето не бе добро, като при спускането здраво ме намокри. Това попречи и на снимките ми, но по тези места имам да ходя още, ще направя други. Този регион на Източните Родопи няма тракийски светилища, те са под него покрай долните на реките, но и без светилища тук е много красиво. Днес обаче ремето се държи като неразположено и снимките ми не станаха добри...
   Приятна разходка с мен!

image

                Скала от резервата Вълчи дол

image






image



image



image



image

Ето го и римският път, който пердаши по билота на рида и отива в Гърция.

image



image

                                 Останки от римския път по билото 

image



image

            Следват няколко снимки от един скален превал, ползван някога от овчарите.

image



image



image



image



image

Отново "сърце", тук ги има доста, но времето днес не е подходящо за добри снимки.

image



image



image



image



image



image



image

                                             Връх Козята скала



image

                                             Кладенчово селфи...

image



image

                           Скалите тук са съставени от няколко пладстове.

image



image

      Дъждът ме хвана, няма пускяне повече. Зад гози връх горе е с. Стари чал, а над него е развъдника за белоглави лешояди.

image

                    Долината на рекичката, извираща при с. Стари чал.

image

В дъжда, преминаващ под ниски клони едвам достигам пясъчниците под село Стари чал.

image

                   

image



image

                Дъждовните капки пречат на фокусировката и снимките не стават добри.

image

            Не е Роженското дере, а това под с. Стари чал. И дъждът не спира.

image



image



image


image

  Аз съм се покрил срещу дъжда, вероятно приличам на тези скали. На брега на р. Крумовица съм. Изчаквам да спре дъжда и да продължа към с. Горна кула, където има останки от гтракийски светилища. Тук реката може да се премине само по въжения мост за хора и животни. Коли се изкачват по селата само когата водата в реката позволява да преминат през нея.



Гласувай:
6



Следващ постинг
Предишен постинг

1. sande - Връло интересантно!пКакто биха казали братята-сърби ...
25.12.2017 10:38
Но няма да го кажат.

защото и те, като нас, предпочитат даси пият шливовицата и да философстват , без файда.

Резерватът си заслужава името "Резерват". Всичко е впечатляващо, забележително, уникално.

А скалте, ах скалите, те вълнуват.

Поздрави , Коста ! Специални поздрави за празниците !
цитирай
2. vesever - Разположено-неразположено, с...
25.12.2017 11:38
Разположено-неразположено, снимките са добри!
Тези сърца много ми харесват, ето как и Природата говори.
По римски път съм минавала само веднъж, близо до Кръстец и оттам на х. Българка. Възножно е да греша името на хижата, много отдавна беше.
Гледката отгоре беше един простор, свят да му се завие на човек. Ала тогава нямах апарат, за съжаление...
Не бях виждала квадратен кладенец, има нещо мистично, въобще, кладенците ги усещам като нещо мистично.
Аз обичам да си правя преживявания с дъжд и буря...
Когато виждам, че наближава буря, слизам при реката и я изчаквам. Седя си на брега, дъждът ме мокри, небето трещи и усещането е като общуване с Бога, много ми е силно.
Но понеже живея близо до реката, след това се прибирам на сухо. А във Вашия случай е доста по-трудно.
Но такива спомени остават завинаги, предполагам не се забравят тези мигове. :)
Пък аз бях написала едно стихообразно по повод една буря на реката, и след малко ще го изровя и ще го постна като коментар, за поздрав.
цитирай
3. vesever - http://vesever.blog.bg/photos/116521/original/burna.png
25.12.2017 11:57
Таях Мечта от много време -
При тихата ми и добра Река
Дъждът да завали, да слее -
Небесната и Земната Вода
Небето и Земята да танцуват заедно -
Под ритъма на пролетния Дъжд
И с чистия си аромат треви омайни -
Цялата Вселена да дарят
Приседнах на брега, зачаках кротко -
Слънцето погали хребета игриво
Вятърът довя отнейде отвисоко -
Пера на Ангели, песни на Самодиви
Гръмки гласове отекнаха във Небесата -
Причерня навред, земята стихна
Диви патици се устремиха над реката -
И във убежищата си се скриха
Дъждът пое в обятията си тревите -
Във вихрен танц ги силно завъртя
В танца им се съживиха пак Душите -
А аз облегната на моя бряг стоях
Гледах тихо черното Небе -
Попивах жадно всеки звук и песен
На Земни и Небесни светове -
И в Ритъма им светъл се понесох
Дъждът намокри моето лице -
Докосна с топли пръсти и косата
А аз танцувах като палаво Дете -
В очите ми - огряла Светлината
Гласът, отекнал от Небето -
Се вряза в моето Сърце
И аз оставам тук, където -
Съм винаги танцуващо Дете

...............................
А в заглавието на коментара прилагам едно свое селфи по темата, от една разкошна буря при реката, с пожелание: Всичко да Ви върви по вода през новата година!

цитирай
4. rosiela - Красоти невероятни, Коста!
25.12.2017 17:42
Каква Гърция? България в Гръцко, натам води римския път!
цитирай
5. planinitenabulgaria - Следващите постинги
25.12.2017 20:00
sande написа:
Но няма да го кажат.

защото и те, като нас, предпочитат даси пият шливовицата и да философстват , без файда.

Резерватът си заслужава името "Резерват". Всичко е впечатляващо, забележително, уникално.

А скалте, ах скалите, те вълнуват.

Поздрави , Коста ! Специални поздрави за празниците !


ще бъдат от резервата "Пчелнитее скали".
цитирай
6. planinitenabulgaria - Знам аз, кого да поканя на планина...
25.12.2017 20:01
vesever написа:
Таях Мечта от много време -
При тихата ми и добра Река
Дъждът да завали, да слее -
Небесната и Земната Вода
Небето и Земята да танцуват заедно -
Под ритъма на пролетния Дъжд
И с чистия си аромат треви омайни -
Цялата Вселена да дарят
Приседнах на брега, зачаках кротко -
Слънцето погали хребета игриво
Вятърът довя отнейде отвисоко -
Пера на Ангели, песни на Самодиви
Гръмки гласове отекнаха във Небесата -
Причерня навред, земята стихна
Диви патици се устремиха над реката -
И във убежищата си се скриха
Дъждът пое в обятията си тревите -
Във вихрен танц ги силно завъртя
В танца им се съживиха пак Душите -
А аз облегната на моя бряг стоях
Гледах тихо черното Небе -
Попивах жадно всеки звук и песен
На Земни и Небесни светове -
И в Ритъма им светъл се понесох
Дъждът намокри моето лице -
Докосна с топли пръсти и косата
А аз танцувах като палаво Дете -
В очите ми - огряла Светлината
Гласът, отекнал от Небето -
Се вряза в моето Сърце
И аз оставам тук, където -
Съм винаги танцуващо Дете

...............................
А в заглавието на коментара прилагам едно свое селфи по темата, от една разкошна буря при реката, с пожелание: Всичко да Ви върви по вода през новата година!



Няма ограниченя в групата по тракийските светилища с поетично дарование да бъде само един, може и повече...
цитирай
7. planinitenabulgaria - Следващите ми постинги ще поместя от
25.12.2017 20:04
vesever написа:
Разположено-неразположено, снимките са добри!
Тези сърца много ми харесват, ето как и Природата говори.
По римски път съм минавала само веднъж, близо до Кръстец и оттам на х. Българка. Възножно е да греша името на хижата, много отдавна беше.
Гледката отгоре беше един простор, свят да му се завие на човек. Ала тогава нямах апарат, за съжаление...


Не бях виждала квадратен кладенец, има нещо мистично, въобще, кладенците ги усещам като нещо мистично.
Аз обичам да си правя преживявания с дъжд и буря...
Когато виждам, че наближава буря, слизам при реката и я изчаквам. Седя си на брега, дъждът ме мокри, небето трещи и усещането е като общуване с Бога, много ми е силно.
Но понеже живея близо до реката, след това се прибирам на сухо. А във Вашия случай е доста по-трудно.
Но такива спомени остават завинаги, предполагам не се забравят тези мигове. :)
Пък аз бях написала едно стихообразно по повод една буря на реката, и след малко ще го изровя и ще го постна като коментар, за поздрав.


резеервата "Пчелните скали", този резерват е на р. Арда при Железния мост. В блога си имам много-много постинги за Родопите и не сачо от там. Дано някога хората, ако станат отново нормални отворят блога ми и узнаят какви неща има в страната им...
цитирай
8. planinitenabulgaria - Оставам с убеждение, че сте посетила тези места набързо, без да ги упозноете в
25.12.2017 20:09
rosiela написа:
Каква Гърция? България в Гръцко, натам води римския път!


подробности. Когато пътувате към Маказа-Гърция, поспрете малко тук...
цитирай
9. vesever - :) Благодаря, Коста!....
25.12.2017 20:44
:) Благодаря, Коста!
Аз преглеждам поетапно и старите постинги.
А за групата, дано повече приятели се присъединят, за съжаление много от хората са ангажирани с работно място и работно време, аз съм "привилегирована" сама да определям работата си като времетраене, интензитет, дори местоположение.
И в гората съм сядала да превеждам, и при реката, дори на плажа ))).
Напоследък, обаче, реших, че трябва да спра претоварването и почвам да отделям време за почивки и пътешествия, по време на които никаква работа, никакъв компютър, само красоти, природа, радости!
цитирай
10. rosiela - Улови смисъла, Коста. Това са били наши земи.
25.12.2017 23:09
planinitenabulgaria написа:
rosiela написа:
Каква Гърция? България в Гръцко, натам води римския път!


подробности. Когато пътувате към Маказа-Гърция, поспрете малко тук...

цитирай
11. planinitenabulgaria - По южните скатове на вододелното било на Родопите живеят помаци.
25.12.2017 23:52
rosiela написа:
Каква Гърция? България в Гръцко, натам води римския път!


Те и да днес говорят български, рзавален по две линии - защото са били отдалечени от българите в планината и защото са били присъединени към Гърция. Някога през тези села се преминавали стадата на зимни паши по Беломорието, а села от север и от юг на билото са били побратимени. Кото видят българска кола хората идват и заговарят с нас на български. От Гюмюрджина на запад по южните скатове на Родопа е страхотна красота, има върхове над 2000 м.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12188875
Постинги: 4545
Коментари: 10754
Гласове: 18322
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031