Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.12.2017 18:26 - ВЕНЕЦИЯ - старата чаровница
Автор: patuvam Категория: Туризъм   
Прочетен: 2328 Коментари: 4 Гласове:
4

Последна промяна: 29.06.2018 16:08

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
                   Дали стана случайно, или Киро беше го обмислил, но за поредната ни годишнина (вече станаха много) избрахме Венеция. Ще си кажете: „Ама, че изтъркано...“. Да, но пък е традиционно.

                  Венеция – чаровната старица, вплела в себе си тайнството на отминали епохи с чара на настоящето.




                  ( Моля, кликни върху снимките)





image                 








image







                 Венеция, която събира екзалтираните туристи от цял свят.






image






                 Показва им нещо различно и невиждано другаде – гондоли, канали, мостове, стъкло и стари сгради, носещи величие  и история за отминали времена.

                 Така Венеция те дарява с онази романтика, която може да се изживее само тук. В същото време те дарява с  миризмата на канали и със стотиците комари, които пикират над водата и окупират хотелската ти стая. Точно затова избрахме късната есен, за да избегнем всичките тези несгоди.

                Преди да се насладим на всичко това, обаче трябваше да сварим ракията.






image






                
                     Хубаво ни се получи. Градирахме я на 43 градуса ... да има да си пием зимата.... С туршийка и свинско.

                    Вече можехме да летим. С Ryanair кацнахме на летище Тревизо.




 image                





               Така започна приключениението ни. Придвижихме се с циркулиращите автобуси до Венеция.






image

 





              Предварително резервирания ни хотел се намираше на по-малко от километър от автогарата. В България, докато се готвехме за пътуването ни хръмна мисълта да си вземем навигацията, за да си  намерим по-бързо хотела. Както ни хрумна, така се отказахме. И .... сгрешихме. Бяха ни необходими 2 часа, за да вземем разстоянието от 800 метра и да успеем да открием хотела си през лабиринта от канали, тесни улички и мостчета.






image

    





image






          В началото просто се заплесвахме, снимахме, разглеждахме колорита по уличките.






image








image







                      Но при късия октомврийски ден времето напредваше.  Ние още бяхме с багажа на гърба и се улавяхме, че обикаляме като гламави и се въртим без резултат по един и същ маршрут. Вече за втори път минавахме край лодката "плод-зеленчук".






image

  




            И така след двучасово шматкане открихме хотела си. Бяхме го избрали по на 200-300 метра от атракциите на Венеция.Стаята ни посрещна с характерния венециански мириз на канал и застояло. Но пък закуската беше топла и обилна.






image






               Предстояха ни три дни, в които трябваше да видим, колкоте може повече.

               Няма как да не започнем с Площад Сан Марко.






image                   







image






                     Неговата  камбанарията, висока почти 100 м. 





                      image 
   






image








image






                 Часовниковата кула .






image








image







image






                            Базиликата „Сан Марко“.






image








image

             




                     Изящните мозайки вътре:






image








image






                  Дворецът на Дожите.






image






                  Множеството зали, показващи богатство и разкош, но в същото време и разточителство.






image








image








image







image







image






             Двете колони на брега на лагуната.






image                  





                    Върху единия пиедестал е гербът на Венеция- крилатия лъв на Сан Марко.






image








image







                                  Върху другата колона е  Св. Теодор.






image







                     Множеството гълъби, емблематични за площада и туристите, които им се любуват.






image







image






                 Мостът на въздишките – една от емблемите на Венеция, свързващ двореца на Дожите със затвора.






image






                     Със своите масивни каменни стени и здрави решетки и с четирите си етажа затвора те кара да потръпваш.





  image







image







           После мостът Риалто – прекрасен, съвършен, издигащ се над Канале Гранде като бял венец.





image

  





image           





                        Базиликата Санта Мария де ла Салуте.






image








image  







image








image
            





                  Точно срещу площад Сан Марко на три минути път с водния автобус е островчето Сан  Джорджо - Маджоре.





image








image






                            От кулата на камбанарията, Венеция се вижда като на длан.






image







image






                        Пътят до камбанарията е превърнат в своеобразен музей на съвременното изкуство  с множество огледала, статуи и картон.






image

  






image






                Мурано – едно великолепие от канали, цветни къщички и разбира се...стъкло.






image







image






                 Неповторимо, незабравимо преживяване. Охкахме и ахкахме пред всяка витрина.






image







image







image







image






                Харесваше ни всичко и искахме да си го купим.





image








image








image








image 




                 Нищо май не казахме за гондолите и гондолиерите... . Емблема за Венеция безспорно.





image







                        Гондолите - „романтичните лодки“, на които всеки иска да се качи.







image







image








image








image





                                   Гондолиерите – мотаещи се в малките, странични улички и каналчета и чакащи своята мищурия.





image





                              На Площада също чакат, а там вече са по-голяма компания.





image






                   Но май гондолиерите не са това, което са били преди години. Няма ги канцонетите им и жизнерадостните усмивки.

                   И така дойде време да се връщаме в къщи. На летището се заговорихме с една млада двойка, с която пътувахме на идване. Бяха се сгодили... . Той и беше предложил брак, докато плават с гондолата. Мацката, с оглед на високите цени дълго се била дърпала и не искала да се возят на гондола. После младежът дълго се притеснявал да не би в момента, в който извади пръстена, гондолата да се заклати и пръстенът да падне в лагуната. Абе... не е лесно! За щастие всичко беше минало по план. И те бяха сгодени. Гондолиерът, обаче бил сухар – някакъв намръщен и нито им пял, нито им предложил да ги снима. Омръзнало му е на него да ги гледа тези неща. Ние им пожелахме късмет.





image

            




               Вече летяхме обратно и самолетът кацна на Софийското летище.





image






                  Прибрахме се. Направихме си клипче със снимките и често си го гледаме. Гледаме си и стъклените фигурки, които си донесохме от прекрасната Венеция.






image

                

                 




Гласувай:
4



1. toninabog - Поздрави!
04.12.2017 18:21
Прекрасната Италия винаги привлича и винаги откриваш нещо ново!Чудесни снимки от Венеция сте си направили! Браво!!!
цитирай
2. patuvam - Благодаря!
05.12.2017 16:51
Трогнати сме от вниманието ти към нашите пътеписи, toninabog! А Италия наистина е прекрасна! Бъди здрава! Поздрави!
цитирай
3. rosiela - Оставихте ли нещо и за мен
04.01.2020 19:57
в магазините с това прекрасно стъкло?
цитирай
4. patuvam - Ooo,има в изобилие!
05.02.2020 15:00
Само да искаш и да има какво да харчиш, rosiela! Благодаря ти за коментара!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: patuvam
Категория: Туризъм
Прочетен: 138099
Постинги: 44
Коментари: 60
Гласове: 71
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031