ОТНОВО  НА  ВЛАШКАТА  ПЛАНИНА

    Ще публикувам няколко постинга с красоти от Влашката планина. Аз упознах тази планина подробно в изминалите 10 години – откакто свободно можем да посещаваме Западните покрайнини с европскте си карти - но красотата й ме привлече да я посетя отново за кратко време през това лято. Разходката из тази прекрасна планина, българска до 1919 г. обаче ме натъжи, защото посещението ми в този регион може да ми бъде и последно. Има един осветен извор там, от който си наливам вода, този път бе откраднат крана му. Направих красив кран, който да не може да спира водата за да не се краде и с жена ми възстановихме чешмата.

    В този постинг ще опиша накратко местоположението на планината и някои нейни особености.

    Влашката планина е част от планинската верига, която започва от Беласица и достига до гр. Бяла Паланка. Планините по тази верига са: Огражден, Малешевска планина, Влахина планина, Осоговска планина, Бясна Кобила, Въртоп планина, у нас наричана Слишовска, Руй планина, Влашка планина, последната е Сува планина. Поне 400 км. е дълъг този планински масив, преминах го и него. Не само го преминах, но и се връщах и упознах планините, към които усетих привличане. Подчертавам, аз не ходя по всички планини както и не слушав всички композитори. Красотата на тази планинска верига не отстъпва на красотата на прехода от Тимок до Черно море с който също се гордея. Него го изминах три пъти.

   Влашката планина е била в България, но Берлинския договор орязва територията ни и половината от тази планина е придадена към Сърбия. Тук искам да кажа няколко добри думи за тези, които са оформили територията на България по заданието на Берлинския договор -  орязване към 50-60000 кв. км. от територията ни. За да бъде България в тези големи граници тогава причина е бил Сан Стефанският мирен договор между Русия и Турция, като Русия е имала претенции да стъпи трайно тук на Балканите от едната страна на Босфора. Ама от Европа не й дадоха. Остатъкът от България е така оформен, че в него има предвидена възможност за удобна инфраструктура, осигуряваща контактите на хората от планините - животновъдите, с тези от полето, селяните. Без тези икономически връзки планинците ще загинат. България е била тогава селска страна, като селото е било пренаселено, земята не е достигала. Пренаселена е била и планината, границите между пасищата и горите на селата са били точно описани в кметствата. Ако са идвали чужди животновъди, напр. каракачани, те са плащали такса на общината за пасището и пасището е било точно описано. Описани са били и водоизточниците. Напомням за войната на овчарите от Трещеник срещу отбиването на водата им на север. Познавайки територията на България в границите й, очертани от Берлинския договор, аз считам свършилите тази задача за интелигентни и отговорни хора. Била е оформена една държава, от която би било престъпление да се откъсне допълнително кавато и да е територия от нея.

    Точно на обратния принцип са работили идиотите от Ньойския договор, имащи за цел да оставят в планински снежен капан българите от т. н. Западни покрайнини, да се обезбългари регионът им и сърбите да ги включат в територията си като етнически чисти райони, обезбългарени по този жесток и подъл начин. Отнети са ни тогава по този позорен за нас договор и земи, придадени към Турция, която е приятел на Англия, защото воюва с Русия, на Гърция пък е придаден Сенгелския край, македонсктее цигани срещу заплащане изместиха границата малко при с. Добри лаки. Много са ни мразили англичаните, големи поразии са нанесли на страната ни когато са били велика сила. Единствената радост, която би ми доставил Путин е да тресне една бомба над острова им и повече да ги няма тези кърлежи, изсмукали богатствата на света, посяли бури навсякъде, където са могли – на Балканите, в Кюрдистан, в Кашмир, в Афганистан, на Арабския полуостров. И пак ще изкажа мисълта си – за всичко това са виновни двете световни войни, от които се възползва световната мафия. И двете се водиха заради английските интереси на Балканите, в Европа, по света.

   Според Берлинския договор границата вежду Сърбия и България се спуска от вр. Миджур по рида Бабин зуб, слиза при с. Станичане на  р. Нишава и продължава по вододелното било на Влашката планина. Стръмната част на планината към гр. Бабушница е била дадена на сърбите, а хубавата част, наклонена към Цариброд и Пирот е била българска. От 1919 г. нашата част е придена към Тройното кралство заради участието ни във войната срещу добрите в нея /б. м. англичаните/ ведно с целокупното българско население, което е оставено в имотите си подобно на заточеници в чужда страна. Днес Сърбия незаконно държи тези български региони.

   Има една особеност обаче. Това българско население живее по долината на реките Звонска и притоците й, по реките Кусовранска и Ерма. Естествената връзка на тези трънски села е бил гр. Трън, но преди него при с. Петачинци, което разделят в две държави слагат граница, а по онова време тунелите по р. Ерма не са били пробити. Това правят германците през ВСВ и до тогава никаква вързка през зимата на Трънските села там, наречени Одровци с Царииброд и Пирот не е била възможна. Пълна трагедия за сънародниците ни, оставени там, щракнати в тамошния снежен капан. Това е направено съзнателно, както и с българите по долината на р. Височица, на които отрязват достъпа до Годеч, тяхната естествена връзка. Аз окачествявам това действие на Ньойци като геноцид спрямо българското население в тези региони, днес незаконно държани от Сърбия със съгласието на добрите, победили и през ВСВ /б. м идиотите/.

   Влашката планина има централен вход, той е при с. Власи. Който е ходил на Погановския манастир знае какви красоти започват от него по ждрелото на р. Ерма. Тази река разделя планините Влашка и Гребен. По Ерма няма удобни място за села чак до мястото на вливането на реките Звонска и Кусовранска в нея. Тук е типично планински район за животновъди, макар надморската височина да не е много голяма. Място за ниви и градини няма, градинките в двора са с цветя.

    Границите на Влашката планина са река Ерма, после река Звонска, която идва от местност, близо до гр. Бабушница, след това друга река от Бабушница в посока на река Нишава ограничава от север планината до превала, разделящ Влашката планина и Сува планина. Така Влашката планина достига до Пирот, на север опира в р. Нишава до мястото, където тя се слива с р. Ерма. По площ считам, че тази планина е голяма колкото Витоша.

   Основната част от селата са по поречието на р. Нишава, към която се устремяват малките, не всички от тях постоянни, спускащи се от планината рекички. Много села има и по частта от Влашката планина, която е около Бабушница. Подчертавам, че Бабушница е много високо разположен град в едно високопранинско поле, но не чак колкото е нашето Банско. Регионът на Бабушница се явява едно доста голямо поле, отвсякъде заградено с планиниТози край запада, тук се заселват цигани, но хората подържат имотите си, които не са им отнети. Да се погледне през пролетта към нивите, ливадите и градините на хората покрай селото е празник. Навлезеш ли обаче в селата, става много тъжно. Къщи, превърнати в обори, стари хора едвам пристъпват…

    Къде са най-големите красоти на планината Влашка?

    Твърдението, че те са покрай ждрелото на р. Ерма е на тези, които не познават планината. Влашката планина е карстова планина и с много карстови извори, покрай които са селата. Скалните красоти освен при ждрелото са и при гр. Бабушница. Там е най-високият връх на планината, който има форма на облегалка на стол, наречен е Столът. Той е мой репер, абсолютно непогрешим от която и друга планина да го погледна. От къмБалкана тази облегалка е окосмена /с гори/, от към Руй ее като една стена, от към Бабушница е една отвесна скала. Под него е с. Стол.От тук към билото на Влашката планина е прелест. Преминаваа се през български села, във всички от които има паметници на убити партизани от бугарските /монархо/фашисти и от германците. И не ги събарят тези идиотщини. Не мога да опиша красотата на преходите от Бабушница нагоре в планината. Тук селата в планината са основавани на римски път до водоизточник, някъде – към с. Нашушковица – римският път още се ползва. Нашушковица е високо в планината, под нея се вижда долината на р. Кусоовранска, и тя голяма красота.

   По река Кусовранска може да се прехвърли билото на планината, сащо е много красиво и да се слезе в с. Пресиян. Там има две сърбомански села, Синя глава и Церев дел. От към Пирот природата на планината е доста увредена, но горе по билото - то представлява тук плато - е прекрасно. Всички дървета, храсти, тук са огромни. Имам снимка на растенито царски свещник /овча опашка/, което достига до метър, тък обаче едно е високо 4 метра и надвишава дърветата около него.

    Любим маршрут ми е по реката Кусовранска, но още по любим ми е да се изкача към махалата Селище и по римски път, ползван до днес да достигна до високите махали на Кусоврана. Над тях е златното сечение на планината като красота, връх Паницата. Това е връх като корито, подобен на т. н.  Годечка пранина, в действителност тя е Видлич. Върхът се състои от две огромни паници. През пролетта те приличат на вази с цветя.

    Има изоставен римски път, вече се губят участъци от него от с. Пресиян, който пресича планината и се спуска към с. Камберовац, и там голяма красота. Пътищата от селата към планината вече са неизползваеми, защото по тях не преминава стока и те са много „урасли”.

  Ще публикувам снимки от последната ми разходка. В предишни постове имам публкувани още доста красоти от този край.

   Спомням си, как едно много възрастно семейство от махала Селище ми окааза внимание и аз реших даа им занеса подарък на следващата година. В рамките на седмица и двамата съпрузи бяха починали през зимата.

  Друга една млада жена също ми оказа внимание, извика децата си да им покаже българин от България. Благодарение на нея токава намерих Паниците, нещо изключително трудно, ако не знаех на коя част от планината над мен са. И на децата носех подарък, но семейството се бе изселило от Кусоврана. Бизнесът им с дървените въглища пропаднал, техниката, която имаха – трактор и камион – нямаше на кого да предложат за да имат доходи. Поне стогодишната им къща бе осиротяла. Оставили всичко, те заминали за града, да предложат работливите си ръце за работа и да започнат всичко отначало.

   Когато започна да публикувам снимките – приятна разходка с мен!

   

    А това е селфи на автора на постингите, които ще последват скоро.