Чао, красивий каньоне! Ще дойда пак. Ще поместя постинги и с други снимки, при които ще покажа каньона от високото. Този каньон е към планината Конявска, но тя предлага и други красоти. 
   Каньонът е много удобен за достигане, защото от ж. п. гара Раждавица до началото /кроя?/ му се достига за по-малко от половин час, минава се и покрой едно тракийско светилище. От там нагоре възможностите и опциите са много. Той може да се заобиколи, да се достигне до с. Буново, да се извърши прехвърляне през левия му рид към село Гърбино, може да се продължи и към ж. п. спирка Скакавица или към Земенски манастир, като се премине покрай второто пустиножилище на Свети Иван Рилский. Краят /на прехода/ остава за Вас, както Ви се харесва...































Последната скала от каньона, тя ми служи за репер към
близкото тракийско светилище. 



Ето ме отново на кръстовището с карстовия извор, пътища от което тръгват за Раждавица, за Копиловци, за Гърбино и пещерата на св. Иван Рилский, за Скакавица, за Земенския манастир и за самия гр. Земен.



Според мен тази скала е доправяна от траките, които имат тук скромно светилище.



Жертвенаата паница на траките, където се е събирала кръвта на жертвата и по тези канали се е стичала, образувайки фигури. По тях жрецът е предсказвал бъдещето.



      Гробен знак на светилището, който траките поставят на гробовете на обикновените хора. За богатите траки са правили гробници. 



От тук когато му дойде времето за проповедта вероятно е излизал първосвещеникът.



Скалата със светилището. Ще покажа снимка от нея, нямам я сега, където тя наподобява лице на легнал човек. Този лик на скалата е докаран чрез стъргане с кремък на скалата от траките.



                                     Нетрадиционна култова ниша



Чао, тракийско светилище. Дано някой траколог или пък траковед научи за теб и реши да те проучи и опише. Дори хората от селото не знаят, че това е тракийско светилище. Те наричат мястото Скалата с паницата. Мястото наистина е свято, защото от двете му страни днес има църкви от нашето време, едната - съвсем запазена.
  Приятна разходка по тези места. Има влакове до Раждавица, като последният влак за прибиране е в 18,20 ч. Маршрутите тук са дълги, а по каньона са и опасни, защото римският път по стръмнините е отнесен от пороите и се върви по оголени скали.
   Въпреки това да се посетят тези скални приказки си заслужава...

Много интересни места.

Да поздравим Коста Иванов!

Той ни връща загубената България.

Безплатно.