Постинг
28.09.2017 21:05 -
НА РАЗХОДКА ОКОЛО СЕЛО ИЗВОР
Тези снимки са от село ИзвОр, помашко село, близо до Белинташ. Хората живеят в ужасяваща бедност при много сурови природни условия. Има реална опастност да бъде премахната и автобусната линия от Асеновград до с. Три могили поради липса на пътници, което ще обрече стотици махали с по няколко души на погибел. Тези махали са намират под рид, започващ от вр. Сини, който разделя двете големи и прекрасни реки тук Хамбардере и Карамандере. Още едно помашко село има тук , Бор, и започват турските. Районът е изключително интересен, богат на тракийски светилища, на уникални скали. Тук са скалите символ на Източните Родопи, Саръкая и Уланкая. Тук е най-дивото село в България, Саръкая, скрито зад скалата. Днес в подземните етажи на изоставените му каменни къщи ато крепости живеят мечки. Този регион е архитектурно и природно богатство, но малко познат, защото достъпът до него е много труден. Достигайки до светиилището Белинташ или най много до камъка Инкая, от където светилището се вижда цялото, хората казват, ча следва голяма дивотия и не пътуват по посока към с. Три могили. Ако иима един хубав път до Три могили, нещата ще се променят. Освен аз може би още няколко души знаят какво се вижда от с. Три могили към седловинта при с. Паничково. Три могили бе средищно село, но след възродителния процес хората от региона се преселиха в Турция и този регион от градина се превърна в пустиня и така - в ничия земя. Които посетят този регион ги очакват големи емоции. Пожелавам им само да ги не среща мечка.
Снимки, които ме натъжават. Пътуващата ми туристическа база по планините на България вече е купчина ламарина...
Тук сам на скалата над с. Извор, където има теке и чешма. И много орлови кладенчета, да пият орлетата вода без да има нужда да слизат до реката.
Доста орлоовии кладенчета...
Това теке отговаря поо предназначение на наште параклиси.
Чешмата при текето
Следват снимки на скалата над с. Извор, и тя носии името Саръкая. Скалите тук са
пробладаващ жълт цвят.
И тази Саръкая има пещера, което ии дава името Инкая, скала с навес или скала, която прави сянка. Най-убедилната Инкая е тази на Тополвския проход, нещо уникално за страната ни.
Входът на пещерата
Някакво цвете, което не се бои от сушата и топлината.
Това цвете е по целия път към с. Бор, последното помашко село
тук. След него започват турските села. Когато ги погледна къде
са построени първият ми въпрос е: Как тези хора са могли да живеят
по тези места?
Печена патица с ябълка
Балканци - Марш на 34-ти Троянски полк
Великденските истории според четирите ев...
Балканци - Марш на 34-ти Троянски полк
Великденските истории според четирите ев...
Следващ постинг
Предишен постинг
Търсене
За този блог
Гласове: 18322