Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.07.2017 16:53 - ЗА ВЛАШКАТА ПЛАНИНА С МАЛКО ТЪГА…
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 771 Коментари: 0 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

                ЗА  ВЛАШКАТА  ПЛАНИНА  С  МАЛКО  ТЪГА…

 

    Минаха годините, когато се запознавах с тази дивна българска планина, придадена ведно с българското население там през 1919 г. към Тройното кралство. Посетих всичките й дялове, долини, изкачих са дивния масив Паниците. Бях по още много български планини през тези години, но не забравям красотата на Влашката планина. Преди дни, дирейки душевен мир се отправих натам за кратко. Не се отправих с устрем, както бе до сега, а с мисълта, че това посещение в планиината може и да ми е последно. Реших да посетя любимата ми част от нея - тази, която е разрязана от р. Ерма и така се образувало красивото ждрело, 1/10 от което идиотите от Ньой оставаят в България.

   Накратко за планината:

   Тя е част от една планинска верига между градовете Бела Паланка и Брезник. Преди 1919 г. границата между Сърбия и България се е спускала по рида на Балкана, наричан Бабин зъб. Така границата е стигала до с. Станичане, след което е преминавала по билото на Влашката планина до Бабушница, след което е извивала към билото на Руй планина и така цялата територия Влашка планина, с реките, изтичащи към р. Ерма е била част от Трънските Одоровци. До днес хората там казват: Ние сме българи, трънчани.

    Влашката планина е карстова, с много извори, букови гори, места за села и огромни пасища. През планината минава един сериозен път през проход на централното й било от Пирот за Бабушница и един изоставен вече път, римско трасе от с. Стрелац до Пирот. Това, които прави впечатление в тази планина са огромните дървета, високата трева, по-висока от мен. Имам снимка на един лопен, висок 4 метра. Почвата е глинеста и е дълбока към метър, изключително плодородна.

    Най-голямата красота на планинаата е при с. Стол и при махала Селище, любимият ми дял на планината. Посещавал съм доста пъти махала Селище заради красотата на планината там и си мисля колко благодатно място за село са си избрали хората някога. До селото – сериозен римски път от р. Ерма нагоре, обилни карстови извори навсякъде, камъни и глина за строителен разтвор и тухли, дървета за къщите. А красотата от селото към планината Гребен? Срещу селото е изшилен върхът с останките от Асеновото кале на Ясеновия рид, древна византийска крепост, разрушена от остготите.

   Красотите обаче продължават и след махалата. Римският път отвежда на село Кусоврана, и то в прекрасна местност точно под върховете Паниците, чито скали са оцветени в червено и други цветове. Един планински рай. След като отмине Кусоврана римският път поема към главното било на Влашката планина, достига сърбоманското село Церев дел на прохода й и се заспусква към Пирот.

    И ето ме, в най-голямата горещина на път за Церев дел. Пътят се изкачва от една теснина, през която се провира р. Ерма. Някои от теснините имат имена, напр. Цедилото. Криволичейки за да набере височина, пътят извъртява под всички или слещу всички скали над река Ерма, които са част от Гребен планина или от Влашката планина. Красотата на ждрелото туук надминава красотата на Искърския пролом. Над мен скали, около мен поляни с цветя, долу криволичи Ерма. Това не можее да се опише, трябва да се види. Които не познават този регион, не знаят достатъчно за България, убудун съм в това. Те не знаят и какъв е бил манталитетът на българите преди 10 години, когато те са били заточени от Ньойските идиоти тук в собствените си имоти в снегжен капан, за да измрат.

     Най-емоциналното ми посещение тук бе през 2011 г. В махала Селище попаднах на дядо и баба, доста възрастни, работоспособни, които ми оказаха внимание. Казаха ми: Ти си ни гост, българин от България, трябва да те почерпим с нещо. Дадоха ми паничка с кисело мляко, квасено в отделни панички, отгоре като полято с масло. Казах си, когато минавам пак ще им донеса и аз нещо. Ама не стана. Кравите този път ги нямаше, оборът бе заключен, а на къщата два некролога, двамата умряли почти едновременно. След тежкият труд пррез целия си живот, те вече почиваха от делата си.

   Още една млада жена с две малки деца от с. Кусоврана ми оказа тогава внимание. Добре, че я срещнах, иначе нямаше да улуча вр. Паниците. Тя първо ме покани на кафе, но аз под върха да седна и да пия кафе, няма как да стане. Може на връщане ако остане време. Жената ми обясни къде се пада върха над селото, от кой превал да свия към него. Този ден и Господ беше с мен. Попаднах на страгечиски римски път, който ме отведе направо сред Паниците. Носех цяла кутия с хубави сладки, защото изразходвам много енергия по време на целодневните си преходи, кисело мляко и 3 л. вода. Успях да издържа и не отворих кутията, за да останат за децата. При къщата на жената слязох доста късно, светлото време отминваше, а до базата си имах поне 2 часа. Но слизането щеше да бъде по познат път, имам си фенерче и още едно резервно, не се притеснявах, че ще се движа поо тъмното.   Слязох от вр. Паниците, жената ме чакаше. Тя извика децата, каза им, да стоят при нас, защото един българин от България е дошъл да разгледа селото и планината над него. Жената се оплака от тежкия труд по много линии – косят и пластят сено, гледат крави, правят дървени въглища, ужасно мръсна работа, имат трактор, с който теглят трупи и орат по поръчка, грижат се за децата, а те вече трябва да ходят на учулище. Не може да не се изучат децата, защото само по този начин, каза жената, те ще могат да живеят нормално, не толкова тежко както нас, а тук училище вече няма. Много иинтелигентна жена, много приятна, с хубав български език. Казах си, даано да мина някога от тук отново, ще се отбия пак. Останах почти до тъмно, но фенерчето свърши работа.

   И ето, че сега отново минавах покрай кащата на тази сладурана, този път с две кутии разкошни сладки, за двете деца. Но в двора пусто. На терасата стоят само няколкото гипсови декоративни колонки, които жената е сложила да красят старатаа къща. Градинките с цветята ги няма, върху тях - кокошки. Но някой живее там, виждам. Влязох в двора, три кучета залаяха упорито, но не за да ме изплашат, а да им дам нещо. И от къщата излезе един 103 годишен старец, подвижен скелет с кожа, облечен в дебели дрехи в тази горещина. Оказа се дядо на жената или на мъжа й, не попитах, говореше чист български език. А младите – пойдели у градо, защото децата тръгнали на учиилище. Тракторът бе в двора, неползван, един бус бе првърнат в кокошкарник, още две коли чакаха за разфасоване. А под доста голям навес имаше стотици торби с дървени въглища. Трудът на тези хора, който в резултат на миграцията им се бе превърнал в нереализиирана продукция.  

   Тъжно. Поех към Церев дел със сърбоманите, но изненадата – вместо да се покаже на вратата тази приятна интелигентна жена с децата си да се появи този престарял човек, тръгнал към смъртта си – не можах да приема. Подтиснах се и не можах да се оправя дълго.

   На връщане към базата ми се загубих. Аз също се губя, но се и оправям бързо, а тук, по Западните покрайнини, изгубването не е страшно, защото можее да се върви през гората без пътека, докато се попадне на такава. И мечки няма. Понеже съм сериозен турист, ще направя едно сравнение:

   Рихтер изнася рецитал в Москва със сонатите на Бетховен. Започвйки една от тях не му се получило, той спрял и казал: И Рихтер греши. След което започнал сонатата от началото.

    Аз пък се върнах, намерих къде съм тръгнал по друг път и тръгнах по правилния.

    На туристите, разполагащи с джип прадлагам страхотеен преход. Изкачват се на махалата Селище, където си правят лагер. На следваащия ден изкачват вр. Паниците, нещо изщлючително. Още един ден  е добре да имат за римския път до с. Церев дел, в дясно от който се виждат изключително красивите скали под рида Паниците. Още един трябва за да слезнат да разгледат селото Кусоврана долу при реката. Възможно е и изкачване на главното било с Панициите от махалата Селище и после траверс на рида и слизане в с. Кусоврана-юг. В началото е трудно, защото ливадите са изоставени и има много тръни както при изкачването на Драговицкия къмък при Трън. Които се осмелят – приятна разходка!

 

    Накря едно пожелание към пишещите в социалните мрежи – повече да бъдат постингите за България, а не в прослава на държавите примати, борещи се да ни отклонят от пътя, който сме поели,  към културната част на континента. Към тези, които не ходат по планинете на България имам един въпрос с повишена трудност:

   Защо след падането на цената на нефта и газа, постингите на непишещите за България, но пък крепко химнословещи враждебни на курса на страната ни държавници толкова много се разредиха?

   

 




Гласувай:
3



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12150466
Постинги: 4533
Коментари: 10747
Гласове: 18293
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031