Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.06.2017 17:34 - ДРАГОВИЦКО И ДРАГОВИТСКО...
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 898 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

                          ДРАГОВИЦКО  И  ДРАГОВИТСКО -

ДВА  ПЛАНИНСКИ  АРХИПЕЛАГА,  ОБРЕЧЕНИ  НА  СМЪРТ  ОТ

             АНГЛИЙСКИТЕ  ИНТЕРЕСИ  НА  БАЛКАНИТЕ

 

    Твърде близки са имената на тези трънски региони и така те подсказват, че селата на хората и махалите около тях са на красиво, драго, благодатно за живот място. Ньойският договор откъсва половината от този планински рай от България и го предоставя на Тройното кралство като наказание за България, че не е участвала в ПСВ на страната на добрите /б. м. английските колонизатори, които ограбваха половината свят по онова време/. Същите тези идиоти /б. м. англичаните/ преместват границата между България и Сърбия така, че ни отнемат около 5000 кв. км.предимно планинска териитория, днес нарчани Западни покрайнини.  Новата граница получава сред разделените в две държави роднини името Наказателната. Тройното кралство се разпада, това означава, че се разпада и този проклет мирен /Ньойския/ договор и че земите ни трябва да бъдат върнати обратно на страната ни. Мирният договор от Ньой обаче по същество ни е разоръжил като победени от добрите, оставил ни е минимална армия, докато Сърбия, воювала за добрите е разполагала с голяма армия и поради този факт тя окупира тези наши земи, като така ги държи незаконно до днес. . Тя е имала желание и да ни нападне по онова време като превземе София-област, Видинско, Монтанско и така наричаната от тях Пиринска Македония, включваща и Рила. От Европа я възпират да стори това и така сме били спасени от откъсване на още 1/3 от България, воювала на страната на лошите. За да се включим към тях обаче причината е била да си възвърнем териториите, които ни окастри Берлинския конгрес, и той продукт на английските интереси на Балканите.

    Като любител краевед аз съм отлично започнат с Трънския регион и заявявам това отговорно. Познавам Трънско не сам в България, където е оставена около 1/3 от него, но и в Западните покрайнини - регионът на Трънска Клисура, днес наречена само Клисура, който обхваща две големи планини, Слишовската и Кървав Камик. Познавам също така и селата, махалите и малките градове, които и до днес носят името Трънски Одоровци. Самото име говори, че те са част от Трънско, но тази част е много голяма. Тя обхваща долините и селата по река Ерма с двата нейни големи притоци, р. Звонска и р. Кусовранска, както и десетките по-малки непресъхващи рекички, които правят р. Ерма толкова пълноводна. Това е реката, покрай която винаги когато минавам ако времето е топло се къпя.

     Хората, останали в този регион, превърнати в заточеници в собствените си имоти казват:

     - Ние сме българи, ние сме трънчани, ей го Трън оттатък!

       И сочат към село Петачинци.

     Трънските Одоровци са разположени по планините Гребен, Руй и Влашката планина. Това е един огромен архипелаг от села, разположени на площ около 1500 кв. км. Извън тази тема споменавам за съседния архипелаг от български села и градове, разположени по течението на р. Нишава чак до с. Станичане с не по-малка площ. Те се водят към Цариброд и Пирот.

   А сега само за Драговита и Драговица:

   Драговита е едно от най-красивите села като местоположение в Западните покрайнини. Любимото ми село в този регион е Вучи дел, най-близкото село до вр. Руй, но и това село е страхотно. Драговита е било център на селата наоколо, към които е било и с. Поганово. Селото е разположено в плодородна гънка на Гребен планина с много земя за обработване, като почвеният слой е дълбок към метър, има ливади, карстовите извори са многобройни и непресъхващи. Този благодатен район, до който е достигала инфраструктура /римски път от р. Ерма през селото, после нагоре към с. Врабча и след това към Сливниица/ има и други привлекателни черти. Тук има глина за правене на тухли, за строителен разтвор, варовити камъни, които се чупят и оформят лесно, а също и букови гори – всичко необходима за къщите и оборите на хората. Хората тук са били заможни, видно от останалите след тях къщи – с характерна архитектура, с дърворезби по гредите и дъските, всичко правено на ръка. Ако се съди по училището, тук е имало много деца.

    Рекичката през селото – доста скромна - идва от платото на Гребен планина. Там пък има високи подземни води и хората са ползвали кладенци. Леко наклонени ливади, прекрасни гори, два пътя от селото към платото на планината и в най-високата й част – махала на селото. Рид от тази махала, който може да бъде различен в това безбрежно плато само от специалист, се отправя към с. Врабча. Друга наклонена огромна ливада с наклон се надвесва над с. Искровци. Следва много стръмна част с изшилени скали по нея, наподобяващи гребен, което е дало и името на планината.  Между тези скали има пътека, по която стадата от Искровци са били изкачвани на летни паши по платото на Гребен планина.

   Каква е била живителната връзка на този регион с България, за да могат хората да реализират продукцията си и да си купят това, което не могат да си произведат? Връзката е била с Трън! Аз съм писл, че всичките села на Трънските Одоровци са били оставени в снежен капан поради невъзможността да се премине покрай р. Ерма.Отбелязвам, че римляните са се скъсали да правят тук пътища, няма долина без римски път, но такъв, който да върви покрай Ерма няма и причините за това са теснините на ждрелото на реката. Една от теснините носи името Цедилото. Още едно такова „девствено” ждрело има в Западните покрайнини, това между селата Ръсовци и Пъклещица на р. Височица.

     От 1919 гдо 1942 г. селяниите от Трънски Одоровци нямат връзка с гр. Цариброд. През ВСВ грманците връщат покрайнините на България и пробиват 6 тунела за теснолинейка от Трън за Цариброд. Най-дългият е между с. Ломниица и с. Петачинци у нас. Тогава преминавенето към Цариброд на тамошните трънчани става възможно.

    Гребен планина не е малка – тя започва с внушителните си бели скали-купени при с. Власи в Западните покрайнини и свършва в България почти до Брезник. Идоитоте обаче /б. м. англичаните, преследващи интересите си тук/ разделят тази планина на две. Най-високата й и компактна част остава в Западните покрйнини, като централното населено място е с. Драговита, а частта в България безполовниците-географи  от БАН нарекоха Завалска планина. На тази планина има един превал, висок почти 1000 м. н. в, който е при с. Врабча, разположено от двете му страни. Границата разделя с. Врабча в две държави, така остава то и днес.

     В нашата част на Гребен планина, наречена на с. Завала – Завалската планина -  има друго едно такова красиво село, Драговица, кръстено така вероятно поради същите съобръжения спрямо Драговита. Регионът на това село също е доста голям, но и много иинтересен. Няма да споменавам села, но ще кажа, че това тук е един от най-дивите краища на България, част от любимата ми Западна България и още нещо ще споделя, според мен тук държава няма, има феодали. Не само природата тук е дива, такива са и хората. Не че се лоши или зли, но са доста различни.

    Както Родопа, с нейните много стотици върхари има един, който е символ на планината – вр. Турлата над с. Солища – така и двете части на Гребен планина имат по един характерен връх, пред каросата на които застивам. В нашата част на планината това е Драговицкият камък, който наподобява двускатен много остър покрив. От към с. Филиповци той се вижда от към острата му част и наподобява пирамида, може би и конус. Точно така се вижда и от другата му страна от рида Ясенов дел в Западните покрайнини. Велико нещо.

    В участъка на Гребен планина в Западните покрайнини също има подобен връх, нарече Драговитският камък. Той е по-красив, когато се гледа от България. Този „камък” е съставено от три върха, принадлежащи към Гребен планина и извисени над с. Искровци. Погледнати от към нашата махала Маниш те се виждат на една линия и са много красиви. Първият е най-нисък, следва по-висок, така се виждат и трите, типично алпийски. От към Ясенов дел не са толкова красиви, защото се виждат по широчина, а не като триединство. Те трите така са наречени, Драговитския камък. Нашият и този Камък са доста разлиични, но истинската им  красота – повтарям - се разкрива най-пълно от България. Заради нашия Камък минавайки през с. Филиповци винаги спирам за кафе и овче кисело мляко, като си избирам позиция срещу Камъка. Пътувайки от махала Мъниш към с. Врабча винаги спирам на едно открито към Запад място за да погледна Драговитския къмък. Съвсем наблизо, сред миниждрело и пещери под мястото, където спирам е Врабчанският водопад, типична карстова красота.

     Една от малките радости в живота ми е тази, че аз упознах този регион, за който трънчани казват, „От Трън по-убаво нема!” но и още нещо сторих – изкачих се и на двата Камъка. Ако някой реши да стори същото, за нашия Камък трябва да бъде с противотрънно облекло и предпазни очила, а за Драговитския проблем няма. Тръгва се от Горната махала на Драговита.

    Този постинг написах, защото пътуващите покрай тази красота не само, че не знаят за нея, но и не я забелязват. Да не е сръбска скара или заечарска бира, или пък по върховете да гърми чалга на Шабан Шаулич или Лайнолюб Войнович, та да имат минавищите от тук мотив да посетят тези места. Къде по-вълнуваща тук е сръбската скара, сръбската музика, та да ходат тук и там или да прочетат нещо за историята на този дивен край.

    Спомням си надпис на подкрепник от Банско за застрояването на Пирин:

-         Какво ни пука за природата, важното е да има пари!

   Ако се ползва идеята на този подкрепник, тя би могла да се актуализира така:

-         Какво ме интересува природата, важното е да има сръбска скара и сръбска чалга…

 

    ПОСЛЕПИС:

    Това лято за блога време няма да имам, но пък имам нови към 2500 снимки от красотите на България. До края на лятото ще имам още поне толкова. Дано администраторите възвърнат формата да бъде правена чернова, В противен случай от една страна ме затрудняват доста, а от друга се ядосвам, защото имам желане да направя нещо, а срещам 



Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12151313
Постинги: 4533
Коментари: 10748
Гласове: 18294
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031