Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.06.2017 16:05 - РАЗГОВОРИ В ХАНЧЕТО "ПАНИЧКОВО"
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 1636 Коментари: 3 Гласове:
9


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

                  В  ХАНЧЕТО  ПРИ  ПРОХОДА  ПАНИЧКОВО

 

    Регионът на с. Паничково е едно от местата за мен, които наричам силни. Под селото е седловината, която се преминава на път от с. Тополово за Кърджали. Оригиналният античен път е минавал високо в планината и е свързвал с. Тополово със Смолян. Той пуска стотици разклонения по цяла Родопа. Твърде известният изцяло запазен до днес римски път при Персенк е разклонение от този път, също и пътят при с. Солища, до който стърчи един от символите на Родопа, връх Турлата с останки от византийска крепост Едно от нещата, с които се гордея като турист е, че съм ползвал този път по цялата му дължина – той се губи при Имаретдере – където е запазен и се ползва до днес Пред погледа ми в момента се появява римският път, минаващ под вр. Преспа на почти 2000 м. н. в. Старото име на върха е Върхът с глухарите, дивите петли.

    Село Паничково е в региона на тракийски светилищен център, който го загражда от всякъде. Споменавам селата Ночево, Ходжово, Мурга, Женда. Освен тези светилища регионът е известен и с друго, тук са били зимните конаци на Емин ага Балтълъ. Тук той е пленен, одран жив, но понеже не умирал, низамите го изкормили и набутали червата в устата му, за да се задуши. Затова и толкова иманяри тук, търсещи скритото имане на кърджалиите след като те са били заобиколени от изпратената да ги ликвидира редовна турска войска /низами/. За малко иманяри да взривят скалата Уланкая, но взривът не е успял да я събори.

     На прохода има пазарище, което работи в четвъртък. Всички селяни от околността носят по нещо за продажба за да получат малко пари. Предимно се предлагат мбечни продукти, но и ръкавици и чорапи, плетени от кадъните от чиста вълна. В този регион бартерът още върви, напр. сменя се сирене за месо. Сега хитът тук са ягодите. Доста голяма е разликата между ягодите от Турция и Гърция и тези тук, торени с оборска тор. На прохода има и няколко магазина с турски боклуци,  ресторант с екопродукти от региона, а от дяснаатаа страна на пътя има голям паркинг и две „заведения”, доста по скромни, дъдето винаги спирам. И двата пункта се държат от селяни от Паничково, а престарели турци седят там и търсят някой за да си направят мохабета, връщайки се по този начин в миналото, когато са били млади. В Паничково населението е 100% турци, селото запада. Има тенденция обаче пловдивчани да си купуват и реставрират къщи в това прекрасно кътче. Описвал съм прехоите, които могат да се предприемат от селото - приказки със скали и останки от античната култура на траките. Единият от магазинерите го познавам, много симпатичен човек, винаги ми оказва внимание. Аз оставям тук празни бутиилки от 2 л. и буркани, нещо доста важно за домакинствата им. Човекът гледаше две крави, но вече няма толкова сили и сега гледа една. Не е лесно на това голямо животно да се набави храна за зимата, да се гледа. От ЕС давали помощи за животновъдиите, а цената на зърното паднала до 30 ст./кг, цената на сламата  - също. Сега кравата на човека дава 25 л. мляко на ден, от които той продава в магазина 20, а пет преработва на сирене, кашкавал, масло. За децата и внуците си, които са се преселили по Пловдив, Асеновград и др. градове. На връщане от Родопите аз си купувам една бутилка мляко от 2 л, продава се за 1,60 лв. Има и сирено по 4 лв. и кашкавал по 6, разкошни. До София половината бутилка отгоре се покрива с масло, а млякото мирише на билки. Човекът и жена му се трудят от сутрин до вечер, живеят скромно и помагат с каквото могат на децата и внуците си в градовете.

   Това лято на гости при него бе дъщеря му с внучето си, която с мъжа си от 18 години работят в Германия в един и същи ресторант. Собственикът на ресторанта ако искат да напуснат работата там винаги им вдига заплатите при такова желание, но не ги освобождава от работа. Дъщерята, явно вече заможна, иска да дава пари на родителите си, те обаче не приемат, имали си всичко. Бащата /магазинерът/ казва, че от деца не се взема, на деца се дава, но тези са много далече, на тях нищо не може да даде и поради това се чувства виновен. Железни мотиви, за да не приема от тях никаква помощ.  В това отношение турците са пример. Грижата на младите за родителите им до последния им ден не ги напуска. Строят им къщи в равнината, носят им храна. Детето на туркинята – тя имаше вид на европейка – е родено в Германия  момиченце. Поради този факт то има право на германско гражданство. Говори по малко немски, турски, български и английски. Гледаше към мен недоверчиво, но аз му купих една вафла и му казах: Гел бурда! То се засмя и дойде при мен. Голяма сладурана. Майката каза, че няма да се връщат да работят в България,такива заплати и осигуровките те другаде не могат да получат. Ако доживеят до вземане на пенсии и се върнат тук, ще са по-богати от турците, които се пенсионират в Турция и се връщат по родните си места. Добре стана, каза тя, че преди 18 години рискувахме с мъжа си, отидохме в Германия и си намерихме работа. Сега, каза жената, е много по-трудно.

   Тук ще добавя обаче нещо. Ако тези съпрузи не бяха така работливи дали щяха да останат в Германия и собственицине на ресторанта да ги държат на работа 18 години?

 

     Тук имах и друга среща, сега ще пиша и за нея. Винаги сядам на маса с повече хора, но сега на единствената заета маса имаше един човек и една жена. Времето бе много лошо, старчоците не могат да дойдат, младите работят с животните по това време. Жената бе интелигентна, говори отлично български, живее в Пловдив, дошла да се види с роднината си, върнал се от Германия. Той бе към 30 годшен, преди 12 години излязъл от България да търси по-добър живот по Европа. Работел в Нюрнберг като строител-реставратор на стари къщи. По проект, изготвен от шефа им, нашите турци, все от Черноочанско, буквално събаряли старите къщи и ги построявали отново, абсолютно същите, но със съвремени материали, инсталации, изолации. От вън преди реставрацията на къщата и след реставрацията нямало никаква разлика. Това сега било мода в малките населени места на Германия. Човекът беше ходил на училище годиина-две, едвам говореше български, повече немски, жената превеждаше. Каза, че бригадата му е отличник и имат поръчки за следващите няколко години. Пари вземали много, работата била тежка. Ако бях останал в България, щях да имам какво да ям и нищо друго, каза човекът. С моята заплата тук мога да храня всичките си роднини в с. Габрово, родното му село.

    Човекът кандидатствал за германско гражданство, но не ставало, имал право само да работи. Такъв хубав живот като този на германците в Германия, сигурно няма никъде другаде, казва той. Но има и едно оплакване. Половината от заплатата му отивала за данъци и други разходи. И се възмущаваще, защото наши ченгенета /цигани/ се преселили в Нюрнберг, успяли да получат социални помощи и живеели без да работят. Все с молби по общината ходят за още пари, водат по 5-6 деца, с преводач, всичките циганки неомъжени, защото така помощите били по-високи. Ние, каза човекът живеем в блок извън града, до нас живеят ченгенетата. Ние работим по цял ден, те по цял ден вдигат джангър и влачат боклуци, често вдигали шум и през нощта, викали полиция. И предлагали циганките на младине турци – хайде да ви родим деца, ще станете богати. Та ако се върже някой, да вземат и неговата заплата в добавка към помощите от общината в Нюрнберг. Хората от Кърджалийско, каза човекът бягат от циганите чак по Гермаания, те казва, отидоха също там и са по-добре от нас.

    Отпуската на човека била 15 дни, в които влиза и пътуването му до България, отнемащо 4 дни. Каза, че имал нова страхотна кола ВМW и че никакви други коли не признавал.

 

     А сага – за основния поминък на турците по Източни Родопи:

     Това е животновъдството, като те се ориентират на полудиво отглеждане предимно на крави, на второ място на овце, но голям дял от животните им остават пуйките. Какво представлява полудивото отглеждане на крави?

    Едно семейство има 100, 200 или повече крави, от които дои само една, най-много две за да има мляко, сирене. Останалите са разпръстани около селото, като с тях има бикове. Те раждат по ливадите, млякото им е само за телетата. Кравите знаят къде са водоизточниците и са близо до тях, стопаните им ходят при тях да им носят сол на големи буци, които оставят също на определено място. При тези посещения телетата виждат, че тук има и хора, иначе ще подивеят съвсем. Тези телета и кравите се отглеждат за месо. Има си хора, които ловят телетата, виждах такава бригада в действие. Гледат да хванат телето за ушите щато го заобикалят, но не е леста работа. Стопани давали заявка ловци да застрелят крава, която не се дава или голямо теле, което не може да се хване, защото е силно. Яловите крави /йоз/ също се колят.  Говоориих с една жена от с. Долна Мурга, чието семейство гледа 120 крави. Жената каза, че е на 48 години, но е износена от тежката работа и всичко я боли. Много често по Източни Родопи има големи стада с крави, а населено място наблизо няма въобще. Кравите обаче ножуват по изоставените обори в обезлюдени села. Една крава веднаж ме изплаши много. Вървя аз, но усещам поглед върху себе си. Обръщам се и виждам една кафява крава, скрила се в храста, защото ме е усетила, че идвам и не мърда както змия, която застава непоодвижно, за на не я види човекът, преминаващ покрай нея. Понеже никакви животни наоколо нямаше в първата секунда като видях кафявия цвет си казах: Мечка! Безпокойството ми продължи частица от секундата.

    Овцете на полудиво отгеждане ги пасат кучета. Ако на Балкана срещнеш стадо без овчар, овцете тръгват след теб. Тук не става, защото кучетата застават между теб и стадото. Тези овце се гледат за сагмал /за мляко/. Голямата продажба на шилета е около Великден. Докато с кравите се заниимават по-възрастни хора, овцете ги гледат младежи. Да се гледат овце е най-тежката животновъдна работа. Сутрин човекът издоява стотината овце, вечерта пак. Докато ги няма овцете той чисти обора, преработва млякото, коси и пласти сено, защото прпез зимата не може да предложи на овцете слама. Сега има тенденция да се  възстановяви някъде една къща, отива овчар с овцетес и там – всеки ден, без отлъчване от къщата, от стадото с време по график, един и същ от векове. Един турчин каза, че овцете не били глупави както ги мислим и посочи мотиви:

   Когато ги дои преминават точно по определен ред и го спазват стриктно. А след като се нахранят, подремват на сянка по час-два през горещата част от деня.

    Туристическата ми програма по Родопите е в самия си край. Започвайки със Западните Родопи преди десетки години, упознах цялата Родопа. Велика планина. Пак ще ходя натам, но вече не на големи пътувания, а на разходка. Знам и къде ще отида тази есен – по долините на реките Дранговска, Кирковска и Авренска /Крумовица/. Пещерите над с. Дрангово, алпийската част на Родопа над с. Горно Къпиново, безкрайните върхари при с. Аврен, наподобяващи вълни на океан - ще отида отново натам. Само че сега на разходка с малки целеви преходи.

   А сега отивам на Гребен планина. Тя ми е съвсем близо, разходите ми за път ще са минимални, освен това е една от любимите ми планини. Познавам я отлично, но съм я обикнал и отново ще отида по нея. Имах доста напрегнати моменти след родопското ми пътуване и дребни неприятности, но много. Само красотата на планината, тишината и непрехадната й красота в такива случаи могат да ми помогнат…

   А който не познава тази планиина, той просто не знае с каква красота се е разминал…




Гласувай:
9
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. sande - Поздрави, Коста, поздрави Горски пътннико!
25.06.2017 17:47
Интересно е това, което си разказал.

Освен красотите и безмълвието на природата, в планините живеят и хора. Които не познаваме. Не знаем за живота им инщо.

А заслужават да знаем за тях, а не за сирийците, афганистанците и либийцте, например. Те са наши.
цитирай
2. planinitenabulgaria - Турците, конете, жените и кучетата, това са четирите категории живи същаства,
25.06.2017 22:07
sande написа:
Интересно е това, което си разказал.

Освен красотите и безмълвието на природата, в планините живеят и хора. Които не познаваме. Не знаем за живота им инщо.

А заслужават да знаем за тях, а не за сирийците, афганистанците и либийцте, например. Те са наши.


с които веднага се сприятелявам. За съжаление моето време е по минути и не ми достига. От една от четирите групи ми налитат акто F 16, но няма да уточнявам коя. За такъв налет от лятото ще напиша отделен постинг.
Колата за утре е готова, този път е натоварена и с дамаджани, много необходими на хората. Драговита е място, което излъчва голяма природна красота и много мъка, видно по останките от правените красиво и с мерак къщи, всяка оцветена с различни бои и дърворезби. Красотата на това място е причина хора от България и от вътрешността на Сърбия да си купуват тук къщи за реставриране.
цитирай
3. rosiela - И по - често пиши и снимай,
28.06.2017 20:55
чу ли? Поразредил си постингите.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 5752559
Постинги: 2594
Коментари: 6264
Гласове: 13517
Архив
Календар
«  Август, 2018  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031