Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.06.2017 10:46 - НЯКОИ РЕГИОНИ В БЪЛГАРИЯ....
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 476 Коментари: 1 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

                     НЯКОИ  РЕГИОНИ  В  БЪЛГАРИЯ  

                   СЪЩО  ПРИЛИЧАТ НА ГЕРМАНИЯ…

 

   Често пътувам до Америка, а сега ще ставам – по-точно казано, ще ме правят – американски гражданин. Пътуването до Америка  със самолет става едновременно с придвижването на слънцето в същата посока и така през цялото време на пътуването остава светло. Германия, Англия, Исландия, Гренландия, Канада, САЩ – природата на всичките страни и региони разглеждам с интерес. Нали все ме влече на север, най-интересно ми е над Исландия, Гренлания и Канада. Самолетът преминава над тези части на Канада, където някога са живяли ескимосите, описани от Ханс Рюш в прекрасната му книга „Страната на дългите сенки”.

    От Германия за пътуване до Лос Анжелес се ползват две летища, в Мюнхен и във Франкфурт. Мюнхенското летище е един бисер. То е строено с ясна визия за предназначението му доста време след летището във Франкфурт и отговаря на съвременните изисквания към летища, обслужващи годишно десетки милиони пътници. В него всичко е логично, никакви съмнения не изпитват пътниците когато се отправят към гейта си.    

    Строежът на летището в Хамбург е започнал още по времето на Хитлер, който избира мястото му. Летището е огромно, през него сега преминават годишно към 70000000 пътници. Този пътникопоток, както и предпочитането от пътниците да ползват немските авиолинии, е довел до разширяването му на няколко етапа, за да се стигне до днешното му състояние, когато в него пътува дори трамвай. Референдум на жителите на Франкфурт не одобрява ново разширение на летището, а само модернизацията му. Да се прехвърлиш от авиолинии за къси полети на авиолинии за презокеански полети се явява задача трудна по отнощение на ориентирането. А от летището може да се фръкне и до някой друг град в Германия, тогава на помощ на пътниците идват автобуси, ползващи улици като лабиринти.

    Това, което ми прави най-силно впечатление когато самолетът е над Германия е красотата на ландшафта. Виждат се малки населени места с рекса през тях, в центъра на които има църква. Има и по-големии населени места, има и големи градове, но някак цялата територия на Германия е като проектирана да бъде красива като градина и е навсякъде заселена. Виждат се микроязовири, пътища, отделни къщи в равнините с ниви, ливади и гори край тях. А къщите красиви, нови, с покриви, като да са измити керемидите им с препарат. Много силно впечатление ми правят нивите, които имат форма според профила на терена – напр. форма на бъбрек, на сърце, на геометрична фигура. Нивата е заградена с гора или с ливади, наблизо има рекичка или микроязовир, има и красива селскостопанска сграда за техниката вероятно. Страна-приказка. Англичаните поради конфликта си с Германия предизвикаха ВСВ за да се спасят от нея, вкарвайки във войната САЩ, СССР, която  пък изпрати на фронта кавказци, сибиряци и др, Англия пък вкара във войната ресурсите на колониите си. Напомням за изземането на храните на един регион в Индия и извозването им с кораби до Гърция, поради което 5000000 индийци умират от глад. Разрушиха Германия, за да унижат германците разрушиха и културната им столица Дрезден, само че германците се възстановиха от войната и пак са далеч-далеч преди разрушителите си като икономика, като кулура и всичко.

   Същата красота е и над Мюнхен, но ми се струва, че там всичко е в по-малък мащаб. Такава красота, но си мисля, че това е защото там няма и квадратна педя зема, непипната от човешка ръка. Миналата година като пътувах през Мнхен четох в някакъв техен вестник, че при изкоп е открита 500 кг. бомба от ВСВ. Съсипаната Германия във войната срещу нея се възстанови, от СССР нищо не стана, от Англия – почти нищо. Макар да „спечели” войната, Англия пак загуби колониите си. Последният напън на Англия срещу Германия бе противопоставянето на Татчър да се обедини Германия през 1989 г, да си останела две държави, Федерална и Демократична.

    Съвсем друго се вижда под самолета, когато той е над Англия. Градовете им са тъпи, сиви, покрай градовете има разни квартали, не различаващи се от нашите като квартала с българските граждани Хр. Ботев до летището, или пък Димитър Миленков до Гара Искър. Като каца самолетът в Лос Анжелс пък се минава над един квартал като нашия до летището в София, но поне 20 пъти по-голям. В него живеят 1500000 американски граждани от африкански произход, докато българските граждани в кв. Христо Ботев са към 70000. Броили са ги, но почленно или по глави не открих.

    Тази пролет пътувайки от превала при с. Паничково до  гр. Черночене добих представа, че съм в някой регион на Германия. Навсякъде в дясно от пътя, където земята се обработва тя бе като разноцветен килим. Най-красиви бяха участъците с рапица, но имаше и тъмнозелени ниви с форми според релефа на местността, други бяха разработени, но още незасети. Имаше участъци с ливади, с редки, но видимо подържани гори, както и микроязовири. В този безводен район водата много се цени и затова микроязоврите са толкова много. Първенец по микроязовири е с. Лебед, Джебелско, там те са 13 и освен тях има две естествени езеера, единствените в Източнн Родопи.

     Много радваща окото и сетивата е тази красота, плод на грижливите ръце на хората тук. А в този регион живеят 100% турци, тук българи или помаци няма. Земята тук е чернозем, богата и обилно торена от векове. Нивите продължават до долната на река Голяма бара с главно населено място с. Костино. Аз съм споменавал, тук има село, изградено върху тракийско светилище, това  с. Божак, съвсем близо до с. Костино. Същият този килим от ниви, ливади ии гори се вижда дори по-убедително, когато се изкачваш от с. Голяма бара към пещерата Дангардъккая, част от тракийско светилище по долиината на р. Дъждовница.

     Подобни картини, с красота, сътворена от човешката река има тук и там по долиината на р. Перперек. Тази долина е много плодородна, а р. Перперек е втората в Родопа, заедно с р. Доспат, която тече в обратна посока на всички реки. В с. Перперек и нагоре по течението й са били заселени изгонени от Тракия българи, които с много труд са се позамогнали отново. Построили са си дори църкви в населените места, имали са намерение да живеят по тях. След сталинската колективизация обаче, разорени и ограбени отново, те напускат новите си населени места и се преселват по-големите градове в търсене на работа по заводите и така този прекрасен огромен плодороден раайон, долината на р. Перперек остава беез българи. Само останалите рушащи се църкви напомнят за тях и за делата на сталинските колективизатори, които прогониха българския етнос от тези места. Хилядите разрушени каменни къщи-крепости, някои от тях по над 300 гоодиини напомнят пък за делата на едни по-съвременни престъпници, развъртяли се 31 годиини след колективизаториите, известни като възродиители. Които превърнаха регионите около селата по Източна Родопа в ничия земя…

  

    




Гласувай:
3
0



1. sande - Чудно, няма нещастие, което да не е сполетяло българите ...
26.06.2017 11:31
" Само останалите рушащи се църкви напомнят за тях и за делата на сталинските колективизатори, които прогониха българския етнос от тези места. Хилядите разрушени каменни къщи-крепости, някои от тях по над 300 гоодиини напомнят пък за делата на едни по-съвременни престъпници, развъртяли се 31 годиини след колективизаториите, известни като възродиители. Които превърнаха регионите около селата по Източна Родопа в ничия земя…"

***

Погледнете историята ни. Тя е низ от нещастия. Едно след друго,едно след друго. Този народ е прокълнат. Прокълнат! Няма да се оправи никога.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 5898784
Постинги: 2612
Коментари: 6310
Гласове: 13618
Архив
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031