Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.06.2017 15:41 - КАВКАЗКАТА ОВЧАРКА – ОПАСЕН ЗВЯР
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 1103 Коментари: 4 Гласове:
5


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 

              КАВКАЗКАТА  ОВЧАРКА – ОПАСЕН  ЗВЯР

 

   Голям приятел съм с кучетата, изобщо не ме /б/е страх от тях, защото те усещат отношението ми към тях.  Срещата ми обаче с една кавказка овчарка внесе нов елемент в хармонията кучета-аз, защото бе нещо много страшно за мен, случващо се за първи път в живота ми.

   Радостен от препълнения с хубави емоции ден, видях, че ще се прибера час-два до базата си преди да запоочне да се стъмнява. Умея да „разтягам” деня в рамките на светлото време като гледам красотите на природата и не бързам. Маршрутът ми е 3-4 часов, аз имам на разположуние 5. Чудесно!

    Поостанах на седловината, през която са минавали някога хората от селата по долината на р. Сапдере към пазарния център в с. Русалско, но и на път към другите, големи някога села като Дойранци, Безгинлер и тези под тях над реките Арда и Давидковска, към с. Песнопой, където се е изкупувал тютюн и към едно от най-красивите села като местоположение тук, Безводно. Освен тези села, да ги нарека големи, има още десетки махали и много такива само с по една-две къщи. Имаше разкошни цветя, снимах някои от тях. Но най-дълто погледът ми остана прикован към вр. Бездювен, към острата скала с останките от крепостта Патмос, към една планина огромно пасище над началото на яз. Кърджали. Да остана на едно място половин час и да се наслаждавам на планината около мен, която упознах за изминалите години за мен е удоволствие, което рядко имам възможност да си доставя.

   Тръгнах аз надолу, минах през една никога несечена гора, излязох на поляната, където е била най-високата къща на напуснатото през 1958 г. село Мемлер.  Покрай прекрасеен водопад навлязох в горната махала наа селото, където ме посрещна възрастният овчар. И за него имах време. Продължих надолу, спокоен, пълен с положителни емоции. Пред мен имаше стадо овце, пазено от две едри жълти кучета, които се отнесоха с мен съвсем нормално. Залаяха, аз погалих по главата по едрото и вече станах техен човек. По-долу на поляната беше седнал млад мъж, а до него едно куче като мечка, и двамата с гръб към мен. Заслизах към тях, доближих ги, но голямото куче се нахвърли срещу мен по ужасен начин. Залая с глас, нисък като голямата камбана на Ал. Невски, доближи се на сантичетри до мен, после се изправи на задните си крака, излая в лицето ми, като ме напръска със слюнка и ме блъсна с предните си крака в гърдите. Не можа да ме събори, изправи се втори път, но стопанинът мо го хвана от към гърба. Кучето седна до нас, все едно нищо не е било. Аз му дадох две филии хляб, да не тръгне след мен когато поема пътя си надолу. В това време до филийката му с хляб са доближи друго куче бебенце, но голямото куче се отнесе с кучето бебе много страшно. Със страничен удар на муцуната си го отпрати на метър от него. Бебето се разквича и не можеше да се успокои.

    Аз се мъчех да се успокоя от стреса, но не можех. Лапите на кучето бяха по-дебели от ръцете ми, главата му с отворената уста бе до лицето ми. То можеше да ме захапе за лицето или за врата, ако ме бе захапало за ръката щеше да ми я откъсне. От удара с лапите в гърдите скъса блузката ми и проби с ноктите си кожата ми на няколко места.

   Питам момчето, защо му е такъв страшен звяр?. То отговори, че това е пазачът на стадото предимно от чакали. Чакалите бягали по-бързо от него и той не можел да им направи нищо, но ако кучето успеело да захапе чакал за гърба го късал на две, помагайки си с краката. Щом то е нощем при овцете, от нищо не ме е страх, каза момчето, ввключително и от крадци на животни. Ще ги разкъса. Разказа и за случай с мечка, на която се натъкнали на ливада над селото. Кучето отишло да я гони, но не заставало пред нея, а гледало да й е отзад, за да не го удари и потроши с лапите си. Въртяха се, казва овчарят, въртяха се, кучето успяло да ухапе на няколко пъти мечката по гъзътъ, протекло и кръв, мечката седнала за да не я ухапе този звяр още веднаж, но кучето се покачило по гърба й и я ухапало по-нагоре. Тогава мечката станала за решителен бой и започнала да се оттегля към гората. Кучето я оставило там. И мечка, каза момчето не може да му излезе на глава. Кучето било взето към стадото миналата година, било към 50 кила, сега било към 80.

    Поисках гаранции от овчаря, че кучето няма да ме нападне отново като си тръгна, той ги даде. Точно на това място пътеката се губеше в гората и аз се изплаших, че ако не я улуча от първи път ще се наложи да се върна да търся друга и кучето пак ще ме нападне.

    Не изминал и 20 м. кучето със страшен лай се отправи след мен, но с него тръгна и стопанинът му. Той го хвана и го върза, защото му обясних, че може и да не намеря веднага пътеката. Слава на Бога, намерих я. Още към килоометър се безпокоях да не се появи отново този звяр.

   Докато достигна до село Войново, пътят е към два часа, ми излезе много голям хеерпес на горната устна под носа, който стана много дълбок и още не ми е оздравял напълно. Ще ми остане и белег. Виждайки заздравяващия вече херпес всеки пътт се замислям за преживяното с това куче и стигнах до следния извод.

     Ако кучето искаше да ме разкъса или изпохапе, то щеше да стори това без никакъв проблем. То над мечката се е наложило, разкъсвало е чакали, какво оставаа до мен, който не мога да му окажа никаква съпротива. Огромната му уста бе на сантиметри пред лицето ми, можеще да ми захапе цялата глава. Предполагам, че това е някакъв номер на този тъп кучета, да плашат тези, които се доближават до овцете, да ги унижават и да им показват какво може да им се случи и същевременно да им натъкнат, че тук повече не трябва да минават, лошо ще стане. Трябва да има нещо такова. Когато кучето се изправи срещу мен и ме блъсна назад, овчарят го виждаше, но не беще притеснен от този факт, по-скоро бе притеснен, че кучето жестоко ме изплаши.

   Прибирйки се към базаата си след като се убедих, че нова среща с този звяр няма да има усетих какъв стрес съм изживял. Започнах да спирам при всяка скала, при всеки водопад, в опит да отвлека сам себе си от стреса, заащото той води до ужасни последици. Разказваха ми в една застава, как войник от граничнаа застава налива вода на чешмата, а когате се обръща вижда, че е заграден от пет вълка. След секунди те си тръгнли, но от стреса момчето получава пълен диабет, лангерхансовите му острови престават да отделят инсулин. Аз също съм имал доста пъти срещи с вълци, но убеждението ми, че те никога няма да ме нападнат предизвиква само леко напрежение в мен, докато те отминат. Това обаче което изживях с кавказката овчарка дано да не се повтаря никога. С удоворствие бих отишъл някога отново по божествено красивата долина на р. Сапдере, но мисълта, че може да срещна отново това куче не позволява да го сторя.

   Като турист от десетки години какви ли не кучета съм срещал. Спомням се как при х. Заврачица едни кучета ме заградиха от всички страни и ме пленииха докаато не дойде овчарят. На такъв огромен и страшен звяр обаче никога до сега не бях попадал…




Гласувай:
5
0



1. saankii - олее, коста...
21.06.2017 18:57
е, на това му викам.. сладкодумен пътепис ..аз..
бррр, добре заварили..
и , пази се, бе чиляк..

цитирай
2. planinitenabulgaria - Как да се пазя, кучето бе по-едро от Делян Пеевски!
21.06.2017 23:24
saankii написа:
е, на това му викам.. сладкодумен пътепис ..аз..
бррр, добре заварили..
и , пази се, бе чиляк..



Сега поглеждам с малко хумор на случката, защото разбирам, че кучето не искаше да ме убие, а да ме прогони от оовцете и да ме наплаши да не минавам там повече. Белегът на горната ми устна оостава да ми напомня за този огромен звяр, който изправен, лаеше в лицето ми.
цитирай
3. sande - Защо е толкова злобна овчерката? Въпрос.
23.06.2017 01:20
- Кучетата по начало не са лоши. Те се раждат с любов и бгаговение към своя Бог - Човека, но ...
03.02.2012 09:21
... но това хитро, надменно, егоцентрично, самовлюбено, немилостиво, твърде често жестоко същество - Човека, ги прави лоши, враждебни и озлобени.
цитирай
4. planinitenabulgaria - Овчарските кучета са от разлиични породи
23.06.2017 09:07
sande написа:
- Кучетата по начало не са лоши. Те се раждат с любов и бгаговение към своя Бог - Човека, но ...
03.02.2012 09:21
... но това хитро, надменно, егоцентрично, самовлюбено, немилостиво, твърде често жестоко същество - Човека, ги прави лоши, враждебни и озлобени.


и имат по нещо в чипа си, от което не излизат. Те са много породи, има и такива, коитоо са дребни, но пък могат да водят стадото и да го пасат, без да има овчар с тях. За каракачанките овчарите прдупреждават - не барай овцете, ще те ухапе.
Къщните кучета са нещо друго, те са с изменен ген от хората за да са красиви, смешни, но остават далеч от оригинала си.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 5640523
Постинги: 2565
Коментари: 6162
Гласове: 13403
Архив
Календар
«  Юни, 2018  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930