Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.06 08:41 - БЛОГОВИЯТ МИ ОТПУСК ПРОДЪЛЖАВА
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 1011 Коментари: 3 Гласове:
7


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

                      БЛОГОВИЯТ МИ ОТПУСК ПРОДЪЛЖАВА

 

        След дълго и трудно пътуване по безкрайните източнородопски деретини, скали, природни красоти и тракийски светилища отново съм в къщи. Преживяното от срещата с тях предизвика у мен такива емоции, че вместо да спя след натрупаната умора от тежките и опасни 12-часови преходи в този приказен свят, пред очите ми преминават картини от светилища, от водопади, спомени от опастностите, които преодолях за да достигна до желяното място - скала с култови тракийски ниши или тераси, някоя долина с красив водопад или пък красота високо в планиината, отдалечена на часове от населено места място. Давам за пример маршрута до вр. Вейката /Гюмюрджински снежник/ от най-близкото изходно място, с. Долно Къпиново. Маршрутът е равен по вертикала на този от Боровец до Мусала и обратно, а като разстояние е доста по-дълъг. Не е лесно да се намира и пътеката към него, защото тя следва дърваарски пътища, римски пътища, пътища на бившите граничари, алпийски пътеки, останали от накогашния овчарлок тук, когато овцете са пасли по чудно красивите ливади тук или са преминавали през планиината на път зимните паши около езерото до гр. Гюмюрджина. Ако красавецът Копрен има пет върха по масива си, този неотстъпвящ му красавец има шест, от всеки с изглед към Бялото море и езерото при Гюмюрджина, но и към прекрасните долини на реките Дранговска, Кирковска и Върбица, по които има много останки от културата на траките. На север, към България, Родопите тук са един зелен оазис, към Гърция обаче те са сипейно-каменна пустиня като тази при Хамбардере или над с. Чупрене, но тук мащабите са много по-големи. От 1992 г. до сега все ми се искаше да премина още веднаж по това красиво било, съставено от шест чала и едно тепе на територията на Гърция, но достижимо и от нашата страна, чиято красота не забравях. Изпълни се и това ое желание, благодаря на Господ, че на 73 имам още сили за такива тежки преходи.

    Пътуваането ми обхвана този път много голям регион, включващ Стръмни рид с неговото турско и помашко население. Ако някой се дразни от тази дума, помаци, пояснявам, че уважавам и обичам българите мюсюлмани както и българите християни, а поради трудолюбието и честността им обичам и уважавам и турците. При срещи това се подразбира и винаги съм бил обект на много голямо внимание от страна на тези хора, които като ве срещат считат, че съм изпаднал в трудно положение сред техните пущиняци, идскат да ме упътят как да слезаа от планината и ми предлагат помощ. Разбирайки, че съм запознат с региона им те се успокояват и ми пожелават добър път.

       Като върхово място на населено място сред природна красота ще спомена село Токачка, която надминава тази на селата над Велинград – Пашово, Цветино, Света Петка и др. Бях и по долината на р. Крумовица, която се образува от три притока, достигнах до вливането й в р. Арда, където посетих и двете тракийски светилища между селата Долна и Горна Кула. Те носят името на една кулоподобна скала между тях. Посетих също тракийските светилища от двете страни на с. Красино и това под с. Морянци, където има две тракийски гробници. Посетиих останки от културата на траките при Железния мост, така се нарича мостът на р. Арда при с. Долно Черковище, страхотно място. Бях отново на едно голямо тракийско светиилище при с. Ненково, което поради лошо време при предишно посещение не  бях успял да заснема. Освенх тези посетих и още много светилища, снимки от които ще поместя в блога си. Голямо вълнение за мен бе да посетя махала Мемлер на р. Сапдере, където за малко една кавказка овчарка, голяма като мечка за малко да постави точка на пътуванятаа ми и дори на живота ми. Толкова страшно беше, че докато се прибера до базата си ми цъфна херпес.

    Планът си не осъществих изцяло, защото бях принуден да се нагласям по времето, което бе дъждовно, а на висоочина над 1000 м. имаше и мъгла. Един ден заваля силен дъжд на пет часа от колата ми, падна и мъгла, но аз предвидих това и бях на сигурен път. Много е важно след като си ходил цял ден по планината, привечер да не се загубиш и да се върнеш където трябва. Дъждовното време ми пречи да правя стимки, утежнява пътуванията, защото тревата и храстите, между кото се прповирам мокрят дрехите и обувките ми, а скалите стават опасни да се ходи по тях. Подчертавам, че пътищата тук, голяма част от тях стратегически римски пътища, широки 80 см. и други подобрени в нашето времее за да се ползват от каруци на места са издялани някога от риимските роби в монолитни скали и са изгладени през хилядите години от копитата на стадата животни и на хората. Лишеите и мъховете по скалите поемат дъждовната вода и я капсулират в листцата и стълъбцата си докато я изразходват, но скали с тези напоени с вода мъхове се разлизгват /ползвам термин от Родопите, който означава, стават хлъзгави/ подобна на жена в размножителна възраст когато зърне красив мъж. Да се достигне до тракийска скална гробница, до култови ниши или тераси при влажни скали дори времето да е добро ако мъховете и лишеите по скалите са влажни е невъзможно. Заради тези дъждове корогирах плана си и посетих първо ниските места, а високите оставих когато времето се оправи. В деня, когато бях на вр. Вейката беше ясно, но имаше буря, която през целия ден вилня по билото на Родопа, граница между България и Гърция. Не беше съвсем с мен времето този път. В Източн Родопи рядко валят дъждове, но този път това се случи четири поредни дни, като валежите продължаваха часове.

    Радостта от тези срещи с дивната природа и останките от културата на траките, от коята се възхищавам, този път бе примесена с тъга - през ума ми мина мисълта, че вероятно никога повече няма да бъда тук. Това са много отдалечени места, трудни за намиране и опасни за достигане, не по силите на всеки, а силите не са нещо постоянно. До някое време ги има, после започват да намаляват. Само сили обаче не са достатъчни, трябва и любов към тези места, интереси, познания. За мен тракийските светилища, подобно на оброците по Западна България  са силни за мен места, поради това аз усещам близостта им край мен и започвам да ги търся. Това става причина понякога за промяна на плановете ми, отправям се към нови места, които не съм предвиждал при пътуванеето си. За мен обаче нови места вече почти няма, просто те свършват. Желанието ми обаче да посещавам отново много от местата, които съм упознал остава силно, защото съм привързан към тях и региона им и това желание ще остане в мен докато съм жив. Тук давам един таг: село Воденичардско, светилището Илкая /Лековит камък/ - любимото ми тракийско светилище под вр. Устра, близо доо двете единствени естествени езера в Източни Рдопи.

     Сега, като се замислям, че всичко има край, независимо дали го желаем, спомням си за Западния Балкан, който също много обичам. Поради това миналата година извърших една разходка по познати ми и любими места – непознати там вече за мен няма нито у нас, нито в Западните покрайнини! – като посетих прекрасните долини на реките Дойкинска и Йеловишка. Затворих прехода от горе по централното било на Балкана и така от Шумското над с. Йеловица през масива на Копрен слязох в с. Дойкинци. Издържах супердългия 14 часов преход, но сега си мисля, че този преход вероятно е последният ми по тези красиви места, някога част от България. Вече нямам толкова сили, а и бил толкова пъти по тези места, интересите ми към този регион вече не са същите. Всяка гора, всеки връх, погледнат от долината на р. Височица или от билото на планината Видлич ми е  познат, аз съм бил там.

     По време на последното си пътуване направих към 1500 снимки на тракийски светиилища, много от тях не само непосещавани, но и непознати, а също и на красоти, които /все някога/ ще започна да помествам в блога си. Още непубликувани източнородопски снимки имам за поместване от миналата година, а в архива ми чакат още много, много хиляди снимки от прекрасните планини на България. Сега хората не се интересуват от планини, а от телефони и далавери, но все някога ще има преход обратно към природата. Ще съм оставил нещо на тези, които решат да се откажат от магията и да се върнат към естественото си Божие употребление по време на земния си път.

    Завършвам с промените, които текат в турското население на този регион. Децата от махалите, където няма училища не посещават такива и едвам-едвам говорят български език, макар и вече големи. Те намират работа в страни от ЕС като строители, обслужващ персонал по ресторанти и в заводите, където определени работни места не са особено желани. Същото важи и за помаците, те обаче работят по ЕС предимно в селското стопанство. Поради трудолюбието на тези хора и обстоятелството, че не са крадливи както едни български граждани, от които Европа пропищява заради молбите им за социални помощи са ценени и търсени за работа в тези страни. Турците, не ходили на училище и работещи в чужбина почти не говорят български. С мен разговарят с преводач – магизенера или техен роднина или на развален немски език ако работят в Германия, такива има доста. Там те се свързват с оригиналните турци от Турция и поочти забравят за България. Българското гражданство им трябва обаче за да работят свободно в ЕС, те полагат и грижи към техните родители, при които идват през лятото за кратко веме. Те твърдят, че децата им, родеени в Германия имали право на германско гражданство.

    Възползвайки се от безпросветността на тези хора, в регионите им се води политическа проработка и те биват принуждавани да членуват в ДПС, което ще спаси България, както е написано на бюлетините. Хиляди бюлетини с Карадйъ и Доган има разлепени навсякъде, на които пише: Да спасим България, изберете  бюлетина №9. За мен тази партия е етническа и вредна за страната, но тя е и мошеническа, защото е образувана от бившата ДС. Идеята е на Луканов, и партията-подмяна се явява петериица на БСП, а това означава на Путин, който се опитва и чрез България да дестабилизира ЕС. Популисти – мекерета на ДПС тук - твърдят, че сме измамени от Европа и НАТО, защото Европа ни излъгала, че ще ни храни, а НАТО – че ще ни пази. Това не е измислица на хората нук, а им е внушено да внушават на електората това твърдение. Това внушава, че трябва да се откажем от тия мошеници, които отказват да ни хранят, както разпоредила Меркел и да ни пазят, както разпоредил Тръмп и отново да минеем към Путин.   Хората, макар и необразовани обаче са наясно с тези лъжи, а без съмнение в тази игра има и контраигра на турските служби, поради работаата на които като контрапункт на ДПС възникна нова, този път протурска партия ДОСТ, начело с Местан. При влизането в някое село веднага от кандърмакьошетата на политпроститутите се вижда селото към Догана ли е или към Местана. За сега мекеретата на Догана са повече, но до следващите избори мисля, че ще е обратното. Етнически българи по тези региони вече няма, те напуснаха и малките градове, цитирам само един, Крумовград, българи останаха основно в Кърджали. Но там е и кварталът Боровица, посочван за центъра на бедите на много турци, станали жертва на грабежите на ромбригадите от този ужасен за старите самотни турци по планината квартал. При излиизане веднаж от Кърджали към с. Дъждовница през циганскиия квартал Боровица се обърках и попаднах в дълбините му. Признавам си, едва не умрях от страх, бях сред самия ужас.  Казаха ми, че цигани от Боровица се опитват да се заселят около Крумовградско и в изоставени къщи в самиия Крумовград, където има едно циганско село, Вранско, а също и по Момчилградско., където вече има 100 процентови цигански села – Устрен, Багрянка и др.

     Процесите, които протичат в този регион не са благопрятни за България и напомнят за тези в Косово с тази разлика, че ние бъргарите живеем в добри отношения с турците и помаците за разлика от сърбите с албанците от Косово или с помаците от Босна и Херцеговина. Посочвам за пример моето пътуване. Хората ми предлагат когато ме срещат сам в планиината да нощувам в тяхната къща, кадъната щяла да приготви за вечерта пилаф, баклава, баница, питка, кафе и още много неща. Откликвал съм на такова гостоприемство, следващият ден обаче е загубен за планината. Ако нашите турци имаха лошо отношение към българите щяха ли да постъпват така? Пътувайки натам  пък аз бях напълнил колата със стари здрави дрехи, защото хората са много бедни и имат нужда от тях, с празни буркани и двулитрови бутилки, необходими за млякото.

    Ще извърша още едно пътуване това лято по Родопа, вероятно през септември, но след него вече няма да има нови места за посещаване. И Родопа свърших като регион за упознаване, започвайки от  запад на изток, от географията към историята. Само че свърших не само Родопа, но и планините на България – не всички, тези към които има интерес, които ме привличат. Към тази категория те са доста и винаги при възможност бих ги посещавал, при други ако пътувам и имам възможност за разходки по тях, правя това някак служебно, без любов. А без любов на тоя свят нищо свястно не става…

    Регионите, които посетих този път бяха безмечкови, което ми осигуряваше спокойствие по време на преходите ми. Въпреки това обаче веднаж имах инцидент, защото спрял да си почина за минута, усетих присъствие на животно до мен. Обърнах са в тази посока и видях крава на полудиво отгеждане, непомръдваща в храста до мен да стои неподвижно както змия, когато иска да се укрие от човека.

    Замислям се за българските „туристи”, които през лятото се отправят за Гърция през прохода Маказа /Ножицата/. Знаят ли те покрай какви красоти преминават? Предполагам, не, убеден съм, че не са и чували за тях. Какви природни условия имаме за развитие на туризъм ии почвин дело у нас, а ходим да си оствяме парите по чужбина. Долините на реките Кирковска и Дранговска са нещо прекрасно каато природа, долината на р. Върбица пък е наситена с останки от култураата на траките. Около голямото село Бенковски има села, изгрдени върху останки от тракийски светилища. В региона тук има и много крепости, изцяло запазени римски пътища и мостове. Над с. Дрангоово пък има пещерен комплекс от стотици пещери и един природен скален мост.

    Прекрасно кътче на България, което съм горд, че познавам.

    Блоговият ми отпуск продължава…

     




Гласувай:
7
0



1. stela50 - Докато чета твоите интересни и вълнуващи
04.06 17:48
пътеписи, си мисля колко зарежда и обогатява общуването с природата,
откриването на нови и нови забележителности и райски кътчета...
колко силна енергия дава земята, колко нови срещи и моменти съпътстват
такива дълги преходи през величествените планини...
Пожелавам ти още дълги години да получаваш тази сила и любов
от най-чистите извори на природните богатства...
Жив и здрав да си, Коста !
С уважение и възхищение...
Таня
цитирай
2. planinitenabulgaria - Благодаря за разбирането, Таня!
04.06 18:37
stela50 написа:
пътеписи, си мисля колко зарежда и обогатява общуването с природата,
откриването на нови и нови забележителности и райски кътчета...
колко силна енергия дава земята, колко нови срещи и моменти съпътстват
такива дълги преходи през величествените планини...
Пожелавам ти още дълги години да получаваш тази сила и любов
от най-чистите извори на природните богатства...
Жив и здрав да си, Коста !
С уважение и възхищение...
Таня


Ще доставя на обичащите природата и античните останки голяма радост когато започна да публикувам снимките от пътуването си. Такива красиви места имаме, при това със съхранена антична култура от преди 8000 години, но те остават непознати. Единствено кметицата на с. Дрангово, едно наистина свястно момиче, опитва да получи европари по програма и да популяризира красотите над селото си. За тези красоти обаче там са узнали от блога ми.
Но наистина имам проблем - упознах планините на България и вече ми остават твърде малко места за посещаване. Но още един източнородопски преход ще има по-късно това рято. А в архива си имам още хиляди, хиляди снимки...
Поздрави и критика към пловдивчани, до които тези красоти са доста по-близо.
Коста
цитирай
3. sande - Поздрави, Коста!
06.06 17:04
За теб няма отпуск и почивка.

Ти си винаги на поста си !
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 5205851
Постинги: 2409
Коментари: 5502
Гласове: 12829
Календар
«  Декември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031