Това е чешмата на Шабан, ако си спомням точно името. На табелата на построилия чешмата, помакът Шабан, пишеше на турски език: Пийте вода за здравето на Шабан. Ще покажа как изглежда табелата днес...
     Тук е идеално място за лагер. То се намира на пътя за село Три могили на рид, разделящ голям приток на р. Хамбарделе и р. Саръярдере, извираща почти от вр. Кокез, днес Сини връх. Районът около вр. Сини /старо име Кокез, което означава билка/ е едни от най-богатият на скали. От тези скални комплекси най-известен е Белингаш, но всичко тук е прекрасно и непознато. Най-популярната скала е Инката, която е на Тополовският проход до първокласния римски път от Тополово за Смолян. Аз съм един от малкото хора, които са изминавали този път и красотите му останаха в сърцето ми - Къзкая, Караджакая, Трионите, Зъберите, стадата от зубри, муфлоните, яковете, черните мечки, които тогава бяха питомни. Тази красота стана причина да нарека лятната си къща Хамбардере. 
    Този регион е смесен, тук живеят и турци и помаци, но разликата в облеклото, къщите и другите неща е само в езика им. Всичко останало е същото. Турците имаха тук светилище, Енаханбаба, по време на възродителния процес им го взривиха. Християните имаме сметилище Кръстовръх, траките имат светилище Белинташ. Преобладават турците, помашките села са малко: Мостово, Врата, Чоторова махала, Бор, Сини връх. Най-високото село тук е Бор, а по всяка долчинка под него има махали, основани заради римски път и водоизточник наблизо. В този регион централно село бе Три могили, но възродителният процес положи началото на края му.
   Не ми оставаше много време в живота да седна като нормалните хора на ракия и на салата или пък на бира и чалга, все ходех, все работех, за планините на България винаги намирах. Тези места тук, които ще покажа упознах като турист-инок, но тогава тук нямаше мечки. Имаше и хора по къщите. Любимите ми места тук бяха и остават махалата Мумжидам, горе на високото, на райско място при извора на река и отсрещната махала Саръкая, която е съвсем наблизо по въздушна линия, но ги дели дълбоката долин на река Хамбардере. По-дива и по-отдалечена от населено място от тази махала няма. Тя е разположена на малка полянка зад един скален шедьовър - скален монолит с пещера в него, Саръкая. Убеден съм, алпинист още не се е изкачвал на тази скала.
    Днес по тези места не живее почти никой. Каменните къщи, подобни на крепости, падат. Турците бяха изгонени от тези места, но помаците са българи, те останаха в България, като постепенно се изселиха към големите градове наоколо - Асеновград, Пловдив, в селата по яката около Родопите, в Кърджали. Много е тъжно да бъда отново тук, защото познавам тези места от преди повече от 50 години. Само едно село тук се възмогна, махала Врата, заради близостта й до Белинташ. Тя се превърна в притегателен център за снобите, както на времето Цигов чарк.
   На тези, които посещават Белинташ ако са с джип препоръчвам да отидат да с. Три могили с две отклонения от пътя - до селата Бор и Извор. Ако някой не е бил по тези места - приятна виртуална разходка с мен!



                                                Място за закуска



                                            До чешмата има заслон.



Това е останало от табелката, на която построилият чешмата бе написал:
"Пийте вода за здравето на Шабан". Този вид на табелката е докаран от Бригадите с чуковете, които потрошавайки табелите с турските надписи бастисаха и доста чешми. Основната им задача бе потрошаване на турските паметници по гробовете им. Най-ефективен бе ударът на чука по врата на паметника, където той се чупи най-лесно. Прилагам и таг: Гробището на с. Тъмраш, там гробищата са три.



Мохамедански молитвен заслон, тук помаците от с. Извор изнасят както българите от планините при определен оброк.



                                                         Оригинална чешма



Сега ще покажа скалите около мохамеданския заслон, тук слуди от траките няма.











Доста напрежение изисква ходенето по тези скали, макар да няма опасни места.



                                  Орлови кладенчета



































                                              Вече съм в с. Извор.



Само в четири къщи има останали хора тук, от тях само един е млад човек...



Някой местне, замогнал се, е наппавил тази къща, но наистина с голям вкус. И пари, разбира се. 





                                            Съседната къща на красивата вила



                Селото е разположено сред скали, изпод почти всяка блика извор.




Тази скала се казва Саръкая, таива наименования по Източни Родопи има десетки.







   Скалата с пещерата, едно от десетките тук. Горе зад нея е заслона с чешмата.                                        


                     Показвам елементи от скалата











Пещерата Саръкая. Скалите с пещера тук наричат Инки, което означава скала, която прави сянка.















                                         Отново съм горе на скалата.



Като публиувах снимките си в постинга, тази днес върна в съзнанието ми някакво предложение за анкетна комисия за проверка на АПИ. Ей туй нещо според мен мяза на това предложение, не помня кой го изходи от трибуната...

Много впечатляващо картини.

България, която изоставяме ...

Пред мрака на истините!