Разходката ми ще продължи от махала Илиненци през гробищата им, по рида, разделящ реките Боровица и Голяма бара. Мястото на махала Илиненци - на самотен висок скалист връх е досущ наблюдателен пункт. Ако си обходил района, от тук можеш да се насладиш на посетеното. Напомням, че махалата е почти над пещерата Утробата и съвсем близо до тракийско гробище. Ридът, по който ще премина се състои от скали с цветен метал в тях, вероятно мед и олово. Защото скалите са сини и с голямо относително тегло - ако вдигнеш камък, все едно метал вдигаш. И в тази пустиня са живяли хора при тези невероятно трудни природни условия - студ и вятър през зимата, суша и горещина през лятото, почти никаква почва за отглеждане на култури. И въпреки това животът тук си вървеше до...възродителния процес. На който жертви станаха тези нещастни хора, чиито домове-крепости, сега изоставени, рухват. Тук никой няма да дойде да живее повече, дори и циганите.
    Придвижването из тези региони е привидно леко, ползват се римските пътища, които тук са по-гъсто от туристическите пътеки на Витоша. Трудността обаче те връхлита ако попаднеш на участък от този път, който вече не се ползва. От подраста и от тръните пътят става непроходим. По този начин много изоставени махали вече са станали абсолютно неппристъпни с изключение на тези, към които римският път е просечен в скали и трасето му не може да обрастне с дървета или тръни.
   Снимките не са много качествени заради неподходящо за целта време, но за мен те са вънуващи, защото са спомен от посещенията ми по тези места. Оприличавам ги на красима жена, не съвсем добре облечена. Тя и така пак си е красива.
    Приятна разходка с мен. Радвам се, че организирани пловдивски туристически групи имат интерес към тези места и ги посещават, като нощуват на палатки или в по-запазените къщи. Сега си спомням, че органиизилана пловдивска група се покачи на Драговиицкия камък, символът на Трън, което не е лека работа. Слизаха от върха с изпосъдрани дрехи...



          Чао, Илининци. Идва ми се пак тук, но не съм убеден, че ще дойда...



Пълен абсурд! На скалист връх без вода баня-тоалетна на момиче, което гледа три стареца, крава, пчели, пуйки, изнася вода с конче до къщите, ходи до магазините на часове път от тук, гледа и цветя...



         Върхът с останките от крепостта Патмос. Зад него е язовир Кърджали.



Ридът Бездювен в есенна премяна. През пролетта е цветна и люлякова приказка.



Част от Ненковската планина, избрана от траките зза тяхно светилище, както планината Манастирище край София е била избрана за християнски култов център.



                                Къща, засегната от възраждането.       



                                  Околността на  махала /село/ Илиненци



         Махала, чиито обитатели заради греховете им са прогонени от домовете им.







                   Предният рид е от Ненковската планина, задният - от Бездювен.



В гробището на махала Илиненци. Разбира се, в дъбова гора.



Двата гробни камъка са на духовници - имат чалми, надписите са на арабски език.
По-низшата йерархия турци имат надгробен камък с напис на турски, а най-низшата -
един изправен на гроба натурален камък - отцепен или с подходяща форма и никакви
опити за надписи или символи.







Богати на цветни метали скали. И по тях преминават римски пътища, издялани в самите скали.







          Скрита картинка: На снимката се различава римски път, издялан в скалата.



Нееднородността на скалите става причина за тези странни фигури.











Поработили са тук траките, но хилядите години след тях са размили делата им.



                                                      Не е лунен пейзаж.



По високото се вижда плодородна земя, по която са разположени селата около Комунига.











Бебенце, уж малко, но така се напика от страх, че изпълни ръката ми...



Преместих бебенцето на скрито място. Ако го види отгоре доган /ястреб/ - край!



                    Доста богат турчин зида сарай в с. Голяма бара.






Тези гаражи дали ще стигнат за колите на бъдещия собственик на сараите?

Твоите писания трябва да се четат по няколко пъти, няколко дни подред.

Утре ще продължа.

и много горчиви истини си написал, Коста.