Локорски импресии:



Импресионистична картина на Моне в колекцията на америкнаски милиардер



                                                Мъхове











                    Изворите на река Локорска, наречени Яровете.















                                    Зимата си отива от долу на горе.















Ако се бях сетил да обърна снимката на 180 градуса тези дървета
щяха да бъдат помислени за крака на млада дама.















    Тук имах комичен случай, но и малко тъжен. Срещнах Делян Пеевски, седнал на един пън. Били му се протрили крачетата горе, кожа не му останала от вътрешната страна на кълките му. Беше извикал джип с подсилена седалка да го откарат в някое ДКЦ да му напръскат протритите участъци по крачетата с хлороформ.















                   Гатанка: Тази фиданка цъфнала ли е или е заснежена?







Скалите съдържат Fe2O3, двужелезен триокис и затова червеният цвят кук преобладава. Нечервените са покрити с мъхове и лишеи.



   Издържлив като бор - ето доказателство, че това твърдение е вярно - това черно борче, прихванало се в цепнатина на скалата.



                               Цъфнали лишеи











Вижда се пътят през гората, който мутрите си правят за да превръщат вековните дъбове в метровици и да ги изнасят за Гърция и Македония.



В дясно и връх Драгуната, в дъното на снимката е централното било на балкана при вр. Чукава. Аз съм на поляна на билото на Софийския балкан, на метри от гроба на Войняговския партизанин Ванче. Това е последният паметник в региона, който бе обезскрапен от ромбригадите. Имаше ляти от чугун петолъчки в много размери, също сърпове-чукове, дебели плътни железа. Предполагам последният им дом къде ще да е бил - ЕТ "Мариан" в кваратала на Своге Тунел №8.Нямам грешка, не гето, а квартал носи това име, Тунел №8.







                                   Импресия от листа и фирнов сняг











Следи от гумите на колите на крадците на гората, те правят това законно. Предполагам, че се отчитат, на най-първите биринджии на страната и то не с рубли или северокорейски вони, а с нещо в зелено може би...



Импресионистична картина на Мане в колекцията на Боян Радев

АКО СЕ ВЪРНЕ МОДАТА НА СЛАМЕНИТЕ ШАПКИ


Ако се върне модата на сламените шапки,
ще си купя една с голяма периферия,
святкаща като чадър под слънчеви капки,
и ще си представям, че съм конник в прерия.

Лека, сламената шапка плува като усмивка, играе
като слънце между листа. И напомня
за онзи въздух на Париж, който никога
няма да вдъхна, но знам, че съществува, приятен
като студено питие върху маса в ухаещ бар.

Ако се върне модата на сламените шапки,
ще си купя една и ще засвиря с уста,
и ще възпявам по-радостно сладостта
на всички хапки
от хляба, устните на моята любима, даже ревността.

Ще се изкача на хълма, откъдето се вижда родния
град. Децата долу в акациите ще си кажат: Гледайте,
на този върху главата изгрява слънцето!

И всичко ще стане песен и ширине,
трептение на зелени капки,
като картина от Клод Моне,
ако се върне модата на сламените шапки.

Иван Тренев

След тях идват тези, вдъхновени от природата, според мен. Голяма е разликата да видиш една природна картина сред природата и от снимка...

Защото картината е изкуство, а не фотографска снимка.

Фотографите , колкото и да са добри, каквито и софистиирани апарати да използват, не могат до достигнат художниците.

Това е чудото на изкуството. там е въплътена душата на художника, таланта му, душата на природата и душата на Бога.