Поноровата разходка навлезе в последната си част. Тук е много ранна пролет, още не е цветно, но след две седмици ще бъде един рай в жълто. Жълтите цветенца не са еднообразни, те са много видове, някои от тях високи по половин метър. След тях идва зелената премяна, която остава до падането на снега.
   Приятна разходка с мен! Може пък и да има някой, който не познава тази красота българска, нека узнае за нея от мен:



































Хората в планината като напуснат къщата си тя се покрива с павой. Мравунякът, след като палячите на ливодите изгорят живи мравките му пък се покрива с трева.







                                                      Саксия с цвете?







В далечината се вижда вр. Пършевица, най-високият на Врачански балкан. Там понори няма, има въртопи.











                   Някога тук е имало милиони овце, днес няма нито една...



                           Туристка е забравила еднаата си обувка.











                                          Жълтата премяна идва.



















                                    Място, където водата пропада.



Артезиански кладенец. Когато се топят снеговете или вали дъжд от него под налягане излиза вода.















За овцете трябва да има и вода, Господ си знае работата. Тук бари много.







Пасища, пасища, пасища. На никому ненужни вече. Някога хранели животните, а животните хората.







                                Част от водохващането Петрохан изток











                                               Част от рида Орлова чука



















    Тези два върха, наподобяващи гърдички на полегнала жена на 16 години считам за символ на Орловата бара. Те се виждат не само от билото на Балана, наричано тук Козница, но и от другите две Понор планини, Малък и Среден, та дори и от долината на рекатата между Брезе и Бракьовец с името Корудере.  Два подобни върха, които съм показвал в блога си станаха причина турското име на едно село, което вече не помня, днес да се нарича Ненково. То пък е център на тракийски светиилища. България е прекрасна, но няма кой да ходи из нея...



   Това е моят силует. С надежда да се превърна в блогово лъчение
като тия от новата нетова Могучая кучка, които каквото и да напишат
все са най-първи на Първа страница. А фейсбучките и туитърите се
изтепват да ги копипействат по страниците и стените си.
   Приемам реаалността обаче - лъчение са те, аз съм само силует.

  

а ние с теб в чудните ти постинги. Удоволствието е и за нас.