Прочетен: 2610 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 19.03.2017 21:25
С посвещение на г/жа Тота:
СРЪБСКИЯТ СВЕТИ СИНОД СИСТЕМНО УНИЩОЖАВА
БЪЛГАРСКАТА ПАМЕТ В ЗАПАДНИТЕ ПОКРАЙНИНИ
Това не е нещо ново, то се провежда от почти сто години и продължава неотменно до днес. В настоящата ми статия ще приведа някои примери, ще покажа и снимки на скритите сега кръстове от гробището на Суковския манастир.
Сега ще опиша няколко манастира по долината на р. Ерма, която до 1919 г. е принадлежала към България под името Трънско. Идиотите от Ньой решават да разделят тази долина на три части по следния начин:
Горното течение на реката с централно населено място Трънска Крисура /б. м. днес преименувано в Клисура/ придават към Тройното кралство.
Средното течение на реката, наподобяващо клин, към който принадлежи най-главния град на Трънско - град Трън, оставят към България.
Долното течение на реката, което е огромно по площ придават към Тройното кралство.То и до днес носи името Трънски Одровци.
И какво се получава:
Началото на реката със селата по долината й и по скатовете на планините Кървав Камик и Въртоп остава заградено в снежен капан с щракната вратичка към Трън. По този начин нашите сънародници там са обречени от идиотите, измислили този ад на смърт или изселване от родните им места, за да запазят живота си. Същото става и с българите, живущи в Трънските Одровци, които са затворени в друг стежен капан, заграден от планините Руй, Влашка планина и Гребен планина. В този снежен капан остават и българите по долините на реките Звонска и Кусовранска. Изселването от двата трънски снежни капани, както и от Годечкия снежен капан по долината на р. Висоцица и от снежния капан на Босилеградско тече до днес и поради това от 180000 българи по тези места днес трайно остават 12000. И намаляват всее повече…
Сърбия в своята история винаги е присъединявала чужди територии, особено ако няма кой да си ги поиска. Но някои си ги върнаха, а парещ проблем за Сърбия остават регионите на Прешево, на Воеводина и на Санджак. Ние обаче нали сме им приятели с братята сърби, /колко време вече мафията крие там Цветан Василев/ така и не си поискваме нашите територи с административни центрове гр. Пирот и гр. Босилеград, които обхващат към 5000 кв. км.
Сега един поглед към долинната на р. Ерма, един истински бисер:
Река Ерма извира от планината Кървав камик. Изворите се два, като две рекички гръгват в посока обратна на нормалната, към Трън, после се извиват и тръгват в правилната посока. В горното течение на реката природата е прекрасна. Един висок превал, свързващ планините Руй и Кървав камик я дели от изворния басеин на р. Морава. Спускайки се надолу р. Ерма навлиза в тясна долина, образувана от планините Кървав камик и Въртоп, като леко разширение има чак при с. Клисура, където няма място за земеделска земя. Следва Малкото Знеполе, затворено от връзка между планините Кървав камик и Руй. Там е с. Стрезимировци, разделено в две държави. От него започва Голямото Знеполе, което свършва чак при Трън. След Трън започва ждрелота на р. Ерма. Тус е първото стеснение на реката, като надолу тя тече между планините Руй и Гребен. От страната на планината Гребен скалите са назъбени и наподобяват гребен, което е дало името на планината. Така долината на Ерма достига до мястото, където се събира с реките Звонска и Кусовранска. След това р. Ерма се провира между планините Влашка и Гребен. Към километър-два долината на реката е спокойна, но какво става след това! И от ляво и от дясно се спускат скални спусъци с наклон според мен 80-85 градуса спрямо хоризонталата. Може би няма да съм точен, но мисля, че тези спусъци са 6, всичките идват от дясно от към Гребен планина. От другата страна е нещо страшно. Ние ползваме понятието препасници за такива карствои скални страхотии.
Тези скални спусъци през 1941-1944 г. германците пробиват, правейки тунели за теснолинейка от Трън до Цариброд. Има и доста метални мостове между съседни скални спусъка. В този участък на ждрелото в чудно красива местност се намира Погановският манастир. След пробиването на тези тунели снежният капан по долините на реките Ерма, Звонска и Кусовранска пада и хората вече могат да се придвижват до Цариброд и Пирот. Предишната връзка е била само с Трън.
Ждрелото на р. Ерма свършва при с. Власи. След това долината се разширява, има място за ниви, за градини, за паша за животните. След с. Суково р. Ерма се влива в р. Нишава.
А сега за манастирите ни там:
Те имат близки съдби. Сърбите ги оставят да се разрушат сами, после ги изграждат отново и ги водят сръбски.
Първият манастир по течението на р. Ерма е този при с. Пайа. Съдбата му е точно такава – оставен да се разруши сам и после възстановен, така сега го водят древносръбски. А той е старобългарски. Какво уважение има сръбският синод към останката от нашия манастир се вижда от факта, че на огромния каменен кръст сърбите са счупили хоризанталната му част и са ооформили от тялото на кръста стъпало пред страничния вход на църквата.
Пак там наблизо има още един манастир „Св. Николай”, чакат го и него да падне. Дворът му се ползва за склад на трупи.
Следващият манастир е този между селата Искровци и моста на река Ерма при мястото, където в нея се вливат още две реки. Той е изцяло построен отново.
За разлика от тези манастири Погановският не се е разрушил и после да бъде възстановяван, той е запазен. Построен при останките на много древен манастир, които също се пазят. Там обаче монасите сега са сърби.
По-надолу по реката при с. Суково сега се реставрира тамошният манастир, много голям. Църквата му не е разрушена тя се ремонтира. Стопанските сгради според мен бяха изградеени отново. Отново тук дойдоха сръбски монаси, които не изглеждат много сериозни, спроде мен имат пазарно излъчване. Майстори са на ракията и кашкавала. Попитах един от тях има ли оброк на отсрещния хълм, където се вижда огромен прастар дъб. Той отговори, че е чувал да има, но не бил ходил там. Аз обаче отидох. И намерих орбочния кръст, срастнал се с дъба. Сръбските монаси за да заличат българските корени на вярата тук извадиха оброчния кръст пред църквата и гробните от гробовете на итумените на манастира и ги скриха. Аз обаче ги потам всеки път кога ще ги върнат на местата им. Гостите обаче не питат поради две причини – по-интересна им е ракията на монасите и кашкавала им, а кръстовете – те откъде да знаят, че ги е имало. Землището на манастира е огромно, годно за всичкии видове култури, опасва го реката.
В този регион има още един древеен български манастир „Св. Николай” с църква от времето на Иван Асен. И там има сръбски монаси. До нея е изградена нова църква и патриаршеска резиденция. Мястото на манастира е приказно красиво.
Ще спомена още два манастира наблизо. Смиловският манастир „Св. Кирик” е ремонтиран, има сръбски монахини. Като ме видяха те ми заобясняваха, че по едно време манастирът бил завладян от бугарите, но сега отново бил сръбски…Уважавам монахините, но тези неща пред мен не вървят. Аз направих луди веднаж Божиите „служители” от параклисчето пред НДК, пред което побиха кръст, откраднат от гроба на бай Цветан от гробището на Гинци.
Такава е съдбата и на огромния манастир „Св. Георги” при с. Темщица. Той е запазен, отлично подържан, там има сръбски монахини.
Светият синод на постомунистическа Сърбия много ми мяза на Светия синод на Путин – казвам така, защото патриархът на Русия е от КГБ и по тази линия е подчинен на Путин. Сръбският Свети синод също се меси в политиката на Сърбия спрямо българското население там, а тази политика е обезбългаряване на местата, където живеят българите в Западните покрайнини. Ето защо наричам тези, които ни наложиха Ньойския договор идиоти.
Описанието ще продължа под снимките, които ще поместя:
Паметникът на убитите през ВСВ сръбски партизани от Суково в бой с германските и бугарските фашисти. В това населено място, където етносът е български да се помести този надпис е провокация, подобно на смяната на името на Цариброд с Димитровград.Да не би в Цариброд хората да са се напивала с мастика като тараби, та са си кръстили града на Жоро Мастиката и не желаят да го сменят, а царибродчани пък не желаят да го приемат. Такива паметници има във всяко село с българско население за вменяване на чувството им за вина.
Синоним на дереджето в Сърбия днес. Какъвто е този камион от времето на Тито.
Новата жилищна сграда на Суковския манастир
Старата жилищна сграда
Камбанарията
Църквата
Оброчният кръст. Запознатите с тази тема ще го нарекат "кюстендилски"
Два гробни кръста на гробовете на починали български гумени,
днес - "прибрани" от сръбските монаси на склад.
Още няколко от кръстовете, прибрани от сърбите на "склад".
Днес теези кръстове hи няма, мисля, че ги извадиха през 2012 г.
Тук ждрелото, започнало от Трън свършва. В ясно от тази теснина е село Власи.
Село Власи. Има доста къщи купени от перничани.
Пътят е подръжан, но е много тесен. През тунелите разминаване
на автомобилите е невъзможно.
Jрън и Цариброд, двата български града германците мислели да
свързват с дековилка. Успяли да покопаят само тунелити, за линията
не останало време. Само че не те, а световната мафия спечели
войната и докара всички днешни беди на хората по света.
Ждрелото на р. Ерма към края му
Железен мост - тунел - път. Троица, устойчива като тази на
директора, на партийния секретар и на председателя на
профкомитета в държавите-примати.
Малко по нагоре съм си устройвам многокартно лагер. Когато се прибера от "разходката" ако има още слънце се къпя в реката, ако слънцето се е скрило
изведнаж става много студено.Една вечер полицайчета ме нъбудиха да ме
проверяват, но след разговора ни обещаха, че повече така няма да правят.
Бяха местни българи, добри момчета.
Тази снимка има аналог - пътят от с. Темщица за с. Топли дол.
Само че там скалата са дялали с длетата си римските роби.
Ето един скален пример, защо до прокопаването на тези тунели
преминаването покрай реката е било невъзможно и хората са
прехвърляли Влашката планина или Гребен планина, за да излезат
от скално-снежния капан и да се спуснат до гр. Цариборд или Пирот.
Официалният вход на Погановския манастир "Св. Йоан"
Следват снимки от Погановския манастир.
Две колони от прозорците на църквата
Къщата за гости на манастира
Магерницата
ПО ВЕРТИКАЛ КЪМ НЕИЗВЕСТНОТО
"Циркони" ще ударят центровете...
Благодаря за посвещението!
Тази тема е дълга, ако се видиим някога ще говорим по нея. Имам доста постинги за проблемите на Сърбия, мои разговори със сърби и българи там, присъствал съм на много лекции на Кръг "Слово", чрез което се борим за връщането на българските региони, незаконно задържани от Сърбия след разрада на Тройното кралство към България. От страна на която такива желания няма...