На запад от махалата Меча поляна след доста висок рид започват един комплекс от махали. Първата е Горна Горновица, като тя е най-високата. Под нея има още десетки махали, някои доста големи, други - с по няколко къши. Още по-на запад следва комплексът от махали Загъжене, днес Добравица. След тях идва с. Брезе, център на доста голям регион с махали. После Бракоьовци и Гинци. Живот е кипял тук. След колективизацията по заповед от СССР почти всички тези хора мигрират в София. Схемата е била твърде проста. Събират се всички хора от селото някъде край София, те посочват днешият квартал Захарна фабрика, който е бил тогава общинска земя и за една нощ построяват къща. Настанява се едно семейство, до ден-два идват от общината, но те са пред свършен факт - тук има хора с къща, нямат друг имот, отавяли са ги. Ток не имало дълго време, хората са си изкопавали кладенец за водата. Посочих квартала Требич, където са се заселили селяните от с. Равна, Годечко. В в днешния квартал Захарна фабрика първите заселници са били от махалите, които сега ще посетя, техните останки и къщи като черепи без очи..
  Днес ще достигна до махалите Горна Горновица по римски път между тях. Те са две - махалата Запад е на много хубаво за живеене място, махалата Изток е в гората, където къщите са сгушени сред дърветата, за да са запазени от бурите. Между двете  махали тече непресъхваща рекичка. На възвиишението над махалата Изток има оброк на Свети Илия, който ще покажа на снимките. Мястото се почита до днес, там се събират на изнасянето бивши горногорновци, днес софиянци.
   Под махалата Запад има останки от зидовете на огромен манастир, основан там заради наличието на карстов извор и римски път. Този манастир е бил на много красиво място - на рида, отделящ се от билото на Понора с направление към Искрец. Гледката е така красива на всички страни, че не може да се опише, трябва да се види. В момента пред очите ми е скалата на рида, на който е построена махалата Запад. Тази скала вероятно е ползвана за репер вероятно при строежа на римския път тук, тук той се разклонява, като хоризонталният участък отвежда към Меча поляна на друго голямо разклонение. Той е доста сериозен, втора категория и идвайки от с. Искрец по запазено трасе до днес достига билото на планината, където се събира с друг билен римски път, който наподобява по замисъл околовръстното шосе на София. Между двете махали от Искрец идва още едни римски път, който се включва в него. Тази инфраструктура на римляните, доста гъста тук е спомогнала да се заселии така убедително планината с животновъди.А планината тук, тя е като създадена от Господа да бъде обитавана от животновъди.
   Още един напуснат край, днес ничия земя, един кът от рая, хората прогонени поради прекъсване на това, което е влязло в гена им в резултат на стоците години тук и принуждаваенето им да приемат норми на живот, измислени от идиоти, напълно неприемливии за тях. Трудни са били условията на живот тук, но хората са се борили, работили, помагали са си , прощавали са си, не са се крали, защото всичо им е било извън къщите, обичали са се, раждали са много деца, защото в тежката работа са им трябвали помощници. Но пък всичко, дори животът на хората е зависел от самите тях, те са работили за себе си, били са свободни хора. Животът на планинците е тежък не само заради суровия климат, но и поради това, че те през зимата работят за животните си и не почиват както селяните от полето.
    Тук напомням отново за казаното от една баба, която е разговаряла с туристка. Бабата, живееща в Искрец се оплакала, че й е тясто. И пояснила , че била от Горновица, от където всичко се виждало, а Искрец от всякъде бил затворен с планини. Аз съм човекът, който разбира бабата, защото добре познавам селото, където е минал животът й. Да се покачиш на скалата, ползвана за репер при разклонението на римския път, да погледнеш към планината, към дълбоката долина с водопада, към препасниците, към пещерите, към светите места - това наистина е вдъхновение.
   Тази разходка посвещавам на една дама, която е толкова ангажирана, че не може да посети тези места. Поне виртуално да ги посети. Покана от мен - това е единственият шанс за поканения да упознае някакви красоти. Друг, който да го заведе там едва ли има.
    Приятна разходка с мен. 



                          Излизам от мястото, където е с. Меча поляна.



              Близо изглежда билото на планината, но до него се връви два часа.



                                           Зад този рид е с. Меча поляна.























       Римският път между Меча поляна и Горна Горновица







               Вече съм в землището на някогашната  махала Горна Горновица.



Изоставените пасища се замозалесяват с борови гори. Същият процес започна в Родопите при Имаретя /Хайдушки полани/ и днес там не се виждат вече ливадите.







                                              Минивъртопче



На оброчището Свети Илия съм. За да има вода за хората тук селяниите са копали кладенец. Върху каменния му зид сега има поставен пръстен, за де рипне в него някое животно.







                    Моят силует върху водата в клраденеца.







                                                 Кръстът на оброка



                                Интересен камък до оброка. Докарал го е някой.











                                      Някогашните пасища на селото






                                           Останки от ограда на имот


 
                           Следват снимки от хкъщи на махалата Изток.



На скатовете на този рид в защитени от бурите гънки и покрай карстов извор и река е разположена махалата Запад.



В първата гънка, която не е защитена добре от ветровете дърветата около къщите са опазени, там е махалата Изток. Вижда се втората гънка с махалата Запад, доста по-дълбока, на завет. Там дърветата се заменени с плодни.











                                     Поляните около оброка над махалата















            Долу в топлото полуподземие - животните, горе - храната им..



              Горе стопаните - под тях кравите, за да ги топлят през зимата.



                     Останки от къща. С волски каруци са карани до тук камъните.



                             Руини, това ни докара колхолизацията....



                        Да избягаш от дома си, трудно се вема такова решение.



    /Следва/

" Още един напуснат край, днес ничия земя, един кът от рая, хората прогонени поради прекъсване на това, което е влязло в гена им в резултат на стоците години тук и принуждаваенето им да приемат норми на живот, измислени от идиоти, напълно неприемливии за тях. Трудни са били условията на живот тук, но хората са се борили, работили, помагали са си , прощавали са си, не са се крали, защото всичо им е било извън къщите, обичали са се, раждали са много деца, защото в тежката работа са им трябвали помощници. Но пък всичко, дори животът на хората е зависел от самите тях, те са работили за себе си, били са свободни хора. "

***

България, която напускаме.

Мило и българско, ама хора няма в тази красота.