С посвещение на г/ца Руми, която обича Балкана както аз: 

    Меча поляна е махала, възникнала благодарение на един римски път от Искрец, който пресича Понор планина и слиза в Зимевица. Без този път проникването до прекрасното място за живот в изворната област на р. Сиренена, където е основана махалата щеше да бъде невъзможно. Пътят преминаава по почти отвесен скат над реката. Мястото на махалата е като създадено от Господ за животновъди. Има и равни площи за градини, за ниви.
   За да се достигне махалата Меча поляна се преминава през една от трите махали с име Добърчин, които са над Диспансера в Искрец. Те са разположени в изворна област на съседна река, сред прекрасна местнос, над която се виши Каишовият връх. Махалите Добръчин са силно облезлюдени. По времето на първия мандат на Емил Иванов, кметът на Своге от ДПС, цялата местност където са махалите и горите над тях бяха продадени на един собственик на фирма-менте за таксита, арабина Ашраф, който е бушон на Догана. Стотици дела заведоха хората след това, че имотите им са отнети.
   Пътят от махалата Добърчин към махала Меча поляна преминава по много стръмен скат, издялан в скалата от римските роби. Красотата е забележителна. Той е бил разширяван, за да могат да пътуват по него малки камиони. 
   Селото е разположено в изворна област на реката, която идва от ляво, преминавайки през скална цепнатина. Малко над цепнатината е карстовият й ивор, непресъхващ, а през пролетта от висококто идва много вода. Селото носи името си от мечото свърталище тук, възникнало поради благоприятния климат с много диви плодове и пещери, където мечките спят зимния си сън. Над селото има една пещера, където са зимували най-много мечки някога. Аз съм влизал в нея, сега там няма нито една. Мечото свърталище продължава на запад, където също има много пещери сред и над скалния венец Омегата. Там има непресъхваща река и един прекрасеен водорад, наречен Добравиишки. Самите мена Добравица, Добърчин, показват, че тук местата за живеене са били добри.
   След колективизицията махалата Меча поляна се обезлюдява. Всички хора се договарят и една сутрин поемат незаконно към Своге, София и други градове, изоставяйки къщите си. От тогава махалата е мъртвило, красотата й обаче е непреходна. Вдъхновение е да погледнеш от селото към заобикалящите го планини или горе от тях да видиш селото. В селото има голяма църква, преравяна многократно от иманяри и два оброка. Когато съм в селото се разхождам из него и не ми се прибира.
   До селото достига римският път от Добърчин и в него се разклонява на три. На запад продължава един към с. Добравица. Той преминаава през с. Горна Горновица, после през останки от манастир. Маршрутът е прекрасен. На изток пердаши друг римски път, който прехвърля Каишовата седловина и слиза в с. Заселе. Трети път продължава нагоре в планината, прехвърля я и слиза в с. Зимевица. От тези пътища днес се ползва само този до Каишовата седловина, другите стават все по-трудни за ползване.
   Маршрути, които могат да се предприемат от с. Меча поляна има много, ще опиша няколко. 
     1. Специално до Мечата дупка и после до билото. Достигането до Мечата дупка и улучването й е работа трудна. Не опасна, трудна. Слизането може да стане в с. Зимевица, в с.Бреезе, в с. Бов, в с. Искрец.  Посещава се скалата Арката, красива е като другата красавица, Омегата, под която има водопад.

     2. По римсккия път на запад към село Горна Горновица, после до Добравица и до с. Искрец. Минава се през чудни места, покра разрушен манасир, покрай водопад и под скалата Омега.
   
     3. До Каишовия превал, от който може да се тръгне към вр. Грохотен и да се слезе в Своге, като от превала може да се отиде на симола на Понора, вр. Булата и да се слезе в с. Заноге и после по Вазовата пътека.
     
    4. По римския път, започващ почти от църквата нагоре ком билото на Понора и после към Брезе или Зимевица или Заноге и Бов.

    Това са четири направления, от всяко от тях има отклонения за прекрасни места.
     Приятна виртуална разходка с мен? 




              Каишовият връх но не от най-убедителното му за сника място.



                               Още един поглед към Каишовия връх



                                            Вижда се билото на Понора.



                                          Поляни към с. Добърчин



                             Изоставените градини на с. Добърчин



         Цветя тук има много. Първите са жълти.















Отсрещният бряг на реката, и той много върл, както тук хората казват. Аз гледам брега от изток, но от западната му страна има равни високи места с гори, ливади, села.







                      Скали, надвесени над реката.



















                         Приилиича на нещо...















  Ето я и махалата Меча поляна много от далеч.Вижда се и извора на реката.







         Тук се виждат доста места, където са зимувалии вероятно някога мечки.















                                  Един от върховете на Понора



                                                    Скала над селото



                                      Нагоре към билото!



Ето го и билото. То не е никакво било, а едно от страниците на едно огромно каменно корито. Такиива корита заграждат понорите, увразите и въртопите, коита са по билото на планината.



На тези две снимки съм поместил карстовия извор, заради който селото е основано тук.











Вижда хсе останак от римски път трета категория, широк около 150 см. и само с един ред камъни.



                                    Сухо- и топлоустойчиво цвете



                Под тази скала е Мечата дупка, ще я снимам фронтално по-къно.



                                 Каишовият връх, погледнат от друго място.







        Вече съм на билото, тръгвам за вр. Булата. Ще ползвам билния римски път.



В ляво от левия връх - тези върхове наподобяват цици - се намира скалният феномен Арката. Скалният му венец е много стръмен, а в него расте широколистна гора. Аз считам Арката за втория символ на Понора, но Булата се вижда дори долу от Искъра и е по-известен.

След колективизицията махалата Меча поляна се обезлюдява. Всички хора се договарят и една сутрин поемат незаконно към Своге, София и други градове, изоставяйки къщите си. От тогава махалата е мъртвило, красотата й обаче е непреходна. Вдъхновение е да погледнеш от селото към заобикалящите го планини или горе от тях да видиш селото. В селото има голяма църква, преравяна многократно от иманяри и два оброка. Когато съм в селото се разхождам из него и не ми се прибира.

***
Бягство от Рая .

Това са невероятни места. Божествена природа. Красоти.
Тук е кипял живот.
А ето - хората избягали.

Бягането вече става от България. Днес протестирахме срещу повишаването на цените на водата, които от 1,50 лв. трябва да станат по 8 лв. на кубик за няколко години. При това печалбите ще отиват в чужбина, защото концесионерите вземат годишно по 10000000 лв. заплати и не остава нищо за нови мрежи или ремонти. Това правят при 70% загуби на водата и заплати на тримата им директори по 207000 лв. на месец. И от КЕВР, МРРБ и МОСВ им кандисват. Кой ще остане да живее в такава държава на организирани междунордни престъпници. Вместо да се намесят в този процес, обмудсманката и главния прокурор си правят секуро, това било от компетенцията на председателя на КЕВР. А той - функционално неграотен, с поведение на дете-идиотче и корумпиран....
Ще има актуализииране на дисциплината фърляне на сърп и чук и бягане зад граница.