В мой постинг от преди 3-4 години поместих снимки на ж. п. моста над р. Тополница до гара Копривщица. При строежа му има допусната конструктивна грешка - колоните и сводовете, които достигат до водата не са изпълнени по утвърдения при такива случай метод на каменния кофраж, а с дървен. Така бетонът остава открит на атмосферните условия, в случая и на досега с водата на реката и колкото и силен да е, той след определени години живот започва да се руши. Имам снимки на оголена аарматура на моста, това са железа с нтомера към Ф54. Бетонът се е откъртил от тях, арматурата корозира.
   Няма да падне скоро мостът, но това е признак, че той се руши. Аз имам сроителни умения, но в случая не ми достигат до степен, да си представя как арматурата по част от този свод ще може да се покрие с допълнителна мантия от железобетон, за да се спре рушенето на моста.

   Вторият мост, който се руши е виадуктът при местонстта Жерково. В един участък виадуктът преминава над с. Потоп, едно обезлюдено вече село. Тази зима имах възможността да пътувам с кола до селото, където да бъда оставен за 4-5 часа и после да ме върнат обратно. Над селото е естността Жерково, където бе направен комплекс, напомнящ за делата на народните отмъстители от Народната освободителната армия "Чавдар". Много труд и пари се хвърлиха по този комплекс, много нещо се извлачи от него ог ботевградските цигани за скрап, превръщайки го в пълна скръб. От този комплекс започмва един от най-красивите преходи към Мургаш по Жерковското дере. Като красота то е уникално за Мургашкия балкан. Започва с доста голяма теснина, по която габровите дървета са д иаметър към метър. Направен път за джипове. После теснината се разширява и се достига до място, където някога имаше рибарници. Те бяха построени за жената на Пенчо Кубадински, която била рибарка. Същите по конструкция рибарници за нея бяха построени по реката покрай резервата Карамуш до Лъки. Където са рибарниците се събират две еднакви реки, а по рида между тях започва пътека към централното било на планината. Тя излиза на прекрасна поляна под букова гора, покриваща билото на планината в този участък. После се преминава покрай опожарената от жандармерията стара хижа Мургаш и се излиза на рида, свързващ вр. Мургаш с хижа Мургаш. Този рид е началото на Софийската планина, която свършва чак при Калотина и по площ е поне 4 пъти по-голяма от тази на Витоша.
   Не можеше да се върви докъдето ми се искаше, върнах се един час по рано в с. Потоп. Минах под виадукта, разгредах го, видях, че колоните, които държан моста /виадукта/ са в много лошо състояние. Те са били построени некачествено, което е видно от това, колко близо до кофража е била арматурата им. Поради стичането на киселинна вода от моста по колоните, бетонът по тях се е размил, откритата арматура е заплашена с ускорена от тази вода корозия. Не мога да преценя колко високи са колоните, но повредите се виждат по цялата им височина. В долната част се вижат опити да се замаже арматурата със силна вароциментова замазка, за да няма досег с въздуха, но тя е изпадала. Попитах един възрастен човек кога са обмазвани колониите, не можа да си спомни. Според него преди 1989 г.
   За да се отстранят тези повреди и да не се наложи да се престроява виадукта ако те загубят механическата си и вибрационна устройчивост, необходима е колоните да се консервират с отлят около тях пояс от пространствено /обемно/ силно армиран бетон. Той трябва да започне от фусовете им, до коити трябва да се достигне, да се измият до абсолютна чистота от хумус бетонните части и да започне по метода на пълзящия ковхаж да се налива рядък бетон. Когато този пояс достигне почти до горе ще трябва мостът да се затвори поне за месец и да се налее бетонът до мястото, където бетоните платна лежат на тези колони и се поправи хидроизолацията. Това е много скъп ремонт, но участъкът е навралгичен - виадукт - и трябва да се направи. Иначе - лошо. Или мостът ще даде отклонение и ще бъде затворен, като в случай решението е събарянето му и построяване на нов или ще стане по-голяма беля.
   Съжарявам, че не носих фотоапарат апарат със себе си, но имам да ходя пак натам. Аз ползвах случая да попитам за народния отмъстител Александър Цветков, за който се твърди, че е от с. Потоп или с. Чурек. Той е бил към отряда Чавдар, от името на който е изпълнявал смъртни присъди из Ботевградско. Отивал е в някое село или град, ятякът му показва фашиста, който трябва да блъде убит - бирника, учителя, попа, шефа на пощата, доктора - и народният отмъстител започва да го следи. Издебва го, убива го и веднага напуска селото. При едно такова бягство олаче от село той е бил подгонен и убит при престрелка. Доста фашисти е избил този човек и се интересувам за него, но същият този възрастен човек, когото питах кога е ремонтиран моста не бе чувал такова име. Вероятно народният отмъстител е от с. Чурек.Това село вече е извън инетерсите ми и нямам планове де ходя по региона му -отново прекрасен. Ако поподна на мовек от Чурек ще попитам за този народен отмъстител. 
   Сега ще поместя снимки на два моста от 1890 г. когато технологията е била кофраж от декоративна камеенна зидария, напълвана със силно армиран железобетон. При нея се работи по метода на пълзящия кофраж. Този метод се ползвал някъде но 1950 г. когато вече занаятът каменари и зидари отпада от номенклатурата на страната и започва технолигията с гол бетон. Има обаче мостове, строени по двете технологии, като каменният кофраж на сводовете на моста вече не се прави, няма майстори за това...




                                                    Ж. п. мост от 1890 г.











Все едно поети са зидали камъните, така красиво е изпълнението.







Сводът на моста. Камъните имат засечки, за да навлиза в тях бетон и да не паднат.



           Длетатата са надраскали цял един пояс на колоната за красота.



                                 Този пояс пък има друга окраска.



                         Централната колона на моста - поезия с камъни!







Не само за красота е превен този абзатц, но и за опора за скелето.



Този мост е над р. Искър, строен година - две ппреди ж. п. моста. По него са доставяни материалите за ж. п. моста.



















Такова нещо вече не може да се построи, майсторите му почиват вече от делата си. Технологиите тук са от 1890 г., затова мостът е по-голям и здрав от този на Колю Фичето до гр. Бяла, а също и от този при с. Невестино, но кето красота не се наемам кажа кой е пръв.







За този фус се е търсела скала в реката, върху която той да стъпи. После върху тази скала се прави голяма вдлъбнатина, за де не се плъзне фуса по скалата. Сега майсторите по магистралите дават гаранция 3 години, този е от 1888 г.







Тук обяснявам конструкцията на моста:
Строи се каменният кофраж 2-3 м. по височина, прави се арматурата в него, налива се бетон.Продължава се. Бетон не се вижда никъде или пък арматура. Бетонът носи конструкцията, камъните са за красота.


















Не е възможно тазии Божия красота над моста да не е вдъхновявала майсторите да се опитат да я достигна.

   С пожелание които не се посетили Ардинския шейтан да го посетят, а аз ще покажа още едни мост, Извитият.

Веднага ще обвини Бойко Борисов.

За пет дни Герджикът прави повече отколкото Бойко за пет години!
Едно пояснение:
Герджикоглу е фомилия, която турците дават на децата на хората с недъг. Това означава, че тези, които вземат за съпруг/з/и хора от род с недъзи по фамилията са предупредени. Друга такава фамилия са Бокоглу. Бок означава човешко лайно, а фашкъ - животинско. Ако в някой род насирането е било присъщо за тях, децата им са били кръщавани Бокови. Има и други такива имена - Колаксъзови, Узунови, Даалиеви, Балабанови, Кючукови.
Това вече се прави и в Голямата страна. Знам един професор с псевдоним /подчертавам, това не му е името/ Гламидий Гонореев. За да му дадат такъв прякор, трябва да е имало някакъв повод, а защо не и причина..