Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.02.2017 23:09 - СВЕТОТО МЯСТО НА ИСКЪРСКИЯ ПРОЛОМ - 1
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 2610 Коментари: 5 Гласове:
7

Последна промяна: 22.02.2017 14:36

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 

              СВЕТОТО  МЯСТО  НА  ИСКЪРСКИЯ  ПРОЛОМ

 

   Първият ми постинг в Блог. бг преди 8 години бе за Искърският пролом. В него описах около 2000 кв. км. площ на Балкана от вр. Ком до вр. Мургаш, а също и планините, неразделна част от Балкана,  носещи различни имена. Орографията и хидрографията на този регион е много сложна, може би само Родопа  има подобен характер. Един пример ще дам: От Искърския пролом към вр. Мургаш се отправят четири големи планински рида, събират се в него и продължават като един. От вр. Мургаш извират пък седем големи реки. В този участък Балканът е широк по права линия над 40 км, а страничният му огромен рид, носещ името Ржана планина е по-висок от успоредното муцентрално било.

 

     Искърският пролом разделя Балкана на Западен и Централен. Западният Балкан свършва чак при устието на р. Тимок в река Дунав, а Централният – при седловината, където е ж. п. гара Кръстец. След него започва Източният Балкан, и той огромен като територия, но пък нисък и населен. Най-непознат за хората остава Западният Балкан, билото на който който  малко след Ком – от вр. Сребрен - става държавна граница. До 1989 г. под билото му преминаваше клеон и достъпът до него бе невъзможен. Когато той стана възможен, вече няма кой да ходи по него, животът се промени. В началото младежите заседнаха пред компютрите, сега – над телефоните. Като турист и просветен любител краевед аз считам Западния Балкан за една от най-интересните български планини. Въпреки жестоката сеч на буковите гори, неговите прелести не могат да бъдат унищожени. Ще посоча само една негова особеност – няколко десетки са първокласните римските пътища, които пресичат билото му, а такова кръстовище на  римски пътища, каквато е седловината между върховете Трите чуки и Вражата глава вероятно няма и в Европа. Поне по пет пътища от двете му стрени се събираат там, отделно мрежа от стратегически пътища ги свързва от двете страни на билото и излиза на различни седловини на билния римски път. Тук вероятно е бил някакъв стратегически център на римляните,  защото в яката на Бълкана има останки от населявани целогодишно римски заселища. Най-популялно е това над с. Лютиброд и Римската къща вп местността Ритлито, отстояваща на природните стихии 2000 години.

    Западният Балкан е харатерен и с нещо друго, със светите се места в един доста обширен негов регион.  Те започват от Искърския пролом и продължават на запад, достигайки чак до гр. Пирот, който до ПСВ е българска територя. Там до сега там живеят българи. До Своге пък има и цяла света планана, позната с името Манастирище, и тя част от Балкана. Тази планина е центърът на светите места, защото тя е била хистиянско светилище след покръстването на България с много манастири по нея, разрушени през ХІV век от турците. Съседните й планини обаче също са имали доста манастири, и те разрушили от турците. При някои от разрушенията още личат каменните основи на църквите, най-запазени обаче до днес са стените на манастирските огради. С камъни от тези стени по-късно са строени къщите на махалите при заселването на животновъди по тези места. Най-дългата манастирска ограда, покрай която съм се движил е тази до с. Дреново, Свогенско. Дължината й е поне два км.

    Източно от Пролома светите места са доста по-малко. Има запазени основи на разрушена църква в местността Тръстеная над Лакатник. Горе на поляната до езерата също е имало някакво светилище, защото там има оброк.

   В резултат на многогодишните ми пътувания по планините на България съм придобил някои умения, едно от които е да се ориентирам добре. Ако го нямах това умение, вероятността да съм останал някъде в планината можеше да стане реалност. Имам си специална система, при която си набелязвам репери когато се придвижвам и ги запомням, за да мога да се върна. Заслугата за това си е само моя. Не считам, че е моя заслугата обаче за други мои умения, като напр. умението ми да строя красиви, декоративни зидове с камък. Никой не ме е учил, но не се давам на майсторите. Ще добавя, че имам усет за още две неща, които сега ще опиша.

   Придвиждайки се по планината усещам дали съм на трасе на римски път, би бил той и неразпознаваем в участъка му, който ползвам. Както някои хора усещат къде под тях има вода и я откриват, аз така мога да откривам римски пътища - усещам въздействие на някаква енергия върху мен. Това се случва независими дали трасето е вече разрушено или се е превърнало отново в гора. Тогава започвам да се оглеждам по скалите за следи от длетата на робите, разбивали скалата, за да премине трасето на пътя по нея. Като турист, упознал Западния Балкан с неговите първокласни римски пътища и Източните Родопи, със строените там стратегически пътища съм ползвал при придвижването си по тях толкова много римски пътища, колкото едва ли е ползвал някой друг. Не само по тези планини съм ползвал римски пътища, а по още десетки. В момента си спомням за един римски път, до днес централна улица на с. Трап, Годечко. Хората са родени там, казват му друма, но не знаят, че е римски. Не знаят, че такава е и чешмата малко по-надолу при автогарата на Годеч. Чешмите по Годечкото корито хората наричат латински.

    Така, както мога да откривам римски пътища, в по-слаба степен мога да откривам и свети места, които преобладават не само в Запания Балкан, но и в планините, част от него – Понора, Видлич, Малата и Големата планина, Чепън, Три уши - или съседните на Балкана планини като Гребен, Влашка планина и Руй. Спомням си веднаж как бях на Суковския манастир и се загледах към един  връх над него с огромен дъб. Оставих си пириятелите – и натам. Видя ли място, където се съмнявам, че има оброк отивам там, казвам някаква молитва и докосвам кръста. Изключено е ако видя място, където е вероятно да има оброк да не се отклоня от пътя си зда да го посетя. Под върха над Суковския манастир има гробище, още един признак, че тук има оброк. Оброкът бе толкова древен, че каменния кръст се бе срастнал с дъба и стърчеше от него успоредно на земята. Сега си спомням как друго едно такова място ме привлече и открих още един оброк на хълм над с. Долни Квиродол в Западните покрайнни. Един огромен кърст, поне тон, изваден от иманярите и хвърлен на земята, но пък останал здрав.

    Оброците – това са свети места, изпълнявали ролята на църкви по отдалечените в плананата махали. В оброци са превърнати и местата, където са били българските манастири, разрушени от турците. Там са побити най-величавите кръстове, изработени от каменорезбарите в с. Гинци. Там е имало такъв занаят, като последните майстори работят до около 1950 г, когато по гробовете престават да се поставят кръстове, а  петолъчки. Отделни фамилии също са правили оброци до имотите си или в самите имоти, като са поръчвали за целта кръстове на името на определен светия. Кръстовете са били освещавани, а оброците е трябвало да носят здраве на хората и добитъка, берекет. И аз направих оброк на името на Св. Иван Рилски на вр. Увеса, малко над останките на разрушен манастир над с. Осеновлак. Към него имаше и прекрасно метално минипараклисче. Цигани конекрадци от с. Литаково след неуспешен опиит за кражба на коне са нощували там, след което разкошният каменен кръст бе потрошен с чук, а металният кръст върху минипараклиса бе изтръгант и на покрива му зейна дупка. Проклети да са тези изроди. Металното минипараклисче е бетонираноо и е доста трудно да се извади от фундаманта си, затова не е било откраднато за скрап. Аз направих и втори метален минипараклис, доста по-голям, който бетонирахме при оброка на махала Лескова. Той си стои до днес.

    Казах, че от Искърския пролом на запад започват местата с оброци. Границите обаче винааги са размити, дори и държавните. Има доста случаи на българи, харесали си сръбкини от другата страна на границата, сръбкините им кандисали и обратно. Ако най-големият християнски център, днес вместо с манастири с оброци по него от запад на Искъра е планината Манастирище, то на изток от Искъра тази роля изпълнява регионът на село Бов. Това село, както и селата Орландовци и Кондофрай са основани преди над 800 години от пленници на Иван Асен І, които са били заселени задължително по тези места, за да не бъдат избити. За маркиз Сен дьо Бов е избрано мястото на днешното село Бов, носещо неговото име. За принц Орландо е избрано място, където днес са Софийските централни гробища, а контът Дьо Фрей пък е бил засеелен по Радомирско. Селото Кондофрай, за което радомирци казват, че там картофите са като портокали, носи неговото име. Вече повече от 800 години. Тези заселници са се кърстотали с наши момичета и така те са оставили наследници по тези места. Както болните ирландци от туберкулоза и други страшни болести, дошли да се лекуват заради хубавия здрав климат на Трънско. Които оздравяли останали тук и се оженили за трънчанки, та и до днес измежду жените има такива с червеникави коси.

   Красив е Искърският пролом, но хората се удиввяат обикновеено на Черепишките скали, на скалите Свражен и Кобилските стени при Оплетня, на Лакатнишките скали. Според мен центърът на красотата на този пролом е от двете странии на мястото, където е ж. п. гара Бов. От западната страна на реката се издига Понорът с неговия символ, вр. Була, вижда се и водопадат Скакля. На запад от Искъра и на изток от него красотите са доста различни. Като природа от запад е по-красиво, но пък от изток мястото някак е по-силно. Долу, където сега е гара Бов е абсолютно непригодно за жевеене. Къщите са строени там от работнициите по железницата след построяването й.

    Ретионът на село Бов има някякво излъчване, което аз прехващам и той се явява за мен от местата, които аз наричам силни. Много пъти съм бил там, предимно през зимата, но съм бил и през другите годишни времена. Чувствал съм се като на родното си място, упознал съм региона напълно, ще опиша накрая и някои преходи от тук, всичките прекрарсни.

     Силата на това място явно са усещали и други преди мен, защото в самото село, около селото и по махалите му има около 30 оброка. Кога са правени те не се знае. Обикновено оброкът е на лично място, тук оброци има и сред дърветата, до изворите, покрай рекичките. Но и на места, които са типично оброчни. Тук се разказва, как по времето на един кмет болести и други бели постигнали хората тук. Деца умирали, добитък умирал, нивите не раждали. Посъветвали кметът да отиде при Баба Ванга и да попита какво са сторили, та Бог ги наказва. Отишъл кметът, Баба Ванга го подбрала още на вратата, че е кмет на свято място, а всички от селото са забравили за светите места, не ги подръжат, те дори са станала трудни за откриване. Казала му да се върне, да заповяда на селяните да почистят оброците, ако кръстовете са повредени от времето, да направят втори кръст и да го побият до стария. Селяните сторили това, дори се престарали, до всеки кръст направили още по един и така единствено в с. Бов оброците са с по два кръста. Един от тях над училището даже е с три кръста. Тъй като кръстовете са правени от любители те са съвсем прости като изработка, нямат нищо общо с тези от другата страна на Искъра, цитирам с. Завидовци. От това време е останал замъсъл да се построи църква при оброка Успение Богородично, което стана преди 10-15 години.

    Чувствайки  силата на това място, тук се молех да имам внуче и благодаря на Света Богородица, това се случи на 30. 08 2013 г. Купих една икона по този случай на Св. Иван Рилски и я поставих в църквата. Винаги, когато минавам от там се отбивам в църквата, благодаря на Света Богородица и поставям пари вън върху двата кръста. На иконата на стената съм написал на гърба датата на поставянето и името ми.

   В този регион през лятото на почивка е идвал и Иван Вазов. Да избере от целия Искърски пролом точно това място за почивка едва ли е случайно. Тук той отсяда в махалата Данговци, къдото хората му оказват гостоприемство. Дават му хубава стая с изглед към долината на р. Трескавец, дават му кон и водач, да се разхожда по тези места. С коня и водача си, бай Младен, Вазов се разхожда из този тогава мегакомплекс от махали, на конете по брод пресичат Искъра и преминават от другата страна. Там по стария път през с. Скакля за с. Заселе Вазов научава за дядо Йоцо. Спомням си за разказа и настръхвам - това е разказът, който ме е развълнувал най-силно. Вазов се изкачва на мястото, където е била кошарата на дядо Йоцо, отива на Злата скала, от която той с шапката си поздравява влака, за него новата България. Горе на Заселе Вазов пише стихотворения, влезли в стихосбирката му Скитнишки песни.

    И при Данговците Вазов има емоции – той се влюбва в ученичката Лица, дъщеря на Данговеца, голяма красавица. Вазов я е наричал Лица Хубавица, казано ми от внука на Данговци, бай Ангел, днес живущ в Гара Бов.

    Данговци е прякор на тази фамилия, означава буйни, свободни хора, произлиза от турската дума даалии. Данговците са си поръчали и каменен кръст, на който са написвали името на всеки починал. Аз познавам бай Ангел, внук на данговеца по линия на негова дъщеря от много години. За жалост синът му на 36 годин почина от рак.

   И друг приятел имах тук, едно куче, голямо като мечка. Винаги му носех храна, когато отивах натам. Един идиот го застреля. Точно този ден, когато храната остана, след мен тръгна чакал, нахраних него. Чакалите не са агресвини, опасни, те тръгват след човека ако са много гладни и ядот всичко, кото им оставиш. Голям номер стана с дъщеря ми веднаж, когато по теези места след нас тръгна чакал. Тя така се изплаши, че се върнахме.

     Един спомен с Мечо, така се казваше огромното куче. Беше страшен студ, снегът бе като брашно. Мечо яде каквото му бях донесъл. Изведнаж една вихрушка започна да се върти около нас, стана тъмно от издухания сняг. Аз се изплаших, но на метри под нас имаше къща. Мечо обаче яде, все едно нищо. Казвам си, значи тези работи стават тук и се успокоих. До минута или по-малко вихрушката отиде да се върти другаде. Мечо ме успокои.

     Видно от това, коеоо изложих, връзката ми с региона на Бов е доста отдавна, мисля, че още от 1964 или 1965 г. Промените тук, изразяващи се в обезселването на селото от към постоянно живеещи тук хора и изоставяне на къщите с временно ползване, пръкването на мутробарици, към това ще се върна.

    Сега за маршрутите с иизходна точка село Бов, те всичките са прекрасни.

    Първи маршрут:

    Ползва се за придвижване долината на р. Трескавец, която е обявена за резерват. Тръгва се от ж. п. гара Бов. В долната си част долината е тясна, махалите са горе по високоото с изложение юг. Нагоре обаче долината се разширява и разклонява от притоци на рекички, покрай всички от които от южната страна има махали. Те са пъхнати на завет в две гънки между къси стръмни ридове. Тези махали достигат до височина 1300 м. н. в. защото природните условия тук са прекрасни. Над изворната област на реката има прекрасна обгледна поляна с изглед към вр. Издремец с две езера на нея.

 

    Втори маршрут:

    Той започва от селото с направлениее към махала Кръст. Минава се покрай две оброчища с по два кръста. Такова прекрасно място като това, където е разположена махала Кръст се среща рядко. Отгоре тя е закътана със скали и борови гори, има обилен карстов извор, начало на река. Мястото е една леко наклонена поляна, открита само на юг. От нея се отива за махала Данговци, като може да се продължи  след достигането й към долината на р. Трескавец. По шосето горе по рида се продължава към местата, където бяха сградите на рудника, после почивни станции за децата от морето. Циганите от квартал Тунел №8 униищожиха този приказен кът. Ужасно е да се минава сега покрай това грозилище сред красивата природа. Пътят излиза на поляната с оброка, като се събира с пътеката, идваща по долината на река Трескавеец. Може да се продължи към вр. Издремец, към х. Трескавеец, да се слезе към манастира Седемте престола, да се прродължи към планината над спирка Пролет.

    Над спирка Пролет срещнах убиеца, който се представняше за монах и избиваше възрастни хора за храната им и за пари. Хванаха го, показаха го по телевизията. Прякорът му беше Врачанина, в Осеновлашко го наричаха попът-менте, бивш затворник.

 

    Трети маршрут:

    От с. Бов се отива до с. Бовско Луково и от там по междуселски път до с. Лакатник. Минава се по изворна област на река, скачаща във водопад до ж. п. линията преди Гара Лакатник. Не е населено само там, където няма слънчеви места. Към Лакатник най-красив е маршрутът през махала Пропаз. Слизането обаче към гарата става по тясна скалиста пътека.

 

     Четвърти маршрут:

     В района на селото има два водопада, образувани от две, скачащи в бездната реки на 90 градуса. По долината на реката може да се слезе до щосето. При водопадите е скална приказка. Една от скалите се казва Зидо, друга Куро, има и още имена. Малко е опасно, но трябва да се достигне по ската до левия водопад, защото остава скрит, а и той е прекрасен. Ако е валял дъжд не става, защото земята е глинста.

 

    Пети маршрут:

    От с Бов се тръгва за махала Кръст, достига се превал между върховете Гарвана и Издремец и се преминава в долината, където е разположено с. Лакатник. Ако не се прехвърли тази седловина и се продължи нагоре, достигат се езерата, слиза се на хижа Тръстеная, пред която има опожарена древна църква и от там се слиза в с. Лакатник.

 

  Шести маршрут с две възможности:

  От с. Бов се слиза в долината на р. Трескавец и по някоя пътека се тръгва в посока на с. Желен. Втора възможност е да се продължи по рида, който достига вр. Издремец и да се слезе в с. Лесков дол. Пътища поради сечищата има много, избира се този, който води в желаната посока. Тук мечки още няма, само през зимата има чакали, но те не са опасни.

 

     След 800 годишна история на възход, сталинската колективизация за 45 години унищожи и това населено място. Одържавиха горите на хората, ливадите, нивите им, взеха им добитъка, каруците. Където нямаше коопериране на земята, което се извърши в плодородното поле, се извърши одържавяване. Останали без средствата си за производство, което означава без поминък, хората от Бов се отправиха към София да работят по заводите. Тук след Деветото се добиваше медна руда и се извършваше флотацията й, това осигуряваше малко работни места. При флотацията шламът се изливаше в река Трескавац и от нея в р. Искър. След 1989 г. мутра купи заводите и ги затвори, след което се извърши обезскрапяването им. След жилищната част, която бе разрушена за скрап, същата съдба имаше и завода. Тези соцстрашилища стърчат до днес, ако ще се премахват трябват много пари. И взривове за бетона.

     Останали без никакъв поминък и неплестанно атакувани от ромбригадите, почти всички хора се изселиха от с. Бов, може би сега там живеят постоянно най-много десетина семейство от стари и много стари хора. Хора за автобуса няма, той пътува празен едни-два пъти в седмицата. Виждал съм как през деня цигани влязоха в двора на една старица да я питат има ли вълна за продаване. Тя им казваше, вдовица съм, не само вълна, нищо нямам, но това бе повод да влезат в двора й да огледат има ли нещо за крадене. Влязох и аз в двора под предлог да питам бабата за къщата на човек, чието име измислих. Циганите излязоха. Бабата бе съвсем сама и щяха да я ограбят.

    Къщите на хората започват от село Бов, като отделни махали има чак зад вр. Яворец, което означава над 1300 м. н. в. и на поляната Тръстеная. Тук  там има по една баба, чиито синове идват да й носят храна. Необитаеемите къщи са разбити и от тях всичко е изнесено. Извадена е ии дограмата за да се изгори. Пълна разруха. Когато е бил тук Вазов, всичко е било процъвтяващо. В региона не е имало и турци преди Освобождението, защото някои от махалите са неоткриваеми, за да събират бегликчиите данъци от хората.

    Районът на Бов стана интересен с историята на Американеца, от чиято жена откраднаха джип, после крадецът застреля полицая от Своге, но при опита му да застреля и втория полицай пистолетът му засече. Американецът е бовянин, избягал от България след Деветото. Той купи тук училището, за да го прави хотел, купи едно военно поделение, ожени се за една с 30 години по-млада от него суперкрасавица. Дадоха и приплод. След като нищо от това, което прави Американеца не тръгна, той си тръгнал за Америка като казал, че България не е място за живеене. Той сега е на 75 години, успял в бизнеса на времето и станал доста богат. След заминаването му от селото просто в него вече нямало нищо интересно, и кръчмата е била негова. Хората тук казват, че до десетина години тук няма да я има и последната баба. Ще останат само оброците с кръстовете и напуснатите домове. Те и сега се рушат, а селото изглежда все по-ужасно.

    В следващите си постинги ще покажа още снимки от този регион – къде е била кошарата на дядо Йоцо, скалата, от която е махал с шапката си към влака, къде е махала Данговци, някои оброчища. В блога си имам много писано за това село и стотици снимки. Днес отново бях там, защото утре навършвам 73 и ме е малко страх, за гдето станах толкова голям. Благодарих отново на Света Богородица за внучката, посетих няколко оброци, времето бе прекрасно. А мястото е наистина много силно, защото тези дни ме е обзело безпокойство, не ми се пише и в блога, но се върнах с друг тонус. Причината за това според мен е светото място на Искърския пролом, което посетих.

 

    /Следва/

    

     

     

    




Гласувай:
7



1. rosiela - Благодарности!
22.02.2017 09:06
Чакам продължението!
цитирай
2. chris - Поздравления, бай Коста! Това ...
22.02.2017 11:09
Поздравления, бай Коста!
Това параклисче ли е твое дело? Като че ли то беше на Увеса, а оброчният кръст май беше към Разделената вода.

http://chris.blog/turizam/2017/02/22/.1511451

Снимката е от началото на август 2016-та.
цитирай
3. sande - Гоям си, Коста !
22.02.2017 11:25
" В следващите си постинги ще покажа още снимки от този регион – къде е била кошарата на дядо Йоцо, скалата, от която е махал с шапката си към влака, къде е махала Данговци, някои оброчища. В блога си имам много писано за това село и стотици снимки. Днес отново бях там, защото утре навършвам 73 и ме е малко страх, за гдето станах толкова голям. "

***

Теб Планините те пазят и няма да те изоставят.
цитирай
4. planinitenabulgaria - Не може да се отвори линка.
22.02.2017 15:15
chris написа:
Поздравления, бай Коста!
Това параклисче ли е твое дело? Като че ли то беше на Увеса, а оброчният кръст май беше към Разделената вода.

http://chris/turizam/2017/02/22/.1511451

Снимката е от началото на август 2016-та.


На вр. Увеса е малкото параклисче и кръста, които циганите разбиха. В буковата гора в посока на с. Осеновбак има останки от манастир. По-голямото параклисче ена превала между селата Осеновлак и Лескова махала до древен кръст. Разделената вода е малко по-надолу в западна посока.
Радвам се, че и други туристи ходят по планината.
цитирай
5. planinitenabulgaria - Те не мислят да ме оставят, но пък може да ги оставя аз.
22.02.2017 15:19
sande написа:
" В следващите си постинги ще покажа още снимки от този регион – къде е била кошарата на дядо Йоцо, скалата, от която е махал с шапката си към влака, къде е махала Данговци, някои оброчища. В блога си имам много писано за това село и стотици снимки. Днес отново бях там, защото утре навършвам 73 и ме е малко страх, за гдето станах толкова голям. "

***

Теб Планините те пазят и няма да те изоставят.


От М-тел ми предлагат телефон. Като гепна телефона знам ли дали няма да ми отнеме всичката сила и енергия. Такива примери има доста. Много интересни неща вече имало в телефоните...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12185047
Постинги: 4545
Коментари: 10754
Гласове: 18319
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031