Разходката продължава през двете махали на Горна Мурга. Първата махала е на много красиво място, в долчинка с обилни непресъхващи извори, водата на които се отправя към реката Карамандере. Тази е по-малката от двете махали, защото пасищата около нея са по-малко. Точно срещу къщите има скален комплекс, но по него няма следи от дейност на траките. От върха на този скален комплекс се открива прекрасна гледка към с. Загражден, към махалата Долна Мурга с многобройноте си скали и светилища по тях, към високият тъмен рид заради горите, Чилякая, към рида, който слиза от с. Три могили с полляната Мумжидам и величавата скала Саръкая зад нея. От такова разстояние не се вижда махалата Саръкая, най-дивата от всички, с къщи насред гората. Виждат се и двата върха Женда, в дясно от тях стърчат част от скалните игли над с. Соколите.
   В тази махала има един кехая, който притежава козе стадо. Има си козари и не живее тук постоянно, но идва и помага при доенето, събирането на сено и клонки за зимата. Детето му също помага, пасе кравите. До двете махали Мурга достига път пета или шеста категория, проходим само за джипове, който идва от с. Паничково.. Този път  има разклонение към с. Жендабалкан и после подължава за с. Женда. Сего пред очите ми се появява едно светилище между Жендабалкан и Женда, настръхвам от красота. На крилете на силната си зрителна памет мога да опиша точно какво се вижда от скалния комплекс малко в страни от тази махала, но ми става и тъжно, защото едва ли някога ще отида там отново...
    Пътят продължава по разширено трасе на римски път към Горната /Мурга/ махала, която е много голяма. И как не - наоколо има безкрайни пасиища. До нея достига оригиналът на римския път, който обаче е размит в един скален участък и хората са го укрепили с дървета. Това трасе се вижда от много места от резервата Женда. Горната махала е разположена на един гол разлат връх, на най-ветровитото място, за да не се похабяват тревата или почвата. Между къщите растат плодни дървета, от които преобладават орехите. Тук е още по-добро място като наблюдателен пункт, защото е доста по-високо. Същият този рид продължава надолу, където от него се надига скалата Уланкая, след която следва ужасяващ водопад. 
    Къщите тук са много, като заради ветровитото място те са с много дебели каменни стени. В подземията им са живяли през зимата кравите, които по-малко издържат на студ от овцете. Къщите не са построени на равно място, а където има наклон. По този начиин голяма част от първия етаж е под земята и така в него остава топло през зимата. Това е било помещението за кравите. Над кравите са живяли хората, за да се топли стаята им допълнително и от топлината, която идва от кравите. Трагично, не, тъжно е човек да бъде тук сега. Някога това бе един кът от Средновековието, където както казва Дядо Вазов човекът се сродил със скота. Сега къщите са разрушени частично или напълно, останала е само една малка, която се подържа. Стените на някои са дебели по метър, някои са по три етажа, като включвам и подземието с животните. Къщите са били покрити с каменни плочи, някои от тях по над метър квадратен и дебели десетина см. Тези тежести са блили качвани и нареждани на покрива, а каква здрава конструкция трябва да има този поклив, за да носи десетки тонове тежест. Камъните са возени с волски каруци, защото някои от тях са с размери 50/50/100 см. и по-големи. Глината между тях служи да уплътни зида срещу ветровете, зидът е на принципа на сухата зидария. Стените на първия етаж са най-дебели, на следващите стават все по-тънки. Майсторите обаче не са строили тук красиво - най-красивите къщи, изпълнени по този начинх съм виждал в с. Песнопой. Строил съм къща, при това сам, знам каква любов има човек към това, което е построил. Тези къщи ообаче, някои строени тук още преди 300 години са строени с камъни, които са докарвани тук с волси каруци или на гърба на кончетата. Ужасяващ труд. И хората са ги изоставили на природните стихии. Доказатеелство какво зло за тези хора е бил възродителният процес, превърнал този огромен ретион в ничия земя. Никъде другаде в България условията за живот не са били толкова тежки, колкото тук. Тук вече никой няма да дойде, полупустинята Източни Родопи, превърната от труда на турците в градина, вече е пълна пустиня. Тук сега идват думузите /прасетата/, които турците при появаане само на едно са го прогонвали, а също и прогононите от силнте румънски мечки наши местни мечки. В селото обаче няма как да се появят мечки, защото няма река. 
   Колко труден е бил животът на хората тук ще илюстрирам с няколко примера:
   Изворът на селото е поне на 50 м. по-ниско от къщите и на около 500 м. от тях.Това е страничен връх, свърталище на ветровете. Зимата тук продължава 6 месеца, за животните трябва да има храна. Родените теленца, агнета и др. изискват допълнителни грижи, за да не измръзнат.
   Много е тъжно тук но има две хубави неща - прекрасният изглед наоколо и липсата на река, което означава, че тук мечки няма.

     Забележка:
    Три пъти бъгове ми унищожават текста и го написвам отново, като разбира се не е същият. Все по-ядосан, ако някой прави това нарочно, споменавам негова майка.
   



                          Къщата на кехаята, собственик на козето стадо.







Скалният комплекс пред махалата, на който няма следи от дела на траките.


















             От тук не е страшно, но над каква пропаст са надвесени тези скали!



                                                    Козият чифлик



                Аз все още съм горе в скалния комплекс.



                                           Едно конче като в Пирин



                     Светилището при Долна Мулта с много голям зум.







Оригинален римски път, издялан в скалата, виждат се къщи от махала Горна Мурга-център.



Върхът, на който е разположена голяма част от  махалата Гоорна Мурга-център.















                                    Къщата на агата /кехаята/



Преди 1989 г. трактор е разчиствал снега през зимата, за да имат път хората тук. Поемам към махала Горва Мурга - център.











Комунизирани гролове на мюсюлмани, правени са демонстративно. Оригиналните гробовее са три вида - с висок тесен камък на простите хора, с висок камък с надпис на образованите и с паметник с чалма и надпис на арабски език за духовниците. Турците не погребват в едиин и същи гроб и поради това дори около една само къща, гробището е декари, предпочитано в дъбова гора. И заградено, да не навлизат в него животни.



                                Примитивен гроб на починал турчин.







                Оригинален римски път, размит през изминалите 2000 години.




                                             Част от къщите на махалата.



                              Делата на възродителите  30 години пхо-късно.











                    Все едно цветето и поникнало през дупката на каска на убит войник...



                              Нас възродителите не успяха да прогонят.



          Паметник на възродителите в село Горва Мурга.



     Знаем си, че подземията на къщите са правени за нас, тук се крием от жегата.











                                           Следвъзродително





Тук не можах да дойда. Целият този рид има скали и светилища, последната скала по него е Уланкая. А под нея е страховитият водопад, над който не смея да се надвеса и да погледна надолу.

голяма красота.

Наистина красотата е извънземна.

Но хората избягали

Защо ли?

На протестния митинг срещу новите цени в Градски транспорт нямаше нито един циганин, макар те да пътуват по цял ден, развозвойки боклуци. Защо ли нямат нищо против новите цени, така и не можах да си обясня. А от тези места хората не се избягали, бяха прогонени от комплексни бирагади през 1989, разработката се наричаше "Голямата екскурзия до Турция". Въвеждам таг, Бригадите с чуковете. Те къртеха чешмите с написани на тях турски имена и гробните паметници. Славни времена бяха, но ето каво остана от тях...
Аз обаче помня тези места от времето, когато тук бе съхранен животът какъвто е бил през ХVІІІ век. Загова сега преживявам толкова тежко съдбата на тези добри хора.