Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.02.2017 21:14 - ОТНОВО ПО БЕЗКРАЙНИТЕ ДЕРЕТИНИ НА ИЗТОЧНИ РОДОПИ - 1
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 2863 Коментари: 9 Гласове:
5


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 
    Вероятно малко хора знаят за Карамандере. Част от тях ще да са тези, които са отваряли постингите ми от това лято. Това дере е осеяно с толкова скали по него, колкото никое друго в източни Родопи. Едното разклонение на това дере започва от махала Ходжова, находяща се над с. Паничково, под което се събират отново две по-малки дерета. За лявото мога да кажа, че има нормално количество скали, само една от които е била избрана от траките за тяхно светилище, тя се казва Инкая. Такова име носят скалите, които имат перваз в страни от тях, който прави сянка или пещера в тях. Най-известната от този тип е скалата при Тополовския проход, нещо уникално. Тази тук е по-малка, има още много такива, ако кажа стотици е вярно. В дясно от махала Ходжова обаче скалите са не стотици, а хиляди. Те започват от с. Узуново, от където извира по-важната от двете реки, които се събират в общата река Карамнадере, по дебит равна на реката Хамбардере. Под самата махала Ходжова има три скали, избрани от траките за техни светилища, а долу в реката скалите са от двете й страни. Заради мечките няма как да се слезе долу сред тях. Къса долина със стотици скали се спуска от с. Жълт камък, като над махалата има страховит рид със скален комплекс от жълти скали. Оказал се горе сред тях, което не е трудно да се осъществи, аз се почувствах като частица от тях. Като ученик съм идвал тук, значи преди 1962 г. Сега разбирам, че сега съм станал много по-чувствителен и впечатлителен към природните и други видове красоти. Както и органично непонасящ платените нетови курвове и проститути. 
   Посочвам, че от с. Узуново започва друг рид със скали, който отива до х. Сини връх, а след това към прохода Инката, после по първокласния римски път покрай  Прелеза, Трионите, Зъберите, Прелеза - та чак до Смолян. Изворната област на Карамндере тук е нещо уникално. Такава красота се среща рядко дори по Западните Родопи. Красотата обаче и природните дадености - плодове и билки - са привлекли тук много мечки и човекът, който ще покажа на снимките по-късно ме предупреди да не се плаша, не са агресивни. Тук, казва той, се засели ай /мечка/, но не прави пакости. Като види човек сяда на гъзътъ си, размахва лапи и крещи. Нимой й са бой, няма да те закачи. Предупреди, че има и други мечки наоколо, защото, тази ги гони от тук. Показа ми и къде спи мечката - до един извор на римския път И по отношение на инфраструктурата се ориентирало хайванчето. По хубаво място обаче за мечка, с извори, рекичка за къпане и горски плодове, а през зимата и място за сън в някое подземие на изоставена къща, едва ли има другаде.
    Село Узунуво е разположено в две долчинки, стоящи от двете страни на рид с много изворчета по него. Има къщи надвесени над Тракийската равнина, други гледат към скалите, трети са закътани в ниското до изворите. Прекрасно място. Но напуснато, къщите разрушени. Възродителният процес унищожи тази 300 годишен кът на турците тук. Останал бе само един човек с булката си, както той каза, да гледа животни и да ги пази от куртовете /вълците/. Не ме пуска да си тръгна, иска да остана вечерта при тях, ханъмата му щяла да сготви страхотни неща.
   Над селоото има много скали, избрани от траките за светилища, има и такива, към които те не са проявили иинтерес, а са забележителни. Къс рид на височината на селото завършва със стотици скали по него, а по долината от двете му стани не могат да се преброят. Горе от високото съзерцавах скалите от към страната на с. Жълт камък и стоях толкоз до късно, че пристинтах при базата си в пълен мрак,на фенерче. Не винаги денят ми стига, а се стремя колкото часа съм ходил толкова да спя. Взех си и Меланиум, защото нямаше да мога да заспя от преживяното днес. Спомням си за един офицер на строителен взвод, който трябвало нещо да каже на войниците си, за да работят повече, но те възразявали. Тогава той се ядосал и казал: Ебахгодагоебъ! И понеже войниците не знаели какво означава това, млъкнали. Точно като този офицер бях впечатлен и аз. В момента, разглеждайки снимките отново преживявам срещата с красотата там, уникална не само за Родопите, но и за страната. И вместо да кажа ебахгодагоебъ, решавам следващата пролет да отида отново, но за да остана ден-два или повече. Такова красивоо място,такава красива природа, а нито един пловдивчанин или кърджалиец не видях. А пътят по рида от с. Жълт камък до с.Узуново, преминаващ по рид, успореден на Тракийската равнина какво нещо е.  Вижда се централното било на Балкана от вр. Левски до масива Триглав. От тук Триглав изглежда по-висок от Ботев. На обратната страна пък се вижда огромният масив на Чилякая. Намерих три чифта рога на кочове и си ги прибрах за спомен. Но, макар и вече доста голям, ще ми остане време да посетя тази кпасота още веднаж...
   Приятна разходка с мен!


image

              Така минава живътът на кадъната - работа отхтъмно до тъмно.

image

Следват снимки от тракийскохсветилище до махала Ходжова. То се състои от три комплекса.

image



image




image



image



image



image




image



image



image



image



image



image



image



image



image



image



image



image



image



image



image




image



image



image



image



image



image



image



image



image

Скалнияткомплекс Жъллт камък /Саръкая/ над селото Жълт камък. Нещо страхотно.

image

Римски път, построен върху оригинално трасе на траките за
обслужване на светилището им Инкая.

image

                                                Светилището Инкая

image

Поемам към махалата Долна Мурга, където има две светилища. Едното е долу при реката пак в скала тип Инкая, другото е до центъра на селото, една величава каменна гъба.

image

Козарникът в Горна Мурга. Бизнесмен турчин гледа кози, за които наема работници. Накога тези бизнесмени са се наричали кехаи. Най-известните кехаи са били от с.  Смилян, защото това е място, създадено за гледане на овце. През лятото - в планината, през зиимата - на Бялото море.

image

От това момче ще стане човек. В няколко дни от седмицата - на училище,
като ходи по три км. за автобуса в едната посока, останалите дни - с кравите.
Не са много три км. но в планната не е така. Тук има мъгли, студ, сняг, мечки.

image

                                     Светиището Инкая

image

Някога тези машини са служели на хората, днес са символ на дереджето тук...
Защо на идиотите им трябва този възродителен процес? Ето какво остана от него...

image

/Следва, подължавам за Долна Мурга/





Гласувай:
5



1. sande - Поздрави, Коста!
13.02.2017 21:46
Поздра
ви !
цитирай
2. rosiela - Винаги си интересен
13.02.2017 23:57
Някои скали са одухотворени човеци!
цитирай
3. sande - Напсах ти коментар.
15.02.2017 14:32
Но после го изгубих.

Не мога да го възстановя.

Жалко. За народа загуба велика.
цитирай
4. planinitenabulgaria - Нищо, че се е изгубил.
15.02.2017 17:40
sande написа:
Но после го изгубих.

Не мога да го възстановя.

Жалко. За народа загуба велика.


Жената, колата, лагер, разходки по тези места. Чудно!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12183983
Постинги: 4544
Коментари: 10754
Гласове: 18319
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031