Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.01.2017 23:29 - ЗА БАКЬОВО - С ТЪГА....
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 2715 Коментари: 4 Гласове:
6


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

БАКЬОВ/СК/О – ОЩЕ  ЕДНО  ПРЕКРАСНО  СОФИЙСКО  КЪТЧЕ,

                КОЕТО  ОСТАВА   ГЕОГРАФСКО  ПОНЯТИЕ…

 

    Бакьово и Бакьовско – това е един прекрасен кът от Стара планина, който се вижда най-добре от Локорския връх. Този гол, изнесен малко в страни от билото връх е като наблюдателен пункт към Софийското поле и към Балкана, който тук е много широк, почти 40 км. Изкачил се на този връх, трудно се разделям с него. А като си тръгна, се успокоявам, че ще дойда отново тук. Близо до него има една бука и един дъб, които растат вплетени и увити едно в друго. От тук взех едно дъбче и едно букче и ги засадих по същия начин на вилата ми. И там голяма борба се развихря, за сега букът върви по-бързо.

     Сред ширналата се край мен планинна, наподобяваща вълни на океан аз съм бил навсякъде, упознал съм я, бегло съм я описал и в блога си. Сега ще опиша накратко Балкана в Бакьовско, чиито регион познавам много добре.

   От Искърския пролом към вр. Мургаш започват четири рида, единият от които е централното било на Балкана, а вторият се нарича  Ржана планина и е по-висок дори от централното било. Другите два рида принадлежат към Софийската планина. И така в Мургаш се събират четири рида, а от него към прохода Витиня продължава само един. Не само орографско, но и хидрограхско чудо е Мургаш, защото от него започват пътя си към Дунава седем реки. Само вр. Ботев надминава по хидрографски показатели вр. Мургаш с неговите 12 реки. Най-красивата река с долини, които ще цитирам е река Батулийска, която отводнява огромен /!!!/ регион. Той включва реките Елешница, Рачница, Еловица, Непрътка, Борзат, три големи Огойски реки и последната по долината река Кръстешка, също съставена от три реки. Да се упознае тази красота на площ няколко стотици кв. км. са необходими години на туриста и любов към този край. Както най-добрите музиканти са в състояние да оценят висотата на музиката на Брамс, така и най-добрите туристи, притежаващи и доста други черти, могат да оценят този прекрасен регион.

   Село Бакьово е разположено на около 9 км. от с. Реброво. Мястото на селото е труднодостъпно като инфрастуктура. За решаване на този проблем е трябвало да се мисли при построяване на пътя след Деветото от Реброво към Ябланица и Огоя. Пътят противно на логиката е построен много високо над селото. При поектирането му просто селото още тогава е било отписано, към него не са предвидени пътища, а то е на доста голяма площ. Освен това проектантите са избрали северния скат - грешка недопустима при построяването на пътища още от римляните.  Така селото остава дълбоко под него и само стръмни тесни пътчета по северния скат, през здимата непроходими, достигат до него. По-свестен път има само до кръчмата, където /б/е центърът на селото. Има къщи и горе при пътя, но те са малко и са строени по-късно. Същата грешка е направена и при строежа на пътя за с. Буковец. Вместо по южния скат със здрави скали, пътят е направен през мъртвината, така биват наричани северните блатисти места в този край. Пътят през тях остава все кален и мек. Като проектантите да са били хванати от гората, от която те са слезли като партизани, ятаци. И хабер от понятия за работата, която са вършили са нямали. Две хиляди години преди тях строителите на пътища са били по-оправни..

   Бакьово е разположено долу по равнинните места покрай реката и по южните скатове на рида, което ги прави недостъпни за коли - днес най-важният елемент, за да бъдат построени някъде вили, да бъдат посещавани роднините. Реката в района на селото прави една голяма лъка, там са основните къщи. По-нагоре има втора лъка, по-малка, къщи има и в нея. И до нея достъпът е много труден освен за коне и каруци, но не и през зимата.

   При с. Бакьово се събират реките Ябланишка и Елешница, по чиято долина може да се достигне чак до вр. Мургаш. Долинаата на р. Елешница не е населена, махали има високо по скатовете на долината й. По южния скат на река Ябланишка обаче има доста махали, някои от които достигат рида, намиращ се между реките Ябланишка и Оградишка. Пътят срещу течението на реката се приближава малко към махалите на Бакьово, оставащи долу покрай реката, но достъпът и до тях е труден или невъзможен. Долината на реката обаче се разширява, става все по-красиво. В ляво се виши рид, който започва от вр. Чукава, в дясно се издига прекрасен рид, започващ почти от вр. Мургаш. На около 7 км. след моста на Бакьово над р. Елешница се достига наистина райско място, където имаше почивни станции за децата тип фургони. Голяма красота! После тези почивни станции станаха място за военно обучение на ученици. След 1989 г. циганите от квартал Тунел №8 ги окрадоха на етапи и издадоха за скрап в ЕТ Мариан. Първо ги обезджичиха, после ги обезджелезиха, като отнесоха и пружините на креватите. След това прибраха за горене дъските от тях, за последно оставиха ламарините, за които Мариан плаща най-малко. От полицията Своге нямат достатъчно личен състав и затова оставиха тези крадци да изнесат всичко от тук, да разбият къщите на хората с временно пребиваване и така, останали без домовете си,  да ги прокудят от родните им места. Подраст и хвойна крият тази ужасяваща гледка. Понеже тук е много красиво, бизнесмени опитват по линията на селския туризъм да ползват средства от ЕС за строеж на селски хотели. По нагоре нас с. Ябланица има вече готови хотели, към тях пътуват и джипове с елитни проститутки. В този район хората гледат и коне.

    Прекрасно място е това, където се събрат реките Огойската и Ябланишката. Наложилото се име е Яланишка, защото идва чак от вр. Мургаш. Двете реки ги разделя рид, непосещаван и със запазена природа, абсолютно див и красив. На южната му страна във всяка долина има махалии. Един планински рай, където хората са живели по Божия закон, и който сталинската колестивизация срина завинаги, планината се обезлюди след одържавяването на имотите на хората по нея. В село Бакьово тази зима само на три къщи димеше комина, в още две видях пъртини за достигане от улицата до. Хората напуснаха родните си места, децата им се родиха в градовете, никой повече няма да се върне тук, никой няма да избере да живее тук. Още една ничия земя благодарение на двойния ни освободител, който има намерение чрез мекеретата си у нас да ни „освободи” /на македонски език крутели/ за трети път. Рахатолсун, братуши! Така ни освободихте, че катурнахте България. От просперираща страна преди 1944 г. ни наппавихте като вас. В градовете – мафиотизъм, в селата –бандитизъм.

   Само ще маркирам някои туристически преходи от Бакьово, но малко по-сериозно от начина, по който напр. куче си избира опрпеделена гума на автомобил и я маркирва.

   Искам първо да отбележа, че Бакьово се явява геометричен център на Голема планина както Казанлък за България. В ляво от с. Бакьово-център преминава рид, идващ от вр. Чукава. Ако се изкачи този рид почти по билото му има път на дърварските мутри, който продължава до с. Буковец. Може да се слезе от рида в селата Буковец или Отоя, може да се продължи и към х. Лескова, като се ползва долината на реката под вр. Биленица. Голяма красота!

    В дясно от с. Бакьово-център по долната на р. Елешница може да се достигне до вр. Мургаш, едн от най-красивите преходи по Софийския балкан. Може да се тръгне и по рида между реките Ябланишка и Елешница. Горе е имало много махали, има и път. По него също може да се достиген до вр. Мургаш по високото. Ридът има формата на буквата Z, прекрасен е.

  От река Елешница има отклонения за вр. Драгуната и за вр. Локорски, има сериозен път за каруци до с. Локорско, после до с. Кремиковци, до с. Сеславци и Бухово, един от софийските циганарници.

       Ще завърша с разкази на хората от селото:

       Над селото в посока на вр. Драгуната има махала, която е изселена…поради изсичането на гората над нея. След изсичането на тази гора изворчетата на селото пресъхват, хората го напускат поради тази причина. Горе на върха е била колибата на баба Еленица, на която е вменено, че е била ятячка. Тя тогава е била млада жена, съпругът й е бил в Гърция в окупационния корпус по време на ВСВ.  Сама с двете деца и със стоката си, бабата живела през лятото на върха, около който са пасли животните й. Под върха има една землянка, наречена Въглищарската. Там се бил крил Тодор Живков, но пък и никой не го бил търсел. При него имало ии други, които играели карти. Вечерта Янко /Тодор Живков/ се качвал при баба Еленица, която тогава била млада жена. Разнесъл се този слух, набедили бабата за ятачка, запалили й колибата и оборите. Днес на тяхно място има каменен обелиск, запазен, защото не става за скрап.

   След смъртта на Сталин подгонили привържениците на култа към личността, набеден за подкрепник на култа към личността се оказала и баба Еленица. Вкарали я в участъка, стояла два дни, излязла от там като сянка. От стреса се разболяла от паркинсон и диабет и починала. Започнала жизнения си път от с. Батулия, женена в с. Бакьово, пострадала заради Тодор Живков – изгорили й колибата и оборите, пострадала от култа към личността, тя скоропостижно достигнала до гробищата в Бакьово. Името й не е вписано в мемориала пред НДК, защото я водят ятачка на комунистите, а тя е тяхна жертва.

 

   Още един фантастичен разказ:

   Отивам аз в кръчмата на селото преди 1989 г. да си купя бисквити. Пред мен, на стотина метра от кръчмата – един огромен вълк, която се скри в храстите и застана перпендикулярно на мен. Ами сега? Стои спокоен и ме гледа, аз си казвам, това не е вълк. Влизам в кръчмата и казвам, че видях вълк. Те ми обясниха, за това е опитомен вълк, казва се Джони. Взет е от леговището на убита вълчица, опитомил се е и пази овцете. Не лае, но ако овцете са застрашени може да разкъса крадеца.

   След година-две минах специално да снимам Джони, нямаше го. Пак в кръчмата научих, че Джони е застрелян. Причината: Двама крадци-пиянища от селото решили да откраднат от овчарника шилета, но попаднали на Джони. Докато прескочат оградата Джони отхапал от задните им страни парчета месо колкото чиния. Спасили ги чрез спешно кръвопреливане и месеци възстановяване. Пиянищата обаче имали познат полицай в Своге. Дали оплакване, че в селото има опасен вълк и била назначена група да го ликвидира. Дошли полицаите, убили Джони…За нерадост на овчарите, които загубили бодигарда на текезесарското си стадо. Само срещу 4-5 кг. качамак на ден Джони не допускал крадец до овцете.

   Останките на обора на ТКЗС и гробищата на селото са едни до други. Минавайки по моста над р. Елешница, който е до тях, днес ги възприемам като символ на бъдещето на това населено място. В което остават две три възрастни семейства, догарящи като свещици, един мутрешник и май само това. Кръчмата не само е затворена, но и разбита. И пиянища вече няма тук. Селото ни умре, казват хората тук… 

    




Гласувай:
6



1. rosiela - Много силен
30.01.2017 08:43
и разтърсващ материал, Коста.
цитирай
2. planinitenabulgaria - Това кътче, геометричен център на мегамахали
30.01.2017 09:58
rosiela написа:
и разтърсващ материал, Коста.


е край София и умря. А какво се случи на подобни населени местаа по Видинско, Монтанско, Врачанско. Трагедията из цялата страна е пълна, населението се събира в няколко големи населении места и така територията на страната се обезлюдява и се превръща в обект на грабеж на приодните й ресурси, единственото нещо, останало да се краде...
цитирай
3. sande - Връло интересантно! Както казват сърбите, нашите душмани ...
31.01.2017 12:23
За фалшивата история се заплаща скъпо.

Тези 45 "свободни години", години на "Народната власт" ще ги изплащаме с лихвите.

Българите са като някакъв шантав народ, изгубен във времето.

Но ще се оправи. Някога.
цитирай
4. planinitenabulgaria - Колкото по-голям ставам,
31.01.2017 19:53
sande написа:
За фалшивата история се заплаща скъпо.

Тези 45 "свободни години", години на "Народната власт" ще ги изплащаме с лихвите.

Българите са като някакъв шантав народ, изгубен във времето.

Но ще се оправи. Някога.

толкова повече считам злото у нас за нелечимо. Затова и ще ни иизгонят от Европа /ЕС/, Радев, а след изборите и Нинова ще ни довършат. Срещу популизма спасение няма.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12185356
Постинги: 4545
Коментари: 10754
Гласове: 18319
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031