Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.01.2017 22:45 - НЕ ВИНАГИ СТАВА ТАКА, КАКТО ЧОВЕК ГО НАМИСЛИ...
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 1156 Коментари: 1 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

  РАЗХОДКАТА  ДНЕС  НЕ  СТАНА  СПОРЕД  ЗАМИСЪЛА МИ…

                                                                 /26. 01. 2017./

     Преди няколко дни прехвърлих двата рида на Софийската планина между селата Ябланица и Кремиковци благодарение на обстоятелството, че по пътя бяха пътували джипове. Красотата им – зимна приказка! - ме привлече да измина този маршрут повторно. Нямайки къде да ходя в този сняг, днес в 9,30 ч. с маршрутка слязох на площада в Ябланица с намерение да се отправя отново за Кремиковци. На около км. след площада започва отклонението за него, но то бе затрупано с нов сняг. Преминаването на маршрута както го бях замислил не се осъщести. И ето ме на 23 км. от ж. п. гара Реброво, а маршрутът за днес вече придоби съвсем други очертания – пеша от Ябланица до ж. п. гара Реброво. Замислил съм един постинг-спомен за с. Бакьово, точно сега ще го разгледам от високото, успокоявах се сам заради проваления ми преход.

    От Ябланица към мен се присъединиха три средни кучета. Те застанаха на 120 градуса около мен и започнаха да се приближават. Нищо агресивно нямаше в поведението им, въртяха ми опашки, но да ме приближават в боен ред не ми хареса. Винаги имам нарязан хляб за такива случаи, дадох им, но това доведе до страничен ефект – тръгнаха неотлъчно с мен и ме изпратиха до влака.

    Още един напрегнат момент имах с тях. В Бакьово с лай затичаха към нас още три по-едри кучета. Веднага приготвих хляб, но въпреки това стана притеснено. Трите по-дребни кучета от Ябланица застанаха зад мен, за да ги пазя, а идващите с лай три по-едри кучета идваха срещу мен. Посрещнах и новите кучета с хляба, който вече свърши. Не настанаха разправи с придружителите ми, сприятелиха се, но и тук – страничен ефект - още три кучета тръгнаха като мои придружители. Играят си, тичат да не замръзнат, защото бе доста студено, бутат ме, засатават пред мен и ми пречат да вървя. Като ги разгледах установих, че и шестте кучета бяха мъжки. Веселбата продължи до с. Батулия, след това дори се мултиплицира. В началото на селото към кучетата с мен се присъедини една огромна кучка, но при кучетата има закон – мъжките се отнасят приятелски със женските. Веселбата стана невъобръзима, и шестте кучета заухажваха новопредставената към групата кучка.  Обкръжен от този внушителен кортеж минах пред кръчмата на селото, от която излязоха всички, и непиянищата, да видят какво става. А то беше наистина весело – кучетата, похапнали макар и скромно тичат, скачат, играят, в центъра на играта кучката, голяма почти колкото коза. И аз. Толково ли те е страх от вълци, та си тръгнал с такава охрана по Балкана, попита един от кръчмата. Отговорих, че кучетата не са мои.

   Отговаряки му през ума ми мина, че конете също ме обичат много и тръгват по мен, ако пък срещна по планината туристическа група от жени, и те искат да тръгнат по маршрута ми. Дали да не организирам второ преминаване покрай кръчмата с кортеж от друг вид мои любимци – коне или жени, имам предвид някоя многобройна туристическа група от жени. Кой мъж ще стане от компютъра или бирата, да се хАби по планината. Тя се посещава вече предимно от жени.

   Последното смешно нещо от прехода беше когато кучетата минаха по въжения мост. Той се клати, между дъските има процепи, те се страхуват и преминаваха по моста едно по едно, полуклекнали, съвсем бавно, ако моста се разклати повече спират и лягат по корем.

    Разглеждайки село Бакьово, което познавам от десетки години, си спомних, че тези дни през 2009 г. открих блога си. Опус едно беше едно мое обширно писание за Искърския пролом, което обхваща площ от около 2000 кв. км. Мислех да посоча 150 прехода из тези дивни красоти, към които съм привързан по две причини, ще ги оопиша в друг постинг скоро, но маршрутите станаха към 300. Така започнах да описвам планините на България - дело, в което съм доста усърден до днес. Вече в Блог. бг положението е доста различно, но независимо от това мисля, че пътуванията ми по непознатите планини на България и тези по българските територии извън България са интересни. Разбира се, за доста тесен кръг хора. Аз знам, че не влизам съвсем в стандарта - имам много интереси и енергия, неспокоен и търсещ дух съм. Докато имам сили, ще ходя. А в блога си до сега за 8 годиини съм поместил само малка част от това, което имам да казвам за планините на България. Хиляди снимки чакат да ги поместя, силната ми зрителна памет може да ме върне години назад. Дано животът ми предостави възможност да сторя това…

   Сериозно мисля обаче успоредно на тази си дейност да повиша интелектуалното си ниво, но в момента съм на кръстопът, не знам на къде да поема. Две опции има пред мен, коя от тях да избера. Искам тази, която ще ме обогати по-убедително интелектуално.

   Първата ще бъде продължение на образователния ми процес в областта на музиката, където имам доста познания. За да ги разширя мисля да се запиша в чалга клуб, където ще пия бира и ще играя чалга -   аз съм много енергичен. По този начин ще упозная и чалгамузиката, популярна сред цвета на нацията - тия, дето все ги дават по телевизията за пример на другите.  Давам пример с песни от този жанр, които са ме вдъхновили – Що така бе Миме, изпълнена от великия ни музикант Руслан Мъйнов, Искам го мъжо, стискам го, изпълнена от българската гражданка Луна, Три години девет дана, изпълнена от недостижимата Гюза. Последната от тези песни стана хит в Америка, като заглавието й бе променено за да съответства на текста й, то стана Ми пуси. Да не пропусна, че съм горещ фен и на чалгата на Слави Трифонов.

   Втората ми опция е да се включа в Кръга „Приятели на Тръмп в България”. Аз вече участвам  в кръг, „Слово”, който работи за връщането на Западните покрайнони към България. Това стана причина доста добре да се запозная с този регион. Ще заменя този кръг с кръга в подкрепа на Тръмп, защото в него участват само фигури – Явор Хайтов, Росен Петров, Бисер Петното, потенциални участници са още Слави Трифонов и Барека. Това е интелектуалният потенциал на България, дано да прихвана нещо от него. То така не може повече, само по горите, човекът има нужда от култура…

   Още не мога да преценя коя от тези опции може повече да повиши интелектуалното ми ниво, за да се спра на нея. В едната играят Кондю, Азис, Фъки Стораро, считани от голяма част от хората за елита на нацията ни. Ако се организира допитване по телевизиата Бах ли   е по-популярен или Кондю, доста от запитаните биха попитали: А кой е Бах?  В другата опция, която мога да избера участват сащо така висоокоинтелектуални наши съвременници, едни от които са много уникални, други – много значителни, трети – много стопроцентови, а всичките – любимци на телевизията. В тези две формации, така да ги нарека, има и обединяващо звено, шоуменът Слави Трифонов, който от 20 годинии все е най-пръв в културното възпитание на подрастващите. Това показва, че двете формаци са на еднакво интелектуално ниво и порадии това изборът ми е труден. Решението си ще взема обаче преди 26. 01. 2018, твърдо съм решен – не може само по горите да се ходи, човекът има нужда от култура…




Гласувай:
2



1. sande - Поздрави, Коста!
31.01.2017 12:10
Хареса ми тази твоя разходка - преход из "неосветените дворове" на Софийско.

Особено епизодите със скитащите кучета, които се сприятеляват бързо с теб и ти с тях.

Казах ти: те те оценяват бързо и не грешат в оценката си.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12189359
Постинги: 4545
Коментари: 10754
Гласове: 18322
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031