Постинг
13.01.2017 10:15 -
ПО ЗИМНИТЕ КОНАЦИ НА ЕМИН АГА БАЛТЪЛЪ - 9
В тази поредица от картини помествам такива само от един от символите на Източни Родопи, скалата Уланкая. Тя се намира на трудно достъпно място, както един турчин каза на кьопека под куйрука /на кучето под опашката/. Един от подстъпите към нея е от с. Женда до ловната хижа на един връх в страни от пътя, от който се виждат самотната къща, покрай която се минава и репера над скалата, състоящ се от три скали. Достига се самотната къща, после се гледа надолу от пътя за трите скали на отсрещния скат и там долу е скалата Уланкая. Спускането до нея е ужасяващо стръмно. Ако пред мен няма дърво, което да ме спре при изпързалване надолу не бих слязъл по ската. Нагоре е по-безопасно, но много трудно. Има път и по долината на дерето, което ппредставлява монолитна разрязана от водата скала, а там живее и един буюк саръай, както ми казаха турците /голяма жълта мечка/ и ме предупредиха да не ходя. Отидох, силата на привличане надделя над страха пред среща с мечката, но падна яко треперене, защото по дъното на дерето, което ползвах за придвижване няма място дори да се разминем с мечката. Информацията за мечката се оказа вярна, но според мен тя живее в полуподземния етаж на самотната къща, където беше ровила и обръщала камъни да търси под тях червеи. Сега се замислям на какви рискове съм се подлагал, но не съжалявам. И пак - късмет. Знаех, че няма да срещна мечката, защото тя не живее по скалните дерета, а където има плодове, билки, гори при къщата.
Скалата се издига над един страхотен водопад от сиенитни скали, толкова страшен, че не смех да го приближа и такъв страх добих, че на разстояние от него се страхувах да заобиколя и скалата. Доста стръмна и гладка е скалата, от която стърчи Уланкая, опитах да се придвижа по чорапи, но си беше много страшно и се отказах. Ако някога се спусна от към с. Долна Мурга ще я снимам и от другата страна. Направи ми силно впечатление колко много зайци имаше около скалата, макар да се не вижда стръкче трева.
Тук късметът ми сработи, посетих скалата, но за другата скала, голямата Саръкая над р. Боровица - не. Там мечокът ме върна, но и там- късмет. Мечокът спеше, аз го забелязах и се върнах. Имам резервен вариант и за там, ще отида от с. Дормуш, като по този начин ще излеза на стария път за махала Саръкая, намираща се на стотина метри от скалата. И тя е такъв шедьовър като тази, чиито снимки публикувам сега.
Реперът, който ако пропуснеш подминаваш скалата.
Скалата се показа, но какво спускане има до нея!
Прилича на нещо...
В ляво долу е водопадът, скалата е надвесена над него. За да се заобиколи скалата пък трябва да се премине по тези монолитни гладки скали, където няма за какво да се хванеш.
Елемент от скалата
Който не е виждал тази скала в действителност не знае какво величие е тя!
Горе по билото на този рид, започващ от Уланкая, където има извори земица, има и села. Нагоре се върви, но надолу е много страшно.
Орлово гнездо
Темето на скалата
Пещериичка с орлови акета
А това е моят силует върху една скала.
Следващ постинг
Предишен постинг
Скалата ми прилича на женска глава с коса. Дълга при това.
цитирайСамо не разбрах прасето какво търси сред скалите?!?!
цитирай
3.
planinitenabulgaria -
Турнах го сред красивите скали, защото ми стана мъчно за него.
13.01.2017 17:32
13.01.2017 17:32
batogo написа:
Само не разбрах прасето какво търси сред скалите?!?!
То е било на работен обед в Париж, където добре похапнало, а после го завели на Айфеловата кула и в най-голямата джамия на Париж. Аллахомолците обаче веднага избягали от джамията, викайки: Думус, думус! Докато не взели ДНК материал от него, за да се види, че туй нещо не е думус, мюсюлманите отказали да влезат отново в джамията.
Та затова...
Непостижимо и за фантастичните филми!
Поздрави, Коста!
цитирайПоздрави, Коста!
Търсене
За този блог
Гласове: 18322