Картините от тази разходка са по част от скалния комплекс Соколите. Вероятно пиейки греяната си ракия през зимата разбойниците на Секирджията са поглеждали към тези скали.  Колкото и страшни да изглеждат скалите от селото /Соколите/, от горната им страна те почти всичките са достъпни. Другата половина от скалите ще представя в следващия постинг.
   Този скален комплекс е нещо уникално за Източни Родопи, но той отстъпва по площ и величие на един друг скален комплекс, Жълт камък, до едноименното село над седловината при с. Паничково. Скалният комплекс Жълт камък е първенецът по този показател на Източните Родопи. Ще дойде ред и за него...



                                     На път за скалния комплекс



         Това гнездо вещае нещо страшно за боровата гора -
  изяждане на кората на белия бор от специалиирани гъсеници.



                                     Приближавам скалите.



                   Следват снимки на скалите.











































































































За да не слизат орлите до реката - 1000 м. по вертикала - Господ им е направил вирчета по скалите.



      Човекът ако има търсещ дух може да се озове и сред такива фантастични скали.















   Всичко добре, но сега се замислих:
   Ще мога ли някога отново да бъда тук. Защото вече станах много голям.....
   /Следва/

Голяма красота!

как не вземе да отиде някой поет, да се вдъхнови от светите места и красотите им, да напише стихове за тези места...

Величествено.

Гордо.

Наше.

Поздрави, Коста!