Аз съм на един страничен рид, образуван от отклонение от вр. Бездювен. По всичките гънки на този рид и на съседния има махали от каменни къщички с каменни покриви, построени върху скали. Това е сторено така за да не се съсипват пасищата и местата с почва, върху които може да има градиинка. По същя начин са строени къщите и около гара Аврамово, там те са на самите могилки, където се събират ветровете. Времето е много топло, въздухът не е съвсем прозрачен и снимките не стават особено добри. Но въпреки това те ще дадат представа за един край от България, убеден съм, почти напълно непознат. Красотата му също е специфична. Пътувайки към пещерата Утробата някои туристи се заглеждат по върха, където е имало крепост, защото той е уникален, но изкачилите се туристи до този връх са малко.
   Аз познавам този район от преди 1989 г. когато почти всички къщи бяха обитаеми, животни се виждаха по всичките пасища.  Ако Смолян може да се похвали със своите крави, които тежат до 240 кг. и дават по 6 л. мляко на ден, но пък пасат сами, ако искърчани могат да се похвалят с крави, които зимуват на открито, тук кравите пък пасат съвсем суха трева, не пият през деня вода и дават по 25 л. мляко на ден. 
   Приятна разходка с мен по този непознат край на България!
     


Село Бездювен. Турците казват за него, на края на света. То е обградено от всякъде с планини, макар да няма 1000 м. н. в. То е оосновано в центъра на древен тракийски светилищен център, но не и върху светилища, каквито са себата около гр. Бенковски и специално село Костиево.



Наистина уникална гледка. Римски път пердаши по този рид и слиза долу в чашата на язовир "Кърджали". Аз ползвах него.







А как изглеждат тези пасища през април. Първо цъфват луковичните, преобладават жълтитите и виолетови цветове, после става селено като килим.  И през май вече тревата е пожълтяла. А сега е есен...



                 Доста се отдалечих от върха с крепостта.



                 Смешен връх, на него няма светилище.



Този чал е най-високият от рида над долината на р.Балъкдере /Рибендол/. Той е като няблюдателен пункт за долината на р. Арда, язовира, рида с крепостта, към светилищата отвъд р. Боровица, към Чилякоя и Загражден. Отбелязвал съм, трябва да се ходи тук с години и с интереси, за да се научат тези ридове.







Следват изгледи към р. Арда, но времето е твъре топло, за да станат снимките добри.



















                                Връх Бездювен, тръгвам към него.



Село Бездювен, на скатовете от върха, то не е единственото село тук. Има махали само от по една къща.



Къщ на изгонените през 1989 г. от родните им места турци по скатовете на р. Арда.























Някога тук беше пълно с овце през пролетта, после ги сваляха долу при рекичката.



















В ляво горе се вижда ридът със село Дядовци, римски път през което достига Ардинския шейтан.



По този варовик има много люляци, те сега спят и чакат влагата през пролетта.







В ляво от този връх преминава римкият път и слиза в с. Русалско. Преминаваа се през още едно село, Кадиево.

И загадъчно красива!

Картините са приказни, меки, топли, приласкаващи, примамващи,но слабо населени или изоставени от местните хора.

Красотата е без мяра тук.