Разходката продължава, но посоката се променя - от върха с крепостта тръгвам към вр. Бездювен. Върхът този път не е моята цел, но на неизкачилите го казвам, че той е доста висок и представлява наблюдателен пункт към родопските крепости от този регион, към тракийските светилища, към безкрайните ридове на Родопа, сред които само погледът на опитния прланинар може да се ориентира къде какво се вижда. Наоколо лежат в ниските места и три язовира. И още едно предимство има тук - в района на върха няма рекички, това означава, че няма и мечки. Разхождаш се спокойно, наслаждаваш се на красотата и не се страхуваш. А маршрутите за спускане от върха към р. Арда и към р. Боровица са поне десет. Друг маршрут през вр. Чилякая отвежда на седловиинаата над с. Балканмахле, помашко село, изходен пункт за още десетина маршрута. Извън темата да добавя, че лагер на седловината над селото Балканмахле предлага толкова възможности, че там може да се остане поне 10 дни без да има повторение на маршрут.
   Прятна разходка с мен!



                                             Върхът с разрушената креепост







                      Седловината под върха, през която преминава римски път.







                               Отправям се към тези планнски простори.







                             Вижда се римският път, преминаващ под скалата,
                вижда се и отклонението от него за върха, където е била крепостта.



Който е бил в Калифорния, сред ужасяващата жега, не може тук да не си припомни за нея.







От нсяка седловина започва римски път. Защо ли са им били на римляните потребни толкова много тук?















                      Два от върховете на рида, а те са четири. Ще ги покажа заедно.



            Римски път широк 80 см, типа стратегиически.











Тук е царство на морените. В името на истината изкачването по тях е на-леко, защото няма тръни. Но трябва да виждаш къде отиваш, в противен случай - обратно.



                     Скалата със светилището до с. Дойранци с много голям зум.







                       След около 2 часа ще съм на върха на заден план в ляво.







                                                 Село Бездювен



Село Бездювен и вр. Бездювен. Сега е есен, но през пролетта тук всичко е в жълто от луковичните цветя и лилаво от люляка.



В това село изверници не са навлизали, нито бригадите с чуковете за потрошаване на гробните паметници и чешмите с турски надписи. Не са идвали и джипките с печатите за издаване на нови пасорти. получили са приказ хората да слезат до Ненково или Русалско, или става лошо. Слезли хората и...в края на 1989 г. поели към Турция. Само че на тяхно място не дойдоха партийните членове, дето ги изгониха, тук сега преобладават мечките-  удар на лапата си чупят гръбнака на кравата и като "омекне" я придърпват в гората. Това нанася големи загуби на хората - останалите тук двама братя, преместили родителите си в с. Стоево. 



За кравите храна за зиимата трябва да има, защото ако ги няма кравите и нас няма да ни има, казват турците по планината.



                       Някога 300 души в селото, сега - само двама братя...







                 Село Бездювен с вр. Бездювен. Тук зимата трае 7 месеци.







Този турчин - на 46 години - ми даде вода, жестока жажда щеше да отмени плановете ми. Каза, че е работил в Пловдив в завод, имал достатъчно пари,но си търсел булка да я доведе тук да гледат животни. Такава не се намерила. Дошли с брат си, той на 32, за да догледат родителите си. Купили парцел в с.Стоево, направили им къща, откарали ги до там и се върнали. Сега гледат много крави и кози, но мечките им нанасят големи поразии.  Няма да се намерят кадъни за нас тук, но ние искаме да живеем тук и да гледаме животни. не искаме в селото или в града, казаха братята. По-малкят брат до конете вече го показах в предишен постинг.



Вие не сте виновни за това, което стана с нас, каза големият брат, такова е било нареждането от Москва...












 Веригата с върховете, под които преминах се показва. Как да я не премина, преди 2000 годинии хората ми направили път...

Този турчин - на 46 години - ми даде вода, жестока жажда щеше да отмени плановете ми. Каза, че е работил в Пловдив в завод, имал достатъчно пари,но си търсел булка да я доведе тук да гледат животни. Такава не се намерила. Дошли с брат си, той на 32, за да догледат родителите си. Купили парцел в с.Стоево, направили им къща, откарали ги до там и се върнали. Сега гледат много крави и кози, но мечките им нанасят големи поразии. Няма да се намерят кадъни за нас тук, но ние искаме да живеем тук и да гледаме животни. не искаме в селото или в града, казаха братята. По-малкят брат до конете вече го показах в предишен постинг.
Този турчин - на 46 години - ми даде вода, жестока жажда щеше да отмени плановете ми. Каза, че е работил в Пловдив в завод, имал достатъчно пари,но си търсел булка да я доведе тук да гледат животни. Такава не се намерила. Дошли с брат си, той на 32, за да догледат родителите си. Купили парцел в с.Стоево, направили им къща, откарали ги до там и се върнали. Сега гледат много крави и кози, но мечките им нанасят големи поразии. Няма да се намерят кадъни за нас тук, но ние искаме да живеем тук и да гледаме животни. не искаме в селото или в града, казаха братята. По-малкят брат до конете вече го показах в предишен постинг.