С посвещение на завърналия се в блога поет VEDROLEY:

    Близо съм до светилището, но за да го разгледам доста време ще ми е потребно.То има две лица, на север и на юг, има и теме, подобно на това на светилището Белинташ. Ще покажа всичко това в снимките, които ще поместя, а под някои от тях ще допояснявам по нещо. Това светилище е съвсем неизвестно и единствените, които се навъртат тук с нечисти мисли са иманярите. Идват на групи, правят дървени стълби от обикновени дървета, които удължават с други и така търсещите скрито злато на Емин Ага Балталъ се изкачват до оформени от траките в скалите недостъпни без техника ниши за да ги претърсват. Има оставени стълби с височина около 10 м. Сред тези идиоти тук се появи един човек с интерес към светилището, за да го популяризира чрез блога си, но понеже скромността ми е безгранична, няма да кажа кой е той. Пловдивски или кърджалийски туристи ако не познават това светилище и околността над него, която включва Бездювен, Патмос, Русалско, имат още много да ходят по тези места - те са прекрасни и с богато историческо минало. Източните Родопи са история, борба между вери. Минава ми през мисълта да опиша и няколко забележителни прехода по планината, наричана тук Ненковска.
  Приятна виртуална разходка с мен с пожелание за някои да стане реална.




                   Пазачът на светилището, когато се идва от към с. Ненково.



               Кой ли е стъргал с кремъците си таза скала, за да я нашари цялата?







Римски път, построен върху трасеето на древен път на траките за светилището им тук.











Започват оригиналните пътеки на траките до светилището им, дялани в скалите може би преди 8000 години. Това място тук има някакво излъчване, което прехващам, привлича ме и ще го посетя отново. Така ми въздействат и оброците в Западна България и поради това съм толкова привързан към тези места, свързани с всички вери. В двора на вилата си имам паметник на висш духовник от с. Тъмраш, който спасих от трошачка на камъни за чакъл за пътища. На паметника пише на абабски език: Мустафа, син на Иляз, починал през 1833 г. отнесено към нашето летоброене.



                      Виждат се размити вече култови ниши.







           Докаралии са траките тази скала да прилича на нещо, но какво? 



            От тук е изскоквал вероятно първосвещеника, когато сценарият на                                           богослужението е налагал и той да каже нещо.







                     И тази скала прилича на нещо.



       Да са имали траките обичай да се правят на кукери?



Следват доста снимки с оригинални тракийски пътеки в скалите, водещи до светелището им. Камъните, положени върху тях от римляните вече ги няма.



Село Дойранци. Старото му име не помня, но ако някой попита къде е с. Дойранци, отговор няма да получи, хората тук знаят старото му име. То се достига по отклонение на два км. след с. Ненково в дясно, минавайки пак в дясно покрай друго светилище, известо като Големият фалос /Буюксикикая/. Не минеш ли в дясно от фалоса, наеректиран със страшна сила към небето, пропуснал си пътеката, която представлява стратегически римски път, много добре запазен, преминаващ след това в оригинален траков път.











Стъпала са си правили траките, да се не изпързалват когато има
сняг по скалите и те отиват на служба.







                      Виждам, виждам, който и да мине от тук го виждам...



Предполагам, че долу са били участващите в богослуженето, а от тази дупка в скалата свещеникът е проеждал проповедта....



         Горе по тези скали са кладенците и жертвениците, ще ги покажа по-късно.































Това светилище е комбинирано - има терасовиидни ниши, също от типа дулапчета, но и жертвени кладенци и места за жертвоприношение както на Белинташ.



















В дясно от този превал започва светилището. В ляво пък започват едни от най-дивните скали на Източни Родопи.



От другата страна на превала. Пак стълби, да се не изпързалват при сняг траките.







                                        Това е скалата над с. Дойранци.



Село Дойранци, ще направя едно отклонение:
Някога то бе пълно с хора, които се изселиха в Турция. Всяко село само си взе решение през 1989 г. да се изсели ли в Турция или да остане. Това село е разположено в абсолютната дивотия - високо, достига се по пътека, контакти дори със селата под него са трудни. Сутрин шефът на семейството, бащата, а ако той е вече стар най-големият син, изпраща всички  на работа. Дребните деца с дребния добитък, по-едрите с кравите, други за вода, да се почистят оборите, да се приготви храна - работа много и за всички. Цялото семейство работи от сутрин до вечер. Напомням, че турският поздрав е "Лека работа!".Прави впечатление грижовността към престарелите хора и взаимопомощта между хората. Кражбата между този етнос е абсолютно недопустима. Старите хора също работят според силите си нещо по-леко. Имаше някакъв феодален ред, запазен тук при осядаането на пътуващите по планините животновъди преди 300 години. В резултат на този труд полупустинята Източни Родопи бе като градина. За да не се похабява земята къщите на хората са строени върху скали. Благодаря на Господа, че видях това време, тук е обяснението ми защо тъгувам за него. В моя доста дълъг туристически живот настъпиха доста промени, голяма част от тях навявайки в мен тъга. Комунизмът след като унищожи селото - основата на страната ни - после каракачаните, удари безпощадно и тези планинци, имащи в гена си потребността да гледат животни. И като прогониха идиотите тези работливи хора от родните им места, където животът е толкова тежък, кой ще дойде да живее отново тук? Отговорът е: Никой, регионът се превърна в ничия земя. В напълно напуснатите села в подземията на сравнително запазените къщи, където на топло по време на студовете са стояли животните на хората, сега зимуват мечки.



На този рид ще отделя специално място.Това е ридът Бездювен, отклоняващ се от основния след с. Русалско. Зад този рид тече река Давидковска, вливаща се съвсем наблизо в р. Арда до древен огромен разрушен каменен мост.
    Ако поетите започнат да посещават този регион, още по-вдъхновени и силни ще станат стиховете им.

загадъчни и митично красиви. На най-горната снимка камъкът е с профил на човек, като че ли изваян от Бога.

Ако поетите започнат да посещават този регион, още по-вдъхновени и силни ще станат стиховете им.
Картините от тази разходка ще поместя в пет части.