Прибирам се обратно към язовир "Боровица", защото мечокът ме върна от маршрута ми към чудната скала Саръкая, в която има и пещера. Изживях след двадесетина минути обаче нов стрес, но този път за кратко. Камък с големина на мечка и с цвят на женска мечка на брега на реката помислих за мечка, която пие вода. Притесних се отново - отзад мечок, отпред мечка - но се самоуспокоих набързо - невъзможно е да има тук две мечки, камък ще да е. Пътят ми скъсяваше един завой на реката, аз се осмелих да погледна към камъка, защото тук не можеше да има и друга мечка. Една грешка днес - помислих мечока за самар на кон - ми стига. Понеже вълнението ми бе доста голямо заради този камък, помествам няколко снимки от него. Има силует на мечка, цвят на женска мечка, навела се да пие вода от реката.
    Маршрутът продължих до маркировката, която си поставих, за да не пропусна разклонението в боровата гора за махала Раката. След това по римския стратегически път ще се прибера до колата си. Днес, когато стане тъмно, ще пътувам за София, този е последният от преходите ми за годината по Източни Родопи. Излиизат други задачи.    Връщайки ме от скалата, мечокът ми осигури поне три часа спокойна разходка вместо напрегнатото ми ходене. Дано да не го убият ловците, защото той живее все на едно и също място, което е приел за своя територия. Достатъчно е да се види веднаж от ловците и после могат да си го гръмнат когато решат, той ще е отново там.
    Всичко тук е уникално, приятно разходка с мен!




 Няколко снимки на камъка, който помислих за мечка, пиеща вода от реката.Признавам, все за мечки си мисля като ходя по тези диви места, страх ме е и се моля да не ги срещам. Един турчин каза, срещнеш ли мечка, каквото тя реши, това ще стане. Най-многото е да е ядосаш и тогава ще стане лошо. Стой си кротко, тя ще си отиде.
Лесно е да се каже...















Тази скала се казва Къзамджик. Помествам четири снимки от него.
Къз означава момиче, а амджик - женски полов орган.















              Тази скала пък се наричи Ханъмамджик.
            Ханъма или кадъна означава омъжена жена.         



     Това пък е скалата  Буюкамджини. Буюк означава голям.
     Вторият и третият амджици са съвсем наблизо в съседни светилища.
     Винаги съм се чудил обаче защо турците са нарекли тези скали амджици?







             Елемент от друго светилище в този район, не мога да посетя всичките.



На тази и на следващите две снимки отново показвам скалата, до която се изкачих, сега погледната долу от реката.












                                                   Етюд от пясък и скала.











           Тук е имало голям светилищен комплекс, ето две съседни светилища.



На тази снимка се вижда една от къщите на махала Дормуш, пред нея е скалата Саръкая. Вижда се и входът за пещерата й. Ако животът ми предостави нов шанс, ще пресека долината между Дормуш и скалата като се надявам да не промени "някой" плана ми отново. Има някакво излъчване тази скала, което усещам от много голямо разстояние ако я зърна. Тя е на сравнително високо място, голяма е и се вижда много отдалеч.



                          Левият светилищен комплекс над махала Раката.



Сигурна маркировка! Веднаж това лято забързан към светилището над махала Хайранар не си поставих маркировка и после едвам се измъкнах от планината. Тя не е висока, но има много скали и бодливи храсти.
   /Продължава/

снимки и разкази свършват, за тази година. Жалко.

Започнал съм ги от по-късните. Още много стотици имам за публикуване. Имам си много страхотен "почитател", кимченунът аппен13. В момента, когато публикувам постинг за Източни Родопи, само със секунда - две закъснение, той ми изтрясква по един минус. За да замени кимченунът минусите с плюсове, ще трябва да публикувам по-интересни места и това със сигурност ще стане.

Много интересни са снимките.

Превъзходни си разказал за този чуден край от България.

Неслучайно и Ердоган е влюбен в него.