Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.11.2016 17:35 - НА РАЗХОДКА ПО СВОГЕНСКО
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 1347 Коментари: 1 Гласове:
5


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 
          С посвещение на Руми и Георги, автори на сайта  и                     пожелание да посетят и качат в сайта всички свети места около с. Искрец.                    НА  РАЗХОДКА  ПО  СВОГЕНСКО      Привърших почти всичките си сезонн работи и открих зимния туристически сезон. Казвал съм, че имам проблем - нямам къде да ходя, почти навсякаде съм бил. В блога си съм описал 2000 кв. км. само около Искъра.      След изборите, в които опростаченото от оперативните работници /във всички сфери на живота ни/ ново поколение показа, че вече не притежава ценностна система, реших да отида на планина и да почерпя вяра, че въпреки това България ще я има на картата на Европа, а не вместе сред средновековните станове по Северен Кавказ и Средна Азия. Природата  и изкуството остават за мен най-добрият извор на вяра, на сили и на вдъхновение. Посетих място, където са били Левски и Вазов и сега като да се чувствам по-добре.     Връх Грохотен е от едната страна на Искъра, от другата му страна е Разцепения връх до с. Желен, едната половина от който се е свлякла преди много години в Искъра. Този район е на първо място в България като площ и по скалата за възможни свлачища в него. Свлечената скална и земна маса тогава е заприщила реката за определен период, поради което реката /днес/ Искрецка е повишила много нивото си и хората са я нарекли Искърец, от които една буква е отпаднала и това наименоование на притока на Искъра е дало името на днешното село Искрец. След време Искърът се е справил със заприщването.     Изкачих се през боровата гора, за да стане разходката ми кръгова, достигайки прекрасната седловина преди вр. Грохотен. Ридът, на който се намира тази седловина се отделя от Понор планина, където образува друга прекрасна седловина, Кожарската. Тя е между върховете Була, символът на Понора и Кожарския връх, един изшилен тревист конус над махалата Добърчин. Връх Грохотен е последният връх от този рид, той е срязан от Искъра. Върхът не е такъв, какъвто се вижда от Своге. Той представлява доста дълго било с щръкнали по него скални групи, по които не може да се преминава, а където може да се премине под тях е доста обрастнало. Последната скала на върха е като наблюдателен пункт към другия бряг на Искъра, в гънките на реките на който се виждат селата Бов, Желен, долу – Своге, но и доста върхове и махали на запад от Грохотен, а също и планината Понор със символа си, връх Була.      Не бях идвал тук много време, доста се е променило. Къщите в горните махали на Своге вече са напуснати и ограбени, изрязани са дори жиците от стълбовете до тях. С избитите си врати и прозорци /за горене в ромовите къщи?/ къщите ми заприличаха на черепи без очи.  Бяха разлепили помен за Боби Младенов, младежът, убит от цигани при кражба на животните му. Старите пътеки за къщите са запустяли, има обаче направени нови пътища, по които трупчийките да свалят осеченета гора. Да не пропусна да кажа, че в Своге, областта с автономно управление, подобна на тази на Правец, чиито решения са независими от София-област, отново има кмет от ДПС, вечната амбър Емил Иванов. Да му пожелая джамията в градинката на гарата, започната по негово време, на която строежът бе спрян, сега да я довърши. И понеже в Свогенско няма нито един мюсюлманин, да обясни кои му заповядаха да съсипва общински пари за тази простотия. За този местен олигарх съм писал доста в блога си.     За да разнообразя разходката на връщане минах през местността Едрева нива. Пътят към тази местност преминава под морената, която се вижда от гарата на Своге, много е красиво. Пътят върти все с изглед към Разцепения връх и махалите на Желен, докато накрая се устремява към гарата.     Днес бях без фотоапарат. И по това перо имам проблем – нямам какво да снимам. Всичките оброци там съм снимал, какво ли не. В Своге посетих старата църква „Св. Петка”, в която е бил Вазов. Посещението си в Своге той увековечава с две стихотворения – Блян в старата църква и Копнежи, които ще поместя. Вазов е пътувал на кон до Своге от Данговската къща, която е във високите махали на с. Бов, преминавайки през с. Желен, един район с много ооброци. В Своге е бил и Левски, който основава революционни кометети там, но и в селата Редина, Бов, другите села не мога да си спомня. Тогава селата са били големи, а път покрай Искара все още не е бил пробит. Това става след Освобождението с цел да се достави техника и материали за строеж на ж. п. линията през Пролома от италианска пътна фирма, първият голям строеж в България след Освобождението й.    Прилагам линк с двете стихотворения на Вазов, писани докато е бил гост на Своге през 1899 г.      БЛЯН В СТАРА ЧЕРКОВА

В долът на Искъра света обител има,
и вътре черковка със вехти зографий,
през тесни дупчици тя видело приима:
на стари векове тук тайната се крий.

С свещица във ръка разгледвах аз стените:
светци, угодници с избодени очи,
окъртени венци и надписи изтрити -
на люти времена тук дирята личи.

Полека се вдълбах, унесох в тъмнините,
найдох се, заживях в дълбока старина,
с народ благочестив, на цар Шишмана в дните,
на сетния ни цар... В таз глуха планина,

с уплашений народ в страх молех се и ази,
и служба ставаше във тъмния олтар,
та господ царството от буря да запази,
светий Христови кръст и бедния ни цар;

да прати нему сонм крилати серафими,
че страшен е врагът, войски му нямат чет…
И молехме се ний... Светци невъзмутими
въз нази гледаха, студени като лед.

И господ гледаше от свода безучастно…
Безумно, жалостно молитвите ечат,
войводи чинеха метания безгласно,
и саби, мечове о плочите дрънчат.

Тогаз свещеникът извика из олтаря
гръмовно: "Горко нам! Изля се божий гняв
над нашите глави, над царството и царя:
грешихме много ний, и божий съд е прав.

Ударихме в разврат, в нечестье тънем всички,
раздори губят ни, въстана брат на брат,
на чуждо иго врат подлагаме самички -
безумие владей от хижа до палат!

Станахме подли, зли, на робите сме равни,
пред златния телец чест, вяра не щадим.
Къде са? Де сега Асеневците славни?
При тях ний бяхме род велик, непобедим!

О, горко, горко нам - и тебе, цар Шишмане -
кръв изродена, длан безсилна! - О, лош час!
Ти бягаш пред врага! Земята ти във плян е!
От гибел твоят меч не ще избави нас!"

Млъкна пророкът лют. Народът християнски
остана вкамънен. Внезапно шум велик
отвън се чу - тръби от орди агарянски…
В господний дом писна отчаян плач и вик.

Ударил бе часът! Кат всичките, уплашен,
пред зиналия гроб безпомощен стоях;
познах, че е настал конец на всичко страшен:
трон, царство и народ - как гинеха видях!

И сред тоз шум - друг шум: навън изписка влака
и мен от блян зловещ изтръгна, отърва;
но дълго в моя слух звучаха вопли в мрака
и на свещеника ужасните слова.

Юли 1899, Своге

  КОПНЕЖИ

Грoхотен* грохот издава
Искър го плиска шумлив.
Сам до реката в морава
слушам им говора див:

“Искъре - чуката дума, -
векове как се тъй лейш,
дълъг и весел ти друма:
вечно пътуваш и пейш.

Всеки ден, час и минута
в нови картини блестиш.
Зла е съдбата ми люта:
аз съм скован - ти летиш!

Жаден съм, ох, за движенье,
жаден за вечний бяг твой.”
Искър минува и стене:
- Ох, а пък аз - за покой.

Своге, юли

 




Гласувай:
5



1. svetimesta - Благодарим ти Коста!. . . колко е ...
29.11.2016 23:21
Благодарим ти Коста!
...колко е актуален и днес Вазов със стихотворението си "Блян от старата черкова"....
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12185150
Постинги: 4545
Коментари: 10754
Гласове: 18319
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031