Това светилище е изключително трудно да се улучи, защото се вижда само от далеч. Доближиш ли го, то се скрива в нова борова гора, посадена сред тръни. Над скалата преминава римски път, от който тя остава скрита, под скалата преминава друг римски път, от който тя също остава скрита. Въпреки големият ми опит да си набелязвам репери, едва на третия път успях да го намеря - скалата видах на метри под мен, когато бях решил да се връщам, убеден, че няма да я намеря. Бях и много напрегнат докато се провирарах през гората, защото един турчин ме предупреди, че докато по рекичката течала вода при скалата се криел ай /мечка/, после айът отивал при друга река. Когато търсех скалата, капка вода нямаше никъде, но въпреки това ме беше страх. Пак извадих късмет - хем ай нямаше, хем скалата намерих.
   Тази скала е част от едно много голямо скално светилище, съставено от отделни скални комплеки по една от рекичките, слизащи към р. Боровица в близост до с. Нейково. Разходката този път ще бъде по тази долина. Светилището тук е от смесен тип - ниши тип дулапчета и ниши тип тераси едновремнно.
   Приятна разходка с мен. 




             Скалата Калпаккая, която се вижда отвсякъде, когато си далеч от нея.



Римски страгечески път, изграден върху трасето на оригиналния път на траките,за обслужване на светилището им. Този метод римляните са ползвали в региона често, ползвайки трасето на траките, което са разширили и покрили с камъни. Ще покажа отнесени от времето камъни от пътя и ориганалния път на траките под тях, издялан в скалите. Където е стръмно, той е със стъпала.



Останки от делата на траките по скалите се виждат от снимките, които ще покажа сега.



Тук преобладава терасовидната форма на изява по скалите. Има обаче и от типа дулапчета.




































Как ли е изглеждало туй нещо преди 8000 години, когато е било направено? Как ли се се провеждали богослуженията тук? В пещерата Утробата е ясно два пъти в годината какво са правиили траките, но какво са правили тук, по тези тераси?


















 
                                    Появи се и първото дулапче. Ще има още доста.




























По този скала няма ниши, но пък има размита от хилядите гоодини пещера.



                                    Още една пещера на съседна скала.



Хилядите годиини са размили издълбаното по скалата.



Има ли римски пътища, ще има и римски мостове. Този е много пострадал от иманярите. За дахзапълнят еедна от дупките междух кемерите му, хората от с. Нейково са докарали два КАМАЗ-а с камъни. Идиотите са копали с техника, но ии тук държава няма. Турците цитират винаги кмета на Ардино, Мехмед Дикме, който предотвратил срутването на Шейтана от иманяри.







Римски стратегически път, широк само 80 см. Вероятно ставам за книгата на Гинес като човек, вървял по такива пътиища. В Родопите тяхната гъстота е много голяма, но много римски пътища има и по други места, като съхранени в значителна степен са тези, които преминанат през планините. Там те са служили на хората и те са ги пазили, но по-ниските участъци са модирнизирани, като са разширявани и трасеетата с остри завои са премествани.



Още един ползвател на римски пътища по планините, това любимо ми животиинче, символ на дълголетието и спокойствието. 







Римски път от най-ниската категория, широк 80 см. Следват още три категории и четвърта, тип магистрала, който е широк 4 м. Такъв има при с. Биволяне.



              Скален страж над римския път















Най-поосле - дулапчета. Близо съм до главната скала тук, наречена Калпаккая.
Преводът е скалата с шапката.







Има накаква сила, която тези места излъчват, аз съм й подвластен. Стигнал съм до там, че вече усещам къде има християнски оброци, римски пътища и тракийски светиилища преди да съм ги видял. 


Ето и скалата светилище Калпаккая, която не е удобна за снимане, когато си до нея. Тя е доста голяма, но от близо може да бъде заснета само по части. Като комплект е нещо страхотно.

/Продължаваа/

Калпак кая е най-красивото място

Светилището Калпак Кая се намира между връх Мечковец и връх Купена в Източните Родопи. Това е най-красивото място със скални ниши, което се откроява на фона на планината и заобикалящата го растителност. Странно е как древните обитатели на тези земи са успели да ce качат на скалата и да дълбаят трапецовидните дупки. Калпак кая прилича на средновековен замък със здрави и стабилни кули. И тук има останки на древно тракийско селище. При изкачването на връх Мечковец се разкрива огромна панорама - контурите на Хасково и Димитровград. На юг като огромно огледало блести езерото на язовир "Тракиец".
http://barko4/print/product.html?id=2961&lang=bg

Моята Калпаккая е много по-скромна и неизвестна, тя е по долината на приток на река Боровица, спускащ се близо до с. Ненково. Има и още една Калпаккая на друг приток на р. Боровица, идващ от с. Голяма бара, изходен пункт за пещерата Утробата, част от светилищния комплекс Дъждовница, най-големия в Родопите.
Благодаря за коментара.

Светилища, до които не всеки ще стигне,
но четейки твоите постинги, все едно се е докоснал
до техните тайнства.
Поздрави !