Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.10.2016 15:20 - КРАЯТ НА ПОСЛЕДНАТА МИ КОПРЕНСКА РАЗХОДКА-10
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 1371 Коментари: 8 Гласове:
7


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

      С посвещение на блогъра от Банки, който живее най-близо да тези красоти. Оставам с убеждението обаче, че още ни ги е посетил...

image

   Колко бързо преминават годините! Кога беше 1990, когато падна възбранаата от наша страна да посещаваме граничните планини.  Аз обаче се се вкючих във времето, което беше с мен и аз в него. Първото ми пътуване бе от Ком до Тимок, последва второ от Ком до Безбожка тумба и трето от Беласица през Алиботуш и Родопите, чак до прохода при Ивайловград. Странджа не ме привлече. Имам предпочитание към определени планини, това не зависи от мен. По границата с Македония също не повторих преходите по билото на планините, кото са гранични с изключение на Огражден. Пред очите ми бяха все западните скатове на Балкана, които помня наизуст. Пред очите ми е пътека за граничарите на Сърбия, която преминава високо зад масива на Копрен, после през ужасите при вр. Вражата главаа и след това зад Миджур, Острата чука и Орловаата чука. Мечтаех си да получа някак азрешение да преминаа по този маршрут, а то така стана, че сърбите след Юговойната изоставиха опазването на границата, оставяйки само по няколко грпаниични полицаи, да пазят в "дълбочина". И контингент от ченгета, които следят дали не стават далавера през глраницата, но не това бе главното за тях, а да ми говорят колко сме зле в ЕС, как пътят ни е само с Путин, защото той е нашият пиятел, американците и европейците са ни врагове. Аз обаче ги млъквах много лесно такива, като им казвах, че това ми е ясно, защото съм по-умен от Путин. Наставаше гробна гишина и аз се измъквах от магазина, където се опитваха да ме "промиват".
   Преходът от Ком до седловината Салашки поход изминах при много рискови условия, защото нямаше тогава от къде да се купи дори хляб. Това не ме спря, тръгнах само с два хляба  съвсем малко сирене. На два пъти обаче хора ми дадоха храна, иначе трябваше да слизам от планината. Освен това бе опасно да се преминава близо до границата, защото ако се хвърли хартия или консервена утия към другата страна границата се водиш нарущител и може да те застрелят. А сръбските застави бяха много, на наши 4 те имаха 10, ас граничарите им имаше кучета като мечки.  Първата ми трудност при този преход настъпи след седловината Каца камък, защото няма как де се мине от горе по границата. Поради това аз се спуснах по водосборната зона на р. Дивослатниска. Трудностите и опастностите вэв Фунията едвам преодолях. Друга трудност изпитах когато бях над резервата Чупрене, защото там билото е като Кончето на Пирин. Паднах и в умело прикрит капан за свини, изкопан в земята и покрит с клони и трева. Измъкнах се, държейки се за корени, но беше доста опасно, можеше да се потроша. Много трудно бе да преодолея участъка между Хайдушки камък и Орлов камък заради гъстата гора, там не личи къде е граничната бразда. Пследната опастнот бе при слизането от вр. Голеш, когато влязох в сръбска застава, за мой късмет войниците ги нямаше. Изчезнах на минутата. Други трудности , които преодолях баха поляните по билото, обрасли едновременно с коприва, малини и лапад. Малините пък на много места растяха меду камъниите и бе много трудна да се стъпи на здраво място, не се вижда. Имаше и много диви животни, най-много свини. Те пасяха привечер, а аз ги прогонвах за да ми направят път, не са опасни животни, по-скоро са смешни. Виждах много диви котки, включително и рис, змии, огромни паяци.
   След отваряне на граниицата между Сърбия и България посетих всички планини в западните покрайнини, като изминах по тях и по селата им над 4000 км. Планините им са прекрасни, но на сърцето ми останаха Балкана, Руй и Бясна Кобила. Ще изброя планините там: Западен Балкан, Видлич, Влашка планина, Гребен планина, Руй, Въртоп, Кървав камик, Милевска планина. Не само упознах тези планини, но помня вододелните им била наизуст. И селата в тях.   
   Тази програма приключи, всичко на света има край.  Не остана нищо необходено по планините на Западните покрайнини. Едва ли някога ще ходя натам с цел, просто няма къде. Като за раздяла с този край посетих и снимах за тези, които обичат планината последните две серии постинги по долните на р. Дойкинска и р. Йловишка. С надежда да тръгнат българите натам, да правят бизнес, да купуват стоките на хората и да видят каква е била ценностната ни система преди 100 години. И каква е сега, след Сталинската колективицация, която отне имотите на хората, пропъди ги в градовете и поколението след тях, откъснато то животворния идвор, земята и стоката се превърна в два основни подвида. Първият, по висшият евключва пазарните боклуци, а вторият - пълните боклуци,които нито работят, нито търсят работа, нито се възпроизвеждат. Тези пълни боклуци, предимно мъже между 20 и 40 години в България вече надминават милион, ако се броят почленно или по /умните им/ глави...


image



image

                                     Навлизам сред "каците"

image



image



image



image



image



image

                                                    Две каци се целуват

image



image



image

                                                        Най видната "каца"

image



image



image



image




image



image


image



image



image



image



image



image



image



image



image



image



image

                                                          Най-голямата каца

image



image

                            Тази каца наподобява муцуна на животно.

image



image

                                               Примат пие вода от реката?

image

Това е Росомачката чука. Този рид дели р. Йеловишка от р. Рооомачка. Покрай втората река минава римски път, ползван до днес от селото.

image



image

Някакъв гьол, ама и той красив. Както всичко останало тук.



Гласувай:
7
0



1. stela50 - !!!
27.10.2016 17:25
Каква красота ! Чудни снимки, вълшебна природа...
Поздрави, Коста !
цитирай
2. planinitenabulgaria - Дано някой поет посети тези места и ги възпее в стихове!
27.10.2016 21:54
stela50 написа:
Каква красота ! Чудни снимки, вълшебна природа...
Поздрави, Коста !


За да се запозная с този красив планиниски район ми бяха необходими 20 години. Вече го познавам по-добре от българите там, останали след Ньойски договор като заточеници в чужда държава в собствените си имоти. През тези 20 години имам наблюдения и за промените в този регион. Когато човек обича планината както аз, той поема и рискове.
Дано да не съм последният турист в тази вече ничия земя, земен рай...
Поемам по нова дестинация, светилищата в Източни Родопи. С които вероятно ще приключи туристическата ми кариера.
цитирай
3. sande - Сполай ти, Коста Иванов!
28.10.2016 12:01
Вълшебното пътешествие за съжаление приключи.

Почувствахме се много повече българи! И горди.

_Стана ми, освен всичко, и жал за българите. Ще си умрем без да познаваме отечеството си. А това е и част от земното кълбо.

Жив и здрав да си!
цитирай
4. sande - Коста Иванов: С посвещение на блогъра от Банки, който живее най-близо да тези красоти. Оставам с убеждението обаче, че още ни ги е посетил...
30.10.2016 16:58
" С посвещение на блогъра от Банки, който живее най-близо да тези красоти. Оставам с убеждението обаче, че още ни ги е посетил..."

***

Живот и здраве, може и да се опитам! Но ще ми трябва опитен водач.

Поздрави, Коста!
цитирай
5. planinitenabulgaria - Водачът е нещо много важно.
30.10.2016 18:13
sande написа:
" С посвещение на блогъра от Банки, който живее най-близо да тези красоти. Оставам с убеждението обаче, че още ни ги е посетил..."

***

Живот и здраве, може и да се опитам! Но ще ми трябва опитен водач.

Поздрави, Коста!


Ако нямах в началато на туристическата ми кариера водач и после екип от водачи, за да могат да ми насмогнат - услугите на такива ползвам до днес! - едва ли така добре щях да упозная планините на България...
цитирай
6. sande - Без водач рискът е огромен ...
31.10.2016 09:49
Опасността човек да се загуби, да се лута, да пострада, даже да загине - тази опасност е реална и даже сигурна. Планината има много лица, може да бъде гостоприемна,ласкава, милостива, закриляща, даваща сили ... Но може изведнъж да покаже и дяволското си лице - да се развилнене, да се стъмни, да загърми като бясна, да се разфучи, да те посрещне с гръмове и ураганен вой, iс виелици, да скрие всичките си пътеки и пътечки.

Като се размислите - във всички области на живота е така. Някой трябва да ви научи. Затова са университетите, космическите центрове, казармите, спортните училища ... И прочие.

Поздрави, Учителю Коста!
цитирай
7. planinitenabulgaria - Има обаче един казус, при който водачът не може да помогне.
31.10.2016 16:21
sande написа:
Опасността човек да се загуби, да се лута, да пострада, даже да загине - тази опасност е реална и даже сигурна. Планината има много лица, може да бъде гостоприемна,ласкава, милостива, закриляща, даваща сили ... Но може изведнъж да покаже и дяволското си лице - да се развилнене, да се стъмни, да загърми като бясна, да се разфучи, да те посрещне с гръмове и ураганен вой, iс виелици, да скрие всичките си пътеки и пътечки.

Като се размислите - във всички области на живота е така. Някой трябва да ви научи. Затова са университетите, космическите центрове, казармите, спортните училища ... И прочие.

Поздрави, Учителю Коста!


Навлизате в някаква гора, но част от територията й мечок е приел за своя и не пуска никого там. Нищо не зависи от водача, какво ще се случи решава мечокът...
цитирай
8. sande - Коста, днес една блогърка ни съветва ако...
31.10.2016 18:10
...ако ни срещне в планината мечка, отмах да легнеме на земята и да се направиме на умрели.

Така щели да се спасим.

Дали не се шегува?
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 5856184
Постинги: 2606
Коментари: 6291
Гласове: 13587
Архив
Календар
«  Септември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930