Тази серия снимки ще бъде кратка. В нея ще покажа скалите, под които минах през 1990 г. защото идиоти /сръбските граничари/ бяха затворили границата. Тя минава горе по билото, източно от него е много опасно. Багодаря на Господа, справих се, намерих фургон, извор, а на следващия ден граничните офицери ми дадоха храна.
   Приятна разходка с мен.







                  Тук не е страшно, има тревна тераса.



                   На билото на планината съм, движа по граничната бразда.



                                      След превала е село Копиловци.



                                                        Един от Копрен-ите.



Дупни камък. Днес от Сърбия до него не може да се достигне от хвойната, трябва да се тръгне ог хижа Копрен.



Минах от горе, без да знам какво има от другата страна. Слава Богу, имаше пасище.



   Скалите и смърчовете под Дупни камък. И от тук минах, имаше пътека. Днес - не!



                                              Най-малкият Копрен







Дупни камък от към Западните покрайнини. Камъците са два. Единият прилича точно на женски задник на жена, на която само задника й се вижда, тя се е навела напред. По големият Дупни камък прилича на жена в профил, на лакти и на колене, допряла корема си на ливадата, която гледа надолу към пасището и подканва накой...овчар.



                               Тук минаах над скалите.



                            Пасища, превзети от пасищния бурен.



                                                   Вие се римският път.



Вижда се гранична пирамида. Ужасно топло е и фотоапаратът ралоти с ниска резолюция.



Вижда се седловиината Каца  Камък. От нея се спуснах някога в местостта Фунията и после под тези скали излязох при Дупни камък. Сега за такова нещо не мога да си помисля. Най-страшното беше, че не знам какво следва след съответната скала.



Горе над тези скали преминах, а после преминавах многократно
от България през Западните покрайнини към масива на Копрен. Тук наблизо е Каменнната Сватба. Днес е лесно - нито граничари има, само диви животни, избираш си пътя сам.







Поздрав към тези, които не са били по тази планина!
 
/Продължава/

Като България.

Поздрав, Коста!