Прибирам се и ме обзема мъка. Тук дойдох макар добре да познавам долината и всичко около нея, но към тази част на Балкана имам толкова място за обич в сърцето си, че дойдох отново. Застанал някъде, напр. долу при реката, аз знам къде точно над мен е скалата Попа, на къде поема римският път, къде са опастностите тук, къде са красотите, които и сега ме привлякоха. Ще дойда ли някога отново тук? Може би, но не заради едно ново такова посещение, а за да доведа хора. Дойкинци е прекрасно място за почивка, има стаи за гости. Отиваш в селото, спиш за почти никакви пари, поръчваш си храна, и то каква храна, екологична. А преходите над селото, те са дестетки, един от друг по-красиви, но и доста дълги, тежки. Ако се пътува както мен пеша, без джип. В блога си имам стотици снимки от планината над селото, която е огромна по площ и високаа, имам и насочващи постинги към кои красоти да се отправят туристите.



Помествам на следващите няколко снимки скали, които са моделирани от водата.



















Вероятно внукът, на работа в Западна Европа е постегнал къщата на дядо си. Но в нея не е влизано от години, бях пред вратата й.



Това е частен мост. Той е изпълнен от железни елементи и издържа на високите води.



             Този човек сигурно е бил поет, за да избере това място да се засели.



                                            Прозрачната река











                                            Скали, съдържащи мед.






                                   Път на 2000 годин И повече...







                              Тук е майката на водата за Лилината чешма.



Хубава кола, но хубавинята й пречи. Старата ми Шкода 100 С се изкачваше на такива места, където тази не може и да си помисли, че може да достигне. Заради рекетданъците за мутрите като гражданска отговорност, пътна минетка и др. не можех да я подържам и я подарих. Още се търкаля по софийските улици.